Петък, 17 Август 2018 09:13

ИМА ЛИ КОЙ ДА НАСЛЕДИ ПРИМЕРА НА ЕКЗАРХ АНТИМ І И НА ВОДАЧИТЕ РОДЕНИ В ИЗТОЧНА ТРАКИЯ И СТРАНДЖА?

Оценете
(1 глас)
Ранни и по-късни спомени от двама тракийци за двама тракийски председатели

З.Т. „Къде изчезнаха лидерите?”, пита Лий Якока в книгата под същото заглавие. Повечето природни бедствия се дължат на човешки грешки. Сложността на проблемите се увеличава, а качеството на водачите се влошава. Тревогите за спадащото ниво на елитите имат свои глобални, европейски, национални и местни измерения. Оказва се, че новите комуникационни технологии формират селеви потоци в обществения живот, които изхвърлят много селентия по върховете на социалните институти. Селентията, издигана на ръководни постове във важни ведомства, става  основна заплаха за бъдещето на обществото.

Виж:За селентията и за селя

За подобряване ефективността на социалните асансьори, жизнено важно значение придобиват уроците от миналото, осмислянето на собствения опит на различните организации. За всички човешки творения се отнася: „Човек никога не е първия човек, съществуването му започва на известна височина от натрупаното минало. Това е единственото богатство на човека, негова привилегия и негов белег. .. . Да разрушим приемствеността с миналото, да искаме да започнем отначало, означава да слезем до нивото на орангутана и да му подражаваме.”

Виж:Комитет за стопанско и културно повдигане на Малко Търново и околията

Някои събития и конфликти, свързани с дейността на тракийските дружества в региона и с поведението на тракийските лидери, послужиха като повод да се обърнем за коментар към Върбан Москов - Председател на УС на БАЕСТ от 1995 до 2016 г. Преди да бъде съучредител и съпредседател на УС на БАЕСТ, В. Москов е бил  Председател на УС на АПК „Странджа”, а преди това, до прекратяване дейността на Съюза на тракийските културно-просветни дружества през 1977 г., е бил Председател на УС на Бургаското тракийско дружество. По негово предложение БАЕСТ и Тракийско дружество „Екзарх Антим І” си разменят членство, за което ръководството на Тракийското дружество скоро забравя.

Много запознати и заинтересовани са убедени, че в тракийското дружество няма спорове и борба за идеи и стратегии, а става дума за конфликт на интереси. Борбата е кой да използва и да се облагодетелства от наследството на Бургаското тракийско дружество.  Вместо пряк коментар за поведението на днешните тракийски водачи получихме следния текст за наследството от техните предшественици:

 „Ранни и по-късни спомени от двама тракийци за двама тракийски председатели.

Налага се да приемем истината, че както всеки народ си заслужава Правителството, така и всяка общност си заслужава водачите. За бъдещето е важно да осъзнаем тази зависимост между организираността на общността и качеството на лидерите. Опитът на тракийското движение показва, че преди да се размесят с други представители на националния елит, бежанците и водачите им, дошли от Източна Тракия и Странджа, са били на недостижима за елита на други територии интелектуална и морална висота. Ето оценката на пловдивчанин, дошъл в Странджа от Македония:

„Из Странджа планина аз намерих добре наторена почва за организационна работа. Оставаше само всичко да се канализира и нареди по образеца на македонското движение. Това стана лесно и с бързина по две причини: първо, че войводите се проникнаха от същината на общото дело и, второ, че българите в Одринско се оказаха по-податливи за организиране от македонските българи, понеже по природа бяха по-културни от последните.”(Спомени на М. Герджиков за дейността му в Одринско, Цариград, 1925 г.)

За интелектуалната и морална висота на тракийските лидери може да се съди по тяхното поведение, както в ежедневието, така и в критичните моменти.

Преди спомените, представящи поведението на двамата тракийски председатели в ежедневието, нека да припомним само два примера за поведението в критични моменти на един национален водач, роден в Източна Тракия. Голямо, недостатъчно познато и оценено наследство е примерът на патрона дружеството в Бургас - Екзарх Антим І. Всички българи, но особено тракийци и странджанци трябва да знаят повече за този велик българин от Лозенград.

