Понеделник, 18 Юни 2018 09:16

Парад на руската армия край Бунархисар за Деня на славянските просветители (11май 1878 г.)

Оценете
(1 глас)
По книгата на Димитър Войников „Българите в най-източната част на Балканския полуостров – Източна Тракия”

На 8 май т.г. в публикация „150 години от първото богослужение за православните българи от Бургас”, представихме, по книгата на д-р Вида Буковинова, първото празнуване на Деня на славянските просветители в Бургас на 11 май 1868 год.

Виж: 150 години от първото богослужение за православните българи от Бургас

 

По същата тема, предлагаме много интересно описание от Димитър Войников на празнуването на Деня на св. св. Кирил и Методий в Източна Тракия, организирано от командването на руската армия.

„17.Първо празнуване на Деня на славянските просветители св. св. Кирил и Методий и първият български оратор в Източна Тракия ( 11 май 1878 г. ) 

На два километра източно от град Бунархисар се намира ислямското свято място, наречено от турците Теке. Вече имах повод да кажа, че там е гробницата на известния потурнак Гаази Михал, а още на три километра, отново в източна посока, минавала границата между новосъздадената държава България и Турция ( според Санстефанския мирен договор ).

Пукнала пролетта на 1878 г. и руските войници започнали да складират в местността Теке строителни материали и да строят леки летни постройки - аналои, естради, игрища, трибуни и др. На 1 май от град Бунархисар към Люлебургаска и отчасти Визенска и Лозeнградска кааза излетели конни отделения от офицери и войници и обходили почти всички български села. Те отправили покани от името на... и на...

Простичките и наивни наши деди, които за пръв път чували названията на непознати чинове и титли, не можеха да кажат от кого била поканата: от “големци”, “най-големи” генерали, а някои даже споменаваха и руския цар. Важното обаче било, че поканата се отнасяла до всички българи, но само българи, които на 11 май, Денят на славянските просветители Кирил и Методий, да заповядат на гости... при Текето. Да не правят никакви приготовления за идването си. Всичко било готово за тяхното посрещане - ядене, пиене... "да бъдат готови само за веселие. Земеделците и овчарите да си подготвят така работите, че тия три-четири дни да бъдат свободни".

На 10 май през деня, от всички села и градове пристигнали с коли, на коне и пеш мъже, жени... и всички били радушно посрещнати и настанени в обширния лагер около Текето. Всичко ставало по “нашенски”, разправяха очевидците. Комендантската част, разпоредителка на празненството, се постарала и проучила местните български нрави и обичаи и се ръководела от тях. Пристигнали и войските от различните квартирни пунктове и заели местата си в лагера. Между населението и войската се създала непринуденост и близост, но в същото време имало дисциплина и безупречен ред.

Сутринта на 11 май тържествено забили специално инсталирани камбани, засвирила музика, чули се оръдейни гърмежи и малко след изгрева на слънцето около аналоя и трибуната се появили военни в блестящи униформи, потънали в злато. Пристигнал и владиката със свещениците. По предварителен план около трибуната и аналоя били поканени по няколко души по-първи, по-интелигентни българи от всеки град и село, след които следвали народът и войската. Започнал молебенът. Той не траял много и на трибуната се качил руски военен, обърнал се и поздравил народа с добре дошъл, благодарил му, че е зачел и е дошъл на гости на руската войска, на която вече предстояло да се завърне в родината си. На вас оставяме, казал той, новата българска държава, да я уреждате, управлявате и пазите.

На свой ред на трибуната застанал гражданин на средна възраст и заговорил на български език. Той казал много нещо и всички го разбрали. Словото му продължило два часа, слънцето се издигнало високо, припичало силно, но никой не мръднал от мястото си, кой както застанал, така и останал. Имало пастири и овчари, с аби и дебели дрянови криваци на рамо, които дошли направо от кошарите и планинските пасища. Те така съсредоточено и внимателно слушали, че не мръдвали да отпъдят мухите дори.

Никой от старите хора, присъствали на празненството, не можеше да каже как последователно е протекла речта на тоя пръв за тях български оратор, но объркано помнеха всичко, каквото е казал: кои са и откъде са дошли българите, къде и как са основали първата българска държава, примера със снопа пръчки в ръцете на техния главатар Кубрат, чийто син Аспарух бил първият български цар ( така го нарекъл той ). Набезите на юг, основаването на столиците, войните и победите, покръстването от идолопоклонци ( езичници ) на християни ( обяснил какво щяло да стане с българите, ако не приемели християнството ). Падането на Първото българско царство, робството и освобождението, Второто българско царство и неговото падане под турците. Преминал към Възраждането, революционното движение, споменал Баташкото клане и много имена на загинали - Ботев, Левски, Каблешков, Хаджи Димитър, Стефан Караджа и т.н. И най-после стигнал до войната, която току-що завършила. При споменаването на войната хвърлил поглед и махнал с ръка към полето, където били строени войските. Войниците и офицерите се изпънали и застанали мирно, а ораторът се обърнал и се поздравил със стоящите най-близо до него. След това той отново се върнал към цар Борис, който покръстил българите и как именно станало това... Тук нашите старци доста измъчваха мозъците си, но не намираха подходящи думи, за да изяснят този въпрос. Ставало дума, че новопокръстените българи имали остра нужда от четмо и писмо, защото за държавни и други нужди те си служели с гръцко писмо. Поради това солунските братя Кирил и Методий създали българската азбука. И разказал кои били те, какви били, по какви пътища минали и къде ходили в своите мисии на просветители, как другите славянски народи възприели същата азбука за свои нужди и поради това се сближили с нашия народ.

