Неделя, 20 Август 2017 10:28

За повече светлина в душите на хората!

Оценете
(1 глас)

Екзархантимовска светлина

Година ХІV., бр.116\03 2017 г. МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ ЗА ЛИТЕРАТУРА И ПУБЛИЦИСТИКА

Селата в България винаги са били различни. Както по времето на възход, така и във времена на упадък и безпътица. Не знаем в колко други български села има литературни клубове с месечни издания за литература и публицистика.

С тази публикация информираме читателите на „Зелен туризъм”, че Литературният клуб „Петя Дубарова” при НЧ „Н. Й. Вапцаров – 1925 г.” в с. Екзарх Антимово от 14 години  издава „Екзархантимовска светлина”. Открихме едно полезно издание, което се стреми да просвещава и просветлява душите на много хора, свързани със селото.

Ще се опитаме да представим  накратко съдържанието на мартенския брой за 2017 година на „Екзархантимовска светлина”.

Централно място на 1 и 2 стр. заема информацията за проведеното отчетно събрание на Читалището, което е носител на орден „Кирил и Методий – ІІ степен”. Избираме само няколко изречения  от публикацията на С. Делева:

„Многообразен и обширен бе доклада на читалищното настоятелство. ... Най-вълнуващо и емоционално мероприятие е представянето на книгите на тримата екзархантимовски автори, срещата с руския писател Олег Панус, представяне книгите на Елена Тодорова и др.

В заключение бе казано: През предстоящата 2017 година предстоят трудни задачи. На първо място – да се преодолее негативната тенденция за намалелия брой читатели. Да се разгърне по-мащабна кампания за популяризиране на новите книги, да се подобрят още повече връзката между читалище и уилище. ...

Най-мащабно и запомнящо се мероприятие за 2016 год. остава – честването на 200 години от рожданието на Екзарх Антим І, 120 години църква в Екз. Антимово и празника на селото.

Неразделна част от дейността на читалището е и неговата издателска дейност, в която освен издаваните книги на членовете от литературния клуб „Петя Дубарова” към читалището, важно място заема и издаването на читалищен, ежемесечен вестник „Екзархантимовска светлина”. Тук подробно бяха описани утвърдените рубрики на в-ка, сътрудниците взели участие със своите творби в него. На всички тях, настоятелството изказа заслужени благодарности. ”

На 2-ра стр. редколегията изброява рожденниците през март и на всички пожелава: „преди всичко – здраве, щастие, безброй успехи и много радости в семействата им”.

Следващата 3-та стр. е за случващото се в ЗК „Житен край”. Има кратка информация от инж. М. Костов за хода на земеделските практики. Публикувана е  поканата за участие в годишното отчетно събрание на кооперацията.

Две празнични събития са отразени в  рубриката „Какво се случва в нашето село” на 4-та и 5-та страници. Едното е „8-ми март – желан и очакван”. Атанаска Кабакова пише: „Красиво подредените маси, отрупани и грижливо подредени с всевъзможни деликатеси, сладкиши, мезета, напитки и други ястия, примамливо и апетитно привличат пременените жени и мъже към себе си. ... Кулминацията на тържеството бе подредената изложба на плетива, шевици, дантели и бродерии.”

Предполагаме, че за читателите на „Зелен туризъм” и за проявяващите интерес към идеите и възможностите за развитие на селски туризъм, ще е повече интересна информацията за другото празнично събитие е отразено от Б. Праматаров в „Кушия в Екзарх Антимово”:

„Тази година провеждането на този обичай, след повече от половин век прекъсване се дължи преди всичко на желанието на група младежи, начело с Божидар Добрев да проведат кушия в чест на тригодишния му син Тодор. Читалищното настоятелство с помощта на Кметството създадоха необходимата организация. С първите слъневи лъчи по улиците на селото се понесе тропота на конските копита. От съседните села и от Карнобат, с коне, конски каруци и леки коли прииждаха млади хора и се събираха на сборния пункт - пред фурната, където будни търговци бяха разположили сергии. ... Празникът Тодоровден остави траен спомен и покана за възстановяване на вековната традиция.”