Много хора са допринесли светът да научи истината за трагичната съдба на българите след Априлското въстание и да се  предизвика Освобождението на България. Най-авторитетен източник е духовният водач на българите от столицата на империята. Екзарх Антим изпраща, чрез Петербургския митрополит Исидор, до руския император Александър ІІ (Царя освободител), писмо-молба да протегне ръка за спасяване на българския народ. На тази молба императорът написал: “Болгарию освободить”. Дейността на екзарх Антим I води до свиквaнето нa Цaригрaдскaтa послaническa конференция през декември 1976 година. Въпреки натиска на турския външен министър, той отказва да изпрати благодарствен адрес от българския народ до султана и конференцията, с думите "Не можем дa блaгодaрим нa прaвителство, което коли, беси и угнетявa нaродa!" Цената на тази негова истина е много висока. За тази достойна родолюбива позиция Високата порта го осъжда на смърт. Посреща тази присъда с  думите: "Ще бъда блажен, ако с моята саможертва възкръсне България за нов свободен живот!" Присъдата не е изпълнена, защото вниманието на великите сили и на интелектуалния елит на света вече е насочено към Цариград и вместо на бесилката турската власт изпраща Екзарха на заточение в Мала Азия.

На 14 ноември 1885 г., през Сръбско-българската война, Антим I, въпреки увещанията, отказва да напусне обсaдения Видин с думите "Трупът нa пaстирa трябвa дa бъде тaм, дето пaдa нaрод и войскa."

Близо до Лозенград се намира село Каваклия, родното място на Константин Петканов. Представянето му ще предоставя на Хараламби Етакчиев:

„Голяма част от дервентци бяха настанени в град Кавакли и село Кослуджа, днешните Тополовград и село Орешник. В Тополовград бе настанено и нашето семейство. Главното занимание бе тютюнопроизводство. Тук завърших прогимназия и се записах да уча в Сливенската мъжка гимназия „Добри Чинтулов”, в полукласическия отдел. На другата, 1932 година се прехвърлих и се записах в I мъжка гимназия в София и оттогава живея в столицата.

В София не познавах никого. Отидох направо в Тракийската организация, която тогава се помещаваше на ул. „Леге” № 5. Почуках на вратата на канцеларията и влязох.

- Добър ден - казах.

– Добър ден - отвърнаха ми. - Какво има и какво търсиш? - ме запита един едър мъж с щръкнала нагоре коса, седнал пред пишеща машина.

Аз му обясних, че съм от Кавакли, тракиец от село Дервент, Дедеагачко и тук ще уча, но нямам познати хора, нямам квартира и попитах::

- Не може ли да спя тук, докато си намеря квартира?

Той започна да ме разпитва как се казва баща ми и член ли е на Тракийската организация. Отговорих му, че ние сме по рождение тракийци. Разговаряхме няколко минути. Предимно той ми задаваше въпроси. Най-накрая каза:

- Не те познавам, но ще ти дам ключа. Ще идваш надвечер да ти давам ключа, а аз ще идвам сутрин да ми го предаваш!

Спах няколко нощи в помещението на Тракийската организация. След като си намерих квартира, благодарих на този човек и му предадох ключа. После разбрах, че това бил академик Константин Петканов. От тогава до ден-днешен съм свързан неразривно с каузата на Тракийската организация.”

Предложеният текст е от   Хараламби Етакчиев.   Заточението. Ранни и по-късни спомени на един тракиец”     

Спомените на Етакчиев са ранни, а моите са по-късни, защото моето първо посещение в дома на Тракийската организация в София стана 35 години по-късно. Там се срещнах с родения във Велика (родното село на Георги Кондолов) Председател на софийските тракийци Евтим Воденичаров.

Прехвърлих се от задочно обучение в редовно, но докато се освободя от работа и се подготвя за София, учебната година бе започнала. За София пътувахме заедно с директора на Рудоуправлението в Малко Търново Райко Калоянов. Притеснявах се, че нося повече багаж, а нямах резервирано място за подслон. Имах намерение да го оставя на гардероб, докато намеря и се настаня в хотел. По предложение на Райко Калоянов, двамата отидохме заедно (и с моя багаж), на ул.”Стефан Караджа” при  Евтим Воденичаров, който бе председател на културно-просветното дружество „Тракия“в София.

Не бях виждал Е. Воденичаров преди тази среща, но го знаех по име, като един от пионерите на кооперативното движение в Странджа. Бай Евтим ни посрещна много сърдечно и като разбра, че още не съм намерил квартира сам предложи да си оставя багажа на съхранение в неговия кабинет. Убеди ме, че мога да отивам свободно и без притеснение да вземам от куфарите, каквото ми трябва, докато намеря трайно решение на квартирния проблем. Беше много удобно, защото тогава моите учебни занятия във ВИИ „Карл Маркс” се водеха в сградата на института от другата страна на улицата.   