Едно само не харесали нашите старци, а дядо Янаки Чолоолу от нашето село негодуваше и наричаше оратора “фармасонин” ( франкмасон ). Той бил казал, че светиите не били създадени от господа, а от хората. Щом някой обикновен човек имал заслуги към своя народ или към всички хора на света, хората го “сватосвали” ( канонизирали ) и го провъзгласявали за светия на вечни времена. Така, според ораторът, братята Кирил и Методий създали азбуката и спасили народа ни от загиване, т.е. погърчване, и той в знак на признателност ги провъзгласил за светии, като ги нарекъл свети свети Кирил и Методий. А днешният ден ( 11май ), допълнил ораторът, е техният празник, който за нас, българите, е по-голям и от Великден. И затова от тук нататък тоя ден всяка година и на вечни времена ще го празнуваме дори по-тържествено и свято от Великден. И така станало. За източнотракийските българи от годината 1878-ма нататък 11 май станал най-големият празник.

Речта завършила към “прогима” ( 10 часа преди пладне ), след което генералите възседнали конете и галопирайки в една красива кавалкада поздравили строените войски. Когато военачалниците се върнали на трибуната, войските се престроили и започнал церемониалният марш, който нашите очевидци никога не забравиха. С това официалната част на парада завършила и започнала втората, неофициалната, която била не по-малко интересна и полезна.

Обедът за официалните лица, генералите и българските първенци, започнал в определен час. Били уредени кухни, които готвели по всяко време на денонощието. Изклали се и се изяли цели стада агнета и чарда говеда ( ялови крави ). Всеки можел да отиде и да получи храна каквато поиска и колкото поиска. Русите веднага забелязали скромността и стеснителността на българите и почнали да командват: “ну давай... туркоплатещи!”, а след това започнали да раздават по руски, без мярка, както казваха нашите хора.

Водили се много разговори, като от руска страна се разбрало, че все пак има нещо недовършено. Не било всичко наред, особено в покрайнините на новата държава. Каквото и да станело обаче, миналото нямало да се върне и затова русите препоръчали: “сговорчивост, народна просвета, трудолюбие и бдителност, особено в пограничните области”. И действително, само един месец след празненството, на 13 юни 1878 г. се свикал Берлинският конгрес, който разпокъсал Санстефанска България и за източнотракийците останала само измамната надежда за реформи, постановени в член 23 от Берлинския договор.

Веселието продължило цял ден, цяла нощ и на следващия ден - имало конна езда ( индивидуална и ескадронна ), играли се български хора и руски казачок и т.н. Разказите за речта на българския оратор съм слушал от очевидци, присъствали там. Всичко това те разказваха по различни поводи и случаи, един - за едно, друг - за друго, но винаги с най-големи подробности. Това силно ме впечатляваше - тогава, когато слушах разказите и сега, когато си спомням за тях. Най-последователни спомени за тая реч съм слушал от свещеник Димитър Вълчев, тогавашен и до мое време архиерейски наместник в Бунархисар, и от моя стар вуйчо Жорето ( Георги ) Арнаутина. Някога те бяха смятани за едни от най-интелигентните българи в тоя край. От тях също съм слушал, че военният парад и тържеството са били заповядани от руското главно военно командване с подробно разработена директива. Според нея е трябвало да участва колкото се може повече българско население.

А сега като че ли е време да кажа кой е тоя българин, който преди сто години в своята двучасова реч пред голямо мнозинство тракийски българи, е разказал българската история. Разказал я така вдъхновено, че действително укрепил българщината в оная най-застрашена част на земята ни. Това е големият български възрожденец Найден Геров, за когото тракийските българи, по-точно странджанските, са изпели дивно хубава песен:

 Прочул се Найден граматик, 
 че знае писмо да писва, 
 и гръцко Найден, и турско, 
 най-веке бяло българско.

--------------------------------------------------------------

Ще разкажа още една история, която малко или много е свързана с тържеството на 11 май 1878 г.”

Историята на Димитър Загорски, както е разказана от Димитър Войников, ще  представим в „Зелен туризъм” в следваща публикация.

 

Прочетена 308 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.