В рубриката „Краезнание” на 6-та стр. е поместен спомен от Б. Праматаров за електификацията  на селото под заглавие „През 1947 година Екзарх Антимово светна” : „Година и половина, те с тъга се разделяха с медните домашни съдове. Сахани, бакъри, тави, скъпи сватбени подаръци, хората се разделяха с тях за нуждите на промишлеността, за подготвяне на проводници, трансформатори други съоръжения. Кервани от каруци извозваха събрания бакър за преработка, друг керван, пренасяше стълбовете от Странджанския балкан. Много усилия е коствало на нашите деди и бащи. ... Истински общоселски празник беше тържеството, проведено по коридорите на класните стаи в прогимнацията. ... Играеха мъже и жени, старци и младежи, играеха от сърце и душа, люлееше се училището. Никой магьосник не би могъл да организира такова веселие.”

За интересуващите се от политическия живот в селата, в рубриката „Парламентарни избори” има пълен и точен отчет за резултатите от изборите на 26.03.2017 г.

В рубриката „Родословие” на страниците от 7 до 11 са поместени два материала, които представляват особен интерес за читателите на „Зелен туризъм”. С такива публикации се откриват повече възможности  за съживяване на връзките, както между поколенията, така и между разпръснатите по света представители на младото поколение наследници на материалното и духовно богатство в българските села . Двете авторки с признателност и любов описват своите родители и близки.

Кина Митева със снимки и текст представя 3-4 поколения от „Семейството на Митьо Иванов Георгиев”.     

М. Друмева в „Моите родители” пише: „Скромни труженици бяха моите родители – като повечето от поколението си, но със замаха на трудолюбието и родолюбието си стигнаха пиедестала, който ни заклеваше да не отстъпваме и от нашите цели. И аз, в младостта си, увлечена от магията на творенето над книги по цели нощи или заета от репетиции и концерти с хорове, сигурно съм се стремяла да съм като тях и да заслужа гордостта им. Помня, че я видях в учите на мама, дошла на моя продукция по пиано в Музикалното училище. Но едва сега, поглеждайки назад осъзнавам, че родителите ми са били винаги до мен в препускащото ми ежедневие, в неволи и сполуки. ... Двамата са били стимула ми да се боря и да се реализирам като личност. Иначе някога щях ли да студувам в далечните чужди пощи, за да чуя в телефонната кабина гласовете им. .. Или да се връщам постоянно на спомена за тях вече поостарели, седнали на пейката пред пътната врата, радостни и нетърпеливи, когато ме чакат. Натъжени, когато си тръгвам.  ... Обяснимо е защо и днес вече притихналият ни дом е все още пътеводната звезда в това смутно време. Татко си остава стожерът, а мама – живецът от светлината на тази звезда.

Знам, че с теение на годините тленното, запазено от родителите ни, няма да бъде пощадено. Но нетленното – идеалите им, които ни завещаха, дали ще са ценност за бъдещите поколения – ще останат ли в поривите и целите им , като стимул и отговорност за съдбините на свидното ни Отечество!”

На 12 –та стр. са поздравленията – „Наши сътрудници – рожденици”,а на 13-та е есето на Мина Пеева „Пред избори”, завършващо с призив: „Дръжте се скъпи пенсионери! Държавата разчита на вас! Само вие останахте в нея. От вас зависи просперитета и бъдещето и!”

На 14-та са поместени агросъветите на специалиста, както и една скръбна вест: „С тревожния камбанен звън, в селото бързо се разнесе и мълвата за кончината на Енчо Данаилов Янев  - един добър приятел, близък и съсед. ... Енчо Данаилов бе не само майстор, но и добър човек и приятел, който обичаха и уважаваха всиките му близки и познати, такъв ще остане в спомените ни”  .

Да се насочи повече светлина към миналото и бъдещето на селата  поматат и двете последни рубрики. На 15-та стр. в рубриката „Ретро” се предлагат пет кратки откъси от вестник „Златни класове”бр.143 и 144 от март 1967 г.

Последната 16-та стр. е за Хумор и сатира. Две карикатури от Жейно Жейнов, „Шегите на Батакчията” от Б. Праматаров  и епиграми по стари градски песни, записани от Мина Пеева.



Прочетена 251 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.