Понеделник, 19 Февруари 2018 10:38

Познаваме ли способностите на животните край нас?

Оценете
(1 глас)

Нови научни изследвания опровергават много представи за умствените способности на животните.

„Всякога, когато си спомня за детинството, за топлото домашно огнище, за родното селце, кацнало на високото право срещу слънцето, за малката рекичка, при която си играехме, в паметта ми изпъква и едрата кокалеста снага на Белчо – нашия стар вол.
Влачил оралото дълги години безропотно, с великото мълчание на волската душа, той беше вече изнемощял и остарял. Баща ми беше го отгледал от мъничко теленце и знаеше целия му живот, прекаран в труд и покорност на съдбата. Той обичаше тоя стар труженик – негов другар, не помнеше нищо лошо за него, жалеше го от сърце и, макар и негоден, не иска да го продаде, нито да го мъчи повече с работа, а го остави да живее свободно и леко на старини.
Бедният Белчо! Какъв мъченишки изглед имаше и каква кротка душа носеше! Той беше най-едрото животно в селото, бял като пряспа сняг, с големи тъмнобисерни рога, извити над челото му като лира.
Белчо обикновено лежеше в двора, под сайванта, обиколен от грижите на дечурлигата. Ние го чешехме, милвахме, носехме му храна и кичехме рогата му с големи китки. С тях той приличаше на стар сватбар, изглеждаше смешен, но не ни се сърдеше. Тоя стар добряк ни гледаше приятелски с големите си черни очи, толкова спокойни, мили, умни и жални, като че искаше да каже нещо. Ние се взирахме в тях и питахме приятелски:
– Какво, Белчо? А? Кажи, искаш ли нещо?
Белчо заклащаше глава, въздишаше дълбоко и почваше бавно да преживя с беззъбата си уста. ....

.... Белчо имаше по-бодър вид. Зарадвани от неговото оздравяване, ние му вързахме на рогата големи пресни китки от млада коприва, иглика и сливов цвят. Изрешихме го, изчистихме го. Той ни гледаше другарски и примижаваше от удоволствие.По едно време той стана и бавно се отдели от нас. След това тръгна и, като се крепеше с усилие на краката си, излезе из портата се така величествен и хубав, какъвто си беше, само че много по-слаб. Поискахме да го спрем, но мама ни каза да го оставим да се разходи. Тръгнахме след него.Белчо се отправи по пътя към реката. Хората, които не бяха го виждали няколко време, се спираха и казваха: Бедният Белчо!

Той спря до малкото мостче, пи вода, стоя дълго, и като никога, не се върна обратно дома, а прегази реката и се упъти към близката наша нива, дето се люлееше току-що вретенила ръж, в чиито вълни се обаждаше пъдпъдък и над която играеха малки пеперуди. Белчо спря край нея, погледна я като нещо познато, близко и откъсна няколко стръка трева от синура. После пристъпи един-два пъти и отведнаж се строполи с болна дълбока въздишка. Изплашени ние припнахме да кажем в къщи.

Като се върнахме пак с баща ми, Белчо лежеше мъртъв край нивата, с глава изопната върху цветистия слог, с очи отворени широко, към синьото небе, жални, мълчаливи и хубави, но вече без поглед.

Така умря тоя стар труженик, тоя мълчалив наш приятел.Край нивата, която той някога беше орал и край която дойде да сложи уморената си глава, ние погребахме стария вол в дълбок гроб, както се погребва човек. Над тоя гроб, обиколен с бели камъни, пролети расте разкошна трева.

Местността, дето се намира тоя самотен покой, хората нарекоха “Белчов гроб”.И до днес, когато посещавам селото си, аз не забравям да се поклоня на два мили гроба – майчиния и Белчовия.” Елин Пелин, Старият вол.

Според статии на Кирилл Стасевич, публикувани в списание Наука и жизнь (nkj.ru), направените наблюдения през последните години от различни изследователи водят към сериозна промяна в досегашните представи за умствените способности на животните.

Комарите запомнят аромата и гостоприемството на посетените.

