Вторник, 03 Юли 2018 10:34

Легенди за кметици и кметове

Оценете
(1 глас)

Кметицата на Момчиловци сподели опит в селския туризъм пред кметове от Странджа

Кметът е един от най-важните фактори за развитието на селския туризъм. Затова поместихме в „Зелен туризъм” първите две части от „Легендата Клочков”, разказана от Георги Александров на страниците на в-к „Стралджански вести. С общото заглавие „Легенди за кметици и кметове” показахме, че се надяваме да представим делата и на други кметове.

Интернет ни подсказа как да продължим, като постави до „Легенди за кметици и кметове” от „Зелен туризъм” (от 30 май 2018) в която предложихме „Легендата Клочков” на Георги Александров  до тази за Дора Янкова от Щиляна Чакърова под заглавие „Кметицата, за която се носят легенди”, поместена във вестник Стандарт, от 23 декември 2005 г. Мрежата ни напомни, че девет години преди легендите за тази кметица да достигнат до в-к Стандарт те бяха известни, както в Америка, така и в Странджа.

Посещението на кметицата от Момчиловци и Родопите в Малко Търново и Странджа, за което разказваме се е осъществило през м. август 1996 година. Припомняме, че през предишната 1995 година са създадени Дирекцията на парк „Странджа”(първоначално като народен, а след това като природен) и Бургаската Асоциация за Екологичен и Селски Туризъм (БАЕСТ).

През лятото на 1996 г., с подкрепата на Българо-Швейцарската Програма за Опазване на Биоразнообразието ( БШПОБ), екип на БАЕСТ осъществява проучване на тема: „Възможности за развитие на екотуризъм в Странджа”. Стремежът на екипа е да се разкрият, определят и оценят мненията, предпочитанията и очакванията на широк кръг заинтересовани. Проучването е насочено към четири целеви групи: потенциалните инвеститори от района и извън него, на туристите от страната и от чужбина, на членовете на домакинствата от  местните общности и на представителите на местната власт.

През първата година, след учредяването на Асоциацията, за ръководството на БАЕСТ особено важно е да се изясни мнението и отношението към туризма на кметовете и кметските наместници. Задачата е да се открият  и да се установят контакти с кметовете, които имат желание и възможности да се посветят на делото за развитие на екологичен и селски туризъм в Странджа. Две десетилетия по-късно е очевидно, че и в Странджа се потвърди истината, че за развитието на екологичния и особено на селския туризъм много важна е ролята на кмета.  

По това време, 1995-96 г. до Странджа също достига легендата за дейността на кметицата на родопското село Момчиловци. Проявеното гостоприемство на селото толкова много възхитило американските гости, че те поканили кметицата Дора Янкова да отиде в САЩ и да сподели своя опит пред техните съветници и избиратели. Под въздействието на тези разкази, през лятото на 1996 година Дирекцията на парка и БАЕСТ, с подкрепата на РУГ-Бургас, решават да последват примера на американците и да поканят легендарната кметица на семинар в Малко Търново да представи опита на кметството в Момиловци пред кметици и кметове от Странджа.

На семинара са поканени всички кметове от територията на парка и много кметове от населени места на изток от Тунджа, които според организаторите имат значителен потенциал за туризъм. Не всички поканени се отзовават, което доказва че оценката на този потенциал за туризъм не е била общоприета.  

