Понеделник, 11 Август 2014 12:55

За селентията и за селя

Оценете
(3 гласа)

Странджанци не се тревожат за дърва, когато отиват на пикник край реката. В селентията край реките има голямо разнообразие: от пластове шума и клонки до дебели стебла с няколко метра дължина. Селентия се наричат останките или следите от селя. Всичко, понесено от водния порой или селевия поток. По ясно се виждат, когато са извън речното корито, качени по скалите и дърветата.

Поройните дъждове от последните месеци причиниха големи бедствия в различни райони на страната. Едно след друго и със застъпване медиите предаваха информация за бедствено положение във Велико Търново, във Варна, в Добрич, в Родопите, в Приморско, в Мизия.... Случвали са се и в предишни години, но през тази година станаха прекалено. Навсякъде като основна причина бе посочена високата интензивност на валежите. За сель и селентия не се говори. Защото селят и селентията освен вода включват и други неща, които са свързани или резултат от предишни действия на хората и институциите. Последиците от дъждовете са резултат не само от екстремални климатични прояви, но и от различно поведение на хората, преди и по време на валежите. Не само от дъжда, но и от хората зависят, както селя, така и селентията. Тези понятия, използвани в странджанския диалект, дават по добра възможност правилно да се оценят тези събития и да се направят изводи за в бъдеще. Това, че понятието „сель”, освен в странджанския диалект, има и по-широко международно приложение, ще илюстрираме като предложим от интернет определенията на украински и руски:

Сель — раптовий короткочасний бурхливий паводок на гірських річках, потічках, ущелинах з величезною кількістю наносів, що надає йому характер бруднокамінного потоку. Селі характеризуються високим вмістом твердого матеріалу, що виникають в гірських районах, де є великі запаси пухкого уламкового матеріалу, під час дощів, при інтенсивному таненні снігу і льоду, а також при прориві озер. Причинами виникнення селевих потоків майже завжди є сильні зливи, інтенсивне таненняснігу та льоду, промив гребель водойм, а також землетруси та виверження вулканів. Виникненню їх сприяють і антропогенні фактори: вирубка лісів і деградація ґрунтів на гірських схилах, вибухи гірських порід при прокладанні доріг, роботи у кар'єрах, неправильна організація обвалів та підвищена загазованість повітря, що згубно діє на ґрунтово-рослинний покрив.”

Сель (в гидрологии от араб. سيل‎‎ — сайль — «бурный поток»[1]) — поток с очень большой концентрацией минеральных частиц, камней и обломков горных пород (до 50—60% объёма потока), внезапно возникающий в бассейнах небольших горных рек и вызываемый, как правило, ливневыми осадками или бурным таянием снегов.

Сель — нечто среднее между жидкой и твёрдой массой. Это явление кратковременное (обычно оно длится 1—3 ч), характерное для малых водотоков длиной до 25—30 км и с площадью водосборадо 50—100 км². Скорость движения селевых потоков — в среднем 2—4 м/с, иногда 4—6 м/с, что обуславливает их большое разрушительное действие. На своем пути потоки прокладывают глубокие русла, которые в обычное время бывают сухими или содержат небольшие ручьи. Материал селей откладывается на предгорных равнинах. Сели характеризуются продвижением его лобовой части в форме вала из воды и наносов или чаще наличием ряда последовательно смещающихся валов. Прохождение селя сопровождается значительными переформированиями русла.”

За същото (за селя и за селентията), но под името дебритни потоци има статия в Списанеие на българското геологическо дружество, год. 73, кн. 1–3, 2012, с. 85–104. Заглавието има за цел да привлече внимание към: „Един подценен геоложки риск: дебритните потоци” Според  авторите Янко Герджиков, Диан Вангелов, Ина Глабаданиду от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, катедра Геология и палеонтология „Дебритните потоци (известни като кално-каменни или селеви потоци) са слабо познато рисково явление”. Предлагат и класификация на видовете поройни явления. Подчертават, че „Особеностите на климата и по-скоро характера в разпределението на валежите в източните части на Балканския полуостров (Зяпков, 2002) водят до много неравномерно разпределение на речния от-ток и от там произтича високата честота на речните прииждания.... От около четвърт век свързаните с речните прииждания различни видове поройни потоци и причинените от тях отложения са обект на детайлен анализ и класификация. Този факт не е случаен, тъй като доброто разбиране на тези риско-ви процеси повишава значително достоверността в оценките на опасностите и помага за прилагането на превантивни мерки.” Без такива мерки се увеличават опасностите, свързани с дебритните потоци. „Спецификите на дебритните потоци ги характеризират като мощно и опасно явление, способно да премества големи обеми материал и да унищожава инфраструктурата. Допълнително усложняващ фактор е непредсказуемостта на процесите и техният неравновесен, пулсационен характер. Поради високата степен на урбанизация и изградената инфраструктура, най-рискови са площите на поройните конуси. Рисковете от разрушения нарастват значително ако се създадат предпоставки за излизане на потока от руслото на долината/канала (отблъскване на потока от коритото – avulsion of a flow), случаи, възникващи най-вече на извивките на потоците. Макар и редки, описвани са и редица случаи на запречване на речни долини от дебритни потоци, събитие което води до опустошителни наводнение наводнение (Dang et al., 2009)...Оценката на опасностите свързани с дебритните потоци е комплексна задача, изискваща добри познания в редица области: кватернерна стратиграфия, седиментология, геоморфология, инженерна геология, методи за абсолютно и относително датиране, почвена и скална механика, хидрогеология и др. Несъмнено, това изисква оценката да се прави от екип. Към момента познанията за тези процеси в България са на съвсем базово ниво, докато в страни с разработени стратегии за овладяване на геоложкия риск вече се правят количествени оценки.” Авторите предлагат следното заключение: „Считаме, че дебритните потоци са един от най-слабо документираните и изучени елементи от геоложкия риск на територията на България.” Бедствените положения през последните месеци потвърдиха това заключение. Очевидно необходимо е при изготвяне и осъществяване на инвестиционните проекти, включително и за развитие на екологичен и селски туризъм повече внимание да отделяме за определяне на степента на геоложка опасност.( Определяне на степента на геоложка опасност в Източните Родопи, чрез прилагане на метода на размитата логика (FUZZY LOGIC), Георги Желев, Институт за космически изследвания и технологии – Българска академия на науките e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. ) Този извод за повече внимание към природните рискови процеси ще подкрепим с написаниото от Георги Желев по темата: „Природни рискови процесите, протичащи в литосферата, с чието действие пряко се застрашава животът на хората и изградените от тях материални ценности съставляват геоложката опасност. В България са описани близо 100 вида природни опасности, 60 от които са геоложки опасности, като 24 от тях се наблюдават в района на изследване. Те са неравномерно разпределени както пространствено, така и времево и са с различна степен на въздействие. Сложната геоложка обстановка, специфичните климатични условия и активната антропогеннадейност в района на изследване, предопределят развитието на почти целия спектър отприродни бедствия. По начин на проявление геолого-геоморфоложките рискови факторивключват разрушителни процеси с внезапно действие или с периодично активиране, процеси иявления с непрекъснато действие и процеси и явления, водещи до внезапни рискови ситуации. Природните бедствия са обвързани помежду си и често едно води второ и трето след себе си”

Наистина не трябва да забравяме, че никое зло не идва само!

Прочетена 744 пъти Последно променена в Вторник, 28 Февруари 2017 11:23

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.