В кабинета на Евтим Воденичаров се събираха много интересни хора. Там съм виждал много известни тракийци и странджанци: странджанската певица Магда Пушкарова, проф. Коста Пергелов и др..

Разговаряйки с бай Евтим, при моите посещения до багажа, достигнахме до идеята да създадем странджански студентски клуб към софийското тракийско дружество. Осъществихме я, макар и частично. Заедно с Дико Патронов и Лазар Шейтанов, привлякохме студенти от различни ВУЗ-ове, главно от района на Малко Търново. Провеждаха се организирани срещи както в сградата на ул „Стефан Караджа”, така и на други места.  Студенти от групата участваха и в общоградски прояви на дружеството.

Това човешко отношение на Председателя на Софийското тракийско дружество, опитът и контактите с дейци от софийското културно-просветно дружество „Тракия” много допринесоха, след 1970 г.,когато започнах работа в Бургас, да се включа в дейността на бургаското тракийско дружество. Както пише Х. Етакчиев, ние сме по рождение тракийци. Единият дядо, бащата на баща ми, е бил председател на кладарската организация. Другият, бащата на майка ми, е бил в кладарската смъртна дружина и е участвал в освобождаване на Граматиково и Василико.

Преди срещата в София, през 1963 – 67 г.г. от различни позиции съм отговарял  за подготовката и провеждане на тържествата на Петрова нива. Докато работих във филиала на ДЗС „Странджа” в с. Стоилово често беседвахме със знаменосецът на четата дядо Георги Стефанов. Съжалявам, че не се постарахме достатъчно да съхраним спомените на повече от тракийците, с които сме се срещали.

Бях член на УС на Бургаското тракийско дружество през последните два мандата преди закриването на Съюза. По това време значителна част от членовете на дружеството бяха бежанци и помнеха своите родни места в Тракия и Странджа. При председателството на Янко Керемедчиев, бях секретар на УС на дружеството. Тогава се извърши и строителство, реконструкция и преустройство на имота на дружеството на улица Конт Андрованти. На две заседания се обсъждаше въпроса за лозунга, който ще бъде поставен в залата при откриване на новия салон. Как да се покаже, без да се предизвика дипломатически скандал, че корените на тракийци са в родна Тракия.

На отчетно-изборното събрание, след откриване на новия киносалон, бях избран за председател на Управителния съвет на бургаското тракийско дружество, а за секретар на УС бе избран Петър Попов. За съжаление, ние не можахме да осъществим почти нищо от замисленото. Тъкмо започнахме, заедно с П. Попов и другите членове на новия управителен съвет,  да подготвяме програма за дейността през следващия мандат и получихме указания да ограничим дейността на дружеството само до функционирането на стопанските обекти – киното, кафенето и да чакаме решение за бъдещата дейност. По-късно се получиха указания дейността на дружеството да се осъществява чрез структурите на ОФ. Нямах никакъв принос, не съм участвал при вземане на решението да се закрие Тракийския съюз, но приех своята лична вина и отговорност за закриването на дружеството. Отказах да се включа в УС, след възстановяването, защото, ние не направихме никакъв опит публично да изразим друго мнение или открито да проявим своето несъгласие с решението за закриване на Съюза.

Отделно, в други публикации, ще изразя своето отношение по дейността и проблемите на тракийското дружество в Бургас и на Тракийския съюз след възстановяването им.

Целта на тази публикация е по-ограничена. С нея искам  само да се присъединя, да допълня и да потвърдя написаното от Етакчиев за отношението на предишните тракийски председатели: Константин Петканов и Евтим Воденичаров, към тракийската кауза, чрез отношението им към хората, към дори съвсем непознати тракийци. Да се потвърди и оценката на Михаил Герджиков за високата култура на тракийци и техните водачи. Да се представят само конкретни примери как тези ръководители с личното си поведение и човешко отношение са привличали и превръщали хората в активни участници в движението.

С голяма надежда, че това наследство може да се приеме и от някои днешни тракийски председатели, които да последват примера на предишните.”

 

Прочетена 130 пъти Последно променена в Вторник, 21 Август 2018 10:29

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.