След изложението на кметицата от Родопите в последвалата дискусия участниците, според проявената активност – въпроси и изказвания заемат различни позиции. Още тогава става ясно, че преобладаващата част от кметовете могат да намерят солидни обяснения, защо няма да могат да осъществят някакви сериозни стъпки за включване на селищата в дейности свързани с туризма. Повечето участници в семинара аргументирано доказват, че, за да се последва примера на Момчиловци, е нужно умно и много сериозно да се работи. Трябва успешно да се посрещат рискове, а не да се търсят оправдания. Още по време на този семинар стана ясно, че кметиците на Бръшлян Жечка Калоянова и на Граматиково Златка Стайкова имат сериозни намерения да последват примера на Дора Янкова. В Бръшлян е учредено Дружество за защита на природното и историческо наследство (ДЗПИН) на село Бръшлян – „Бръшлян”, а в Граматиково – Сдружение за издирване, възстановяване и опазване на природното и културно-историческо наследство (СИВОПКИН) на село Граматиково. Под ръководството на двете странджански кметици бръшлянци и граматичани участваха в проектите на БАЕСТ „Зелен туризъм” и „Регионален конкурс „Образцово селище”.

Деянията на легендарната кметица на Момчиловци и през следващите години и на други постове доказват, че легендите са родени от сериозни дела и от трайни следи.   

Ето как девет години по-късно Щиляна Чакърова   представя Дора Янкова във вестник Стандарт:

„Тя е дипломат по рождение, казват за нея политолозите.
 Тя е икономист, историк, юрист, репликират професорите от университетите, през които е минала.Тя е типичeн представител на загадъчната зодия Рак, обобщават астролозите.

В зората на демокрацията земляците от родното й Момчиловци я провъзгласиха за пионер на селския туризъм в Родопите ...

Енергичната родопчанка започва кариерата си като учителка в икономическия техникум в Смолян. Зад гърба си има два мандата като кмет, депутат е в 37-ото народно събрание и експерт в 39-ия парламент. Била е изпълнителен директор на Центъра за устойчиво развитие на планината и член на съвета на директорите на ПОНС-холдинг. Въпреки властовите позиции и възможности да направи добър бизнес, имотната декларация на Янкова е повече от скромна. Освен "Рено" за хиляда лева тя притежава половината от наследствен имот в Момчиловци и парцел от около 400 кв. Дора обаче е богата с много приятели в цялата страна. 

Става кметица на родното си село през 1991 г. Тогава тя е едва 30-годишна, но преобразява региона и го превръща в мечта за туристите. 

Никой не е чувал Дора да повишава тон, да излезе от равновесие, да загуби търпение, казват колегите й. На атаките отвръща с английски хумор и усмивка. 

В Родопите я познават и като човек, готов да даде залъка си за другите. Домът й, в който традициите са на почит, от край време е отворен за децата от сиропиталището в Широка лъка. 

"Преди 12 г. дойде при нас в най-трудния момент. Нямаше какво да ядем, а тя ни носеше  картофи. Всички обезумяхме от радост", спомня си един от възпитаниците на дома Иван Ушев. Лелките в интерната възкликнали, че нямат дори олио, за да сготвят. Тогава младата момчиловска кметица бръкнала в джоба си, извадила наличните пари, събрала и от хората, които я придружавали. И купили каса олио. Така започнало приятелството й с децата. Години по-късно порасналият вече Иван я поканил за кума на сватбата си. Дора е единственият човек, на когото разчитам и мога да се доверя, твърди и до днес младежът.”

 

 Накрая, за да се върнем към легендите, отново ще припомним, че посещението на кметицата на Момчиловци в Малко Търново се е осъществило с посредничеството на ръководителите на управленията по горите в Бургас и Смолян. Двамата ръководители са взели активно участие в обсъждането на темата за туризма в горите на Странджа и Родопите и в проявите на съпътстващата културна програма. Очевидно темата за туризъм в гората е била актуална за някои ръководители в горските служби. По това вече далечно време все още са били силни романтичните увлечения за стопанисване на горите, осигуряващо за обществото широк кръг от блага. Вече като легенди разказват, че в края на предишните хилядолетие (второто) и столетия (двадесето) от горите, освен дърва за горене се добивали и много други сортименти. Имало дори и сортимент РОМ, който намирал различно приложение, но сигурното е, че не се използвал в производството на дървесен спирт.       

Прочетена 268 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.