Според публикация в Current Biology  от изследователи от Вашингтонския университет в Сиатъл, комарите са способни да запомнят миризмата на хората и обстоятелствата, при които са се срещали със своите жертви.  Ако тези обстоятелства са били свързани с неприятности за тях в бъдеще те ще избягват техните аромати.  

Гълъбите натрупват общи знания. В публикувана преди години статия в   Science се твърди, че гълъбите имат способност за абстрактна аритметика: да броят предметите без да обръщат внимание на тяхната форма, цвят и размер. Проведени са много нови наблюдения за изучаване на умствените способности на гълъбите, както и на поведението на общността (ятото) на земята и по време на полет. Твърди се, че гълъбите могат да натрупват и използват колективен опит.   Според новите изследвания на зоолозите от Оксфорд Тасао Сасаки (Takao Sasaki) и Дора Биро (Dora Biro), представени в  Nature Communications , гълъбите прилагат своя система за натрупване и усъвършенстване на колективен опит. Ако гълъбът лети по непознат маршрут той следва маршрута на друг гълъб, който знае най-прекия път. Но след това при следващия полет ще се опита да подобри (да скъси) маршрута, който е научил при първия полет.

Оказва се, че съвместният живот на гълъбите е доста сложно устроен. Иерархията, когато гълъбите са на земята е различна от иерархията им по време на полет. Лидерите на земята и във въздуха са различни и мястото им се определя от тяхното умение да водят по най-верния път.  Гълъбите се съобразяват с тях и ги следват докато водят правилно. Ако водачът тръгне в неправилна посока, ятото не го следва. Наблюденията показват, че полетът на ятото гълъби винаги е по-пряк от полета на единични птици. Очевидно колективният разум на ятото е по-силен от разума на отделните птици.

Овцете познават хората в лице.  Според повечето хора, особено от живеещите далече от овцете, няма да бъде прието като оценка за големи интелектуални способности, ако някой бъде наречен „овца”. Все още преобладаващо е мнението, че овцете не са много умни същества, но научните изследвания от Кембридж доказват, че овцете много бързо запомнят хората в лицето. Запомнянето и разпознаването образа на хората и животните се приема за една от много важните когнитивни способности. Според изследователите от Кембридж, овцете запомняли лицата на хората и без специална тренировка. Достатъчно било човек да прекарва два часа на ден, за да го разпознават и на снимка. Изследванията доказали, че, според способностите да запомнят лица овцете не отстъпват на приматите.

Старите овчари от Странджа често казваха: „Овцете страдат от 99 болести, но най-опасната болест за тях е стотната - овчарят”. Истинските пастири (тези, които познават и знаят биографията на всяка овца) са рядкост. Много често, както и при хората, приносът на пастирите (водачите, овчарите) е повече отрицателен. Не винаги е ясно: кой кого пасе? Опитът доказва, че много хора не могат да станат добри овчари, докато не се научат да запомнят и да разпознават всяка овца от стадото. През целия ден в стадото има овце, които за малко са легнали, ако овчарят не ги познава, не може да следи дали се сменят или са болни и лежат през целия ден. При разговори с първия български професор по туризъм, за бъдещето на селския туризъм и на овцевъдството, е споделял, че на времето той разпознавал почти всички овце на стопаните от неговото село.  

Котките предпочитат общуването с хората.  Изследванията, проведени от Университета в щата Орегон, публикувани в списанието Behavioural Processes  ще поставят под съмнение разпространеното твърдение, че котките са повече егоистични и независими от хората същества. Според тези изследователи, пред храната и играчките, повечето от котките са предпочитали общуването с хората.

Гъсеници плашат птиците. Трябва да разширим нашата представа за познавателните способности на различните видиве. Гъсениците от Amorpha juglandis се научили да прогонват птиците с техния сигнал за тревога. В тялото на гъсениците има склад за въздух, който може да се изпуска през специални отвори и да имитира звуковия сигнал за тревога на птиците техни врагове. Звукът е достатъчно силен – 80 децибела, макар гъсениците да са средно с дължина до 5 см.

 

Прочетена 492 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.