Понеделник, 23 Юни 2014 09:55

Факийско предание

Оценете
(2 гласа)

Дойно Дойнов в Предговора към Факийско предание, под заглавие: Летопис за праотците на Стефан Караджа,  „ С една дума – записките на Балчо Нейков са един отговор на вечно живия въпрос в нашата история – как сме оцелели в тези така превратни за българите събития и условия...

Ценността на записките на Балчо Нейков не се изчерпва само с тяхната достоверност – тя се изразява и в това, че те са чисто домашен извор, че чрез тях най-добре се вижда как българското население само е видяло, преживяло и оценило събитията.”  

Учебен час по литература в училището на село Факия, един век след Балчо Нейков:

Та така деца. Някога живели необикновени хора и всеки искал да бъде полезен на народа си: кой с пушка в ръка, кой с книга, зарязвали бащин дом и лично благополучие и се отдавали с такъв огън на повика на сърцето си, та или умирали на бесилото, или като последни бедняци. Сега аз ще ви разкажа за един такъв необикновен човек – Балчо Нейков от село Потур, Добруджанско. Не бил учен, не бил и войвода, а просто много, много добър приятел на Стефан Караджа, преди Караджата да стане комита. И с какво се е прочул, мислите, този Балчо. Когато прочел „Четите” на Захари Стоянов, забелязал, че писателят допуснал някои неточности за неговия другар. Зарязал той всичко и посветил целия си живот в изследване и събиране на факти и сведения за Караджата. Тези негови занимания го довели и тука в нашето село Факия. Работата му ставала все по-голяма и по-интересна. Като въглекопач копаел затрупаните пластове на времето и откривал като истински археолог фантастичните страници на забравената история. Но жестоки били хората. Когато той отнесъл в София своя труд, нито един издател не се наел да издаде книгата му. Само големият учен академик Балан теглил присъдата над книжните плъхове с кратката резолюция: „Престъпление е този ценен труд да не види бял свят!” А Балчо Нейков доизживял старините си в крайна бедност и самота, хранен от огризките в един софийски манастир.” От Христо Чавдаров, Жени играят в жеравата.

Балчо Нейков, Факийско предание - Сбирки от народния живот: „Предците на Караджата са живели в равногорската и хасикийската крепостна местност, в някогашний град Факия в Източна Тракия, на изток от градищата Индже (Казълагач) и Ямбол, на запад от градовете Созопол, Бургас, Анхиало, на север от град Одрин и Лозенград (Къркклисия) и на юг от град Карнобат и Айтос, и то майчинът му род, а бащинът му род е живял в село Ичме. А това село, Ичме е между Факия и Къзълагач, т.е. 5 часа на запад от Факия и 5 – на изток от Къзълагач.

През Факия е минувал главний друм, който е водил от Преслав за Факия и от Факия за Цариград. По многото разрушени стари крепости (калета) в околността на Факия и по врховете и клисурите на тук начинающий се Странджа балкан, наречен Източно тракийско местище, Равна гора и Северна Хасикия, едничката спорна вековна ядка между България и Византия, които местности и от названията на някои крепости, друм, места, реки, села като: Асенска крепост (Сарпасанската), Карвасарската, Близнаци (Икисче), Петров друм, или Цар Петров друм, Радин гроб, Бяла река, Стражата, Лиляката, Орловина, Сливово, Драка, Попово, Три църкви, Добруджа, Саралъка, Краставия кладенец или Свети Илия, Русатово кладенче и др.,и др. –явна се види, че тази местност около Факия и Ичме през повечето царувания на старото българско царство е служила като яко укрепена погранична точка между България и Византия и че между самото погранично тук население са се намирали и храбрите нейни защитници.

Селото Факия сега е село от 150 къщи, но много отдавна то е било голям яко укрепен град. Това име Факия му се е дало от кюстендилското село Факия. Понеже неговите сегашни жители биле, както и те ми казваха, потомци на първите и основатели, когато от Сланик се е нарекло Факия, и затова са го нарекли Факия, понеже биле пришелци от кюстендилското село Факия...

Факия вече като била голям, но още неутвърден град и страната е паднала под гърците. Тогива товремешният им император Фока, като преминал и през града Факия, гдето и той харесал клисурата, и рекъл, като гледал на града: „Оморфа (красива), оттогава Факия взела да се нарича Омор Факи. И повелил същият  Фока да съградят над самия град на една остра чука (баир) крепост и след като се свършила, взела името си Фока...

Имало във Факия една църква под голия рът, наречена „Св. Петър”. В нея се ровеле само факийските войводи. Имало и друга църква във Факия „Св. Симеон Стълпник”. Тая църква („Св.Симеон”) се зовяла „Новата година”.Нейният сбор държал 4 дни, от 2 до 5 септември.

Свещеник поп Василий (Вълко), факийският сега свещеник, ето какво ми каза за едновремешния им град Факия, какъв град да е било тяхното село Факия: Факия да е бил голям град с големи чаршии, тържища, ханища, бани и имал е много църкви (Свещеник Василий  ми ги каза по име до 9 черкви, на които оброчището им все около село Факия и досега се заповнили, но за жалост загубих тази забележка), защото градът да е бил стигнал много голям....

 

Тодор Търнин ми разказваше, че баба Дафна му казвала, (че) факийските села биле все войници. Техните предели биле на изток до Черно море, на запад до река Тунджа, на север до проходите на Балканите, а на юг до Дервишите и Странджа, т.е. факийските войводи са имали тия граници.”

Прочетена 592 пъти Последно променена в Вторник, 28 Февруари 2017 11:26

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.