Сряда, 25 Септември 2013 13:42

Капитан Немо за живия океан

Оценете
(4 гласа)

- Вижте тоя океан, господин професоре, не е ли досущ като живо същество? Не го ли обхваща понякога гняв, както и нежност? Вчера той заспа като нас, а ето че сега се събужда след една спокойна нощ.

Ни в клин , ни в ръкав тоя странен човек сякаш продължаваше с мене някакъв започнат по-рано разговор.

- Вижте – поде той – събужда се от слънчевите милувки! Той ще започне своето дневно съществуване! Много интересно е да се проследи дейността на неговия организъм. Той има пулс, артерии, гърчения и аз мисля, че ученият Мори имаше право, когато казваше, че е открил в него едно толкова реално кръвообращение, колкото е кръвообръщението у животните.

Несъмнено капитан Немо не очакваше от мене никакъв отговор и аз помислих, че е безполезно да му изреждам “очевидно”, “сигурно” и “имате право”. По-точно той говореше сам на себе си с големи паузи след всяко изречение. Това беше размисъл – изказан гласно.

- Да – каза той, - океанът има истинско кръвообрашение и за да предизвика това, природата трябваше само да увеличи в него топлинните промени, солта и микроживотинките. И наистина топлинните промени създават различна гъстота на водата, която предизвиква течения и противотечения. Изпаряването, което не съществува в крайните северни области, а е много силно в екваториалните зони, предизвиква непрекъсната смяна между водите на тропиците и полярните води. Освен това аз открих ония течения отгоре на долу и от долу на горе, които образуват истинското дишане на океана. Видях как една молекула морска вода, стоплена на повърхността, слиза в дълбочините, достига своята максимална гъстота при два градуса под нулата и как после, след като изстива още повече, става по-лека и отново се изкачва нагоре. На полюса ще видите последиците от това необикновено явление и ще разберете защо поради тоя закон на предвидливата природа замръзването става само по повърхността на водата.

Докато капитан Немо говореше, аз си казвах: “Полюсът ли! Нима тоя дръзък човек смята да ни води чак до там!”

Но капитанът бе млъкнал и гледаше тая стихия, така напълно, така непрекъснато проучвана от него. После той продължи:

- В морето, господин професоре – каза той, - има значително количество соли и ако извадите от него всичките разтворени соли, ще натрупате една маса от четири милиона и половина кубически левги, която разстлана върху земното кълбо, би образувала пласт, по-дебел от десет метра. Но недейте мисли, че присъствието на тия соли в мотрето се дължи само на някаква прищявка на природата! Не. Те правят морската вода по-малко изпаряема и пречат на ветровете да и отнемат голямо количество пара, която, превърната в дъжд, би потопила областите с умерен климат. Огромна роля на уравновесител в общата икономика на земното кълбо!

Капитан Немо млъкна, дори стана, направи няколко крачки по палубата и дойде пак при мене.

Колкото до инфузориите – продължи той, - за тия милиарди микроживотинки, които са по няколко милиона в една капчица и от които осемстотин хиляди тежат един милиграм, тяхната роля е също така важна. Те поглъщат морските соли, те асимилират твърдите вещества във водата и като истински творци на варовити континенти произвеждат коралите и полипите! И тогава капката вода, лишена от своето минерално съдържание, става по-лека, възлиза на повърхността, поглъща солите, останали след изпаряването, натежава, отново слиза долу и занася на животинките нови вещества за поглъщане. Оттам е това двойно течение, възлизащо и слизащо, това непрекъснато движение, тоя непрестанен живот. Живот, по-трескав, отколкото върху континентите, по-безкраен, който цъфти във всички части на тоя океан, смъртоносна стихия за човека, както бе казал някой, жизнена стихия за милиарди животни – и за мене.

По Жул Верн, Капитан Немо

Прочетена 264 пъти Последно променена в Вторник, 28 Февруари 2017 11:54

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.