Събота, 21 Юни 2014 12:39

Билкосъбиране: Еньовче

Оценете
(3 гласа)

За БАЕСТ и за Странджанската задруга за спокойно хранене, отглеждането на култивирани билки и билкосъбирането от естествените находища разширява възможностите за създаване на нови интересни туристически продукти. За устойчиво развитие на селския туризъм трябва да се спазват всички изисквания за разумно стопанисване на природните ресурси: за опазване чистотата на водата и почвата, за регулиране на ползванията.

По случай деня на билкосъбирането представяме Еньовчето.Тази билка и с името и с разпространението си в България и Европа е подходяща да привлечем вниманието към темата, за да посрещнем Еньовден, като ден на билкосъбирането.

.Еньовче, Драгайка, Същинско еньовче, Истинско еньовче,Galium verum L, Руски — Подмаренник цепкий, лепчица, Френски — Gratteron, Немски — Kletten-Labkraut, Klebkraut, Aнглийски — Cleavers, Goosegrass,
Еньовче (драгайка, жълт еньовец), Руски — Подмаренник настоящий Френски — Caille-lait jeune, Немски — Echtes Labkraut, Aнглийски — Lady's bedstraw, jellow Hedstraw,

Разпространение на еньовчето. Расте почти в цялата страна до към 1 700 м. надморска височина:  в ливади, пасища, горски поляни и край пътищата. ..
Описание. Трябва да се помни, че в нашата страна има разпространени около 20 различни вида еньовчета. Желателно е събирането само на посочените два вида, тъй като останалите видове не са проучени. Това обяснява, защо има известни (някога доста големи) различия при описанието на билката в различните източници. Многогодишно или едногодишно тревисто растение с хоризонтално разклонено коренище и дълги подземни издънки. Стеблото е изправено, гъсто облистено, в основата цилиндрично, нагоре четириръбесто. Среща се полегнало или катерливо, (20) 30—120 (180) см дълго, четириръбо, по ръбовете със закривени четинки, начленено, разклонено, влакнесто във възлите. Листата от 6—12, събрани в прешлени, обратно ланцетни, на върха рязко стеснени, по средната жилка с четинки. Цветовете са много дребни 2,5-3 мм. бели или зеленикавобели във връхни и пазвени сенниковидни съцветия. Чашката липсва. Венчето е жълто,4-делно с яйцевидни заострени дялове. Плодът кълбесто или бъбрековидно, голо,тъмнокафяво орехче, разпадащо се на 2 половинки. Цъфти май — септември.

Период и фаза на бране: По време на пълния цъфтеж през пролетта и лятото (от май до септември)

Начин на бране: В сухо и слънчево време след вдигане на росата. Отрязват се с нож цветоносните стъбла (не по-дълги от 15-20 см.) с по-интензивен жълт цвят. Събраните и подредени в една посока стебла да се оставят рехави в проветрив съд (кошница, мрежеста платнена торба) и да не се притискат. Да не се берат недоразвити цметове с зеленожълтеникави цветни пъпки, както и вече прецъфтели.

Пърлична обработка: Събраната билка да се прегледа и почисти от други растения и повредени стръкове. Стръковете, подредени в една посока, може да се навържат, според едрината по 20-30 бр., на слабо стегнати връзки, които се окачват за сушене, защитени от пряка слънчева светлина. Билката е изсушена, когато и вътрешните стръкове при огъване се чупят.

Действие и приложение: Диуретично, слабително, болкоуспокояващо, адстрингентно и противовъзпалелно действие. Използва се при стомашно-чревни заболявания, при увеличение на лимфните възли и външно при псориазис. Тези основни действия на билката се свързват с богатото съдържание на следните активни принципи: триоксиантрахиноновия глюкозид галиозин, както и на глюкозидите рубиадин и асперулозид. Диуретичното действие на еньовчето се свързва с наличието на силициева киселина, както и с присъствието на някои багрила, което обяснява и слабото му противомикробно действие.

Българската народна медицина препоръчва прилагането на билката еньовче външно при рецидивираща фурункулоза (циреи) и при вторично инфектирани обриви на кожата. Стрита на прах билка се посипва върху раневите повърхности и осигурява профилактично действие спрямо вторичното им инфектиране.
Друго показание на народната медицина както за билката са асцитът, придружаващ чернодробната цироза, както и възпалителните отоци при острия ставен ревматизъм.Еньовчето се прилага и при възпалителни процеси на пикочоотделителните пътища, по-специално на пикочния мехур.

 

Сокът от прясното растение и се използва за такива сериозни заболявания, като рак и като силен диуретик, който изчиства тялото от токсини. Използва се за камъни в бъбреците, проблеми с пикочните пътища, проблеми с простатата и е ефективен лимфен очистител за редица състояния.
В някои северни страни сокът от жълтото еньовче се използува за подсирване на прясното мляко. Ето защо едно от наименованията на дрогата е жълта подкваса.

Прочетена 640 пъти Последно променена в Вторник, 28 Февруари 2017 11:27

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.