Сряда, 30 Май 2018 12:04

Легенди за кметици и кметове

Оценете
(1 глас)
Георги Александров в „Стралджански вести” за ЛЕГЕНДАТА КЛОЧКОВ, като в приказките за добрите дела на царете и тяхното обкръжение.

Георги Александров от „Стралджански вести” с „Легендата Клочков” ни напомни колко важно за  доброто бъдеще на всяка човешка общност е умението на хората да бъдат признателни за добрите дела на всеки, независимо дали е бил кмет или само гражданин-избирател. Добре изразената признателност е инвестиция, която окриля и вдъхновява, а завистта тегли всички към бедността и пропастта.

Виж: Какво пречи да се реализира синергийна стратегия за Странджа и Сакар?

Зрялата култура изисква признателността „отдолу-нагоре” към властимащите – кметове и началници - за техните добри дела да се изразява след време, след като са слезли от сцената, когато вече са останали без власт.Защото времето най-добре и вярно показва кое от направеното е било добро. От оставените следи след време се раждат легенди.

В краеведските изследвания за селища от югоизточния регион на България се посочват интересни примери за делата на кметове, през различните моменти от историята. Интересен и недостатълно осветен период от нашето развитие са годините непосредствено след преврата на 19 май 1934 година. Оказва се, че в много селища тогава са били назначени кметовете с най-високо образование през цялата история на нова България. По времето на тяхното кметуване са започнати много важни за селищата проекти. С представянето на „Легендата Клочков”от Георги Александров се надяваме да привлечем повече внимание към този период от историята, за да се проучи по-добре, разумно да се осмисли и да се оползотвори опита от този социален експеримент.

Следва текст от „Стралджански вести” бр. 5 и 6 2018 г.:   

„От Освобождението на България от турско робство до сега управлението на гр.Стралджа е било поверявано на 66 кмета. Всички те са работили при конкретни исторически условия, които са определяли характера и съдържанието на проблемите, които е трябвало да разрешават. И колкото по-успешно са разрешавани тези проблеми, толкова по-продължително време за тях се е говорило с признателност и уважение.

Ярък пример за това дава кметуването на Георги Клочков. Той станал кмет един месец преди да се родя, а е напуснал когато съм бил двегодишен. Било е, следователно, преди повече от 80 г., а за дейността му се говорят все още удивителни неща. Необяснимо е как е успял за две години и няколко месеца да изпълни една голяма строителна програма, целяща да преобрази Стралджа като добре планирано и модерно селище, в което да има благоприятни условия за развитието на стопанския и културен живот на жителите.

Всичко каквото знам за този човек съм го научил от разказите на по-възрастните от мен негови съвременници. В тези разкази понякога се срещат неща, каквито има в приказките за добрите дела на царете и тяхното обкръжение. Чувал съм, например, че Клочков имал племенник - адютант на царя , от когото получавал подкрепа за изпълнение на своите начинания. Ако това е било така и се приеме за най-значимия фактор на неговите управленчески успехи, деловите му качества остават на втори план. А той, според онова, което съм чувал за него, е спечелил уважението на хората с успешното си представяне като благороден човек който разбира проблемите, знае как да ги разреши и всеотдайно, непоклатимо и мъдро се бори за разрешаването им.

Той идва да кметува в Стралджа след извършения на 19 май 1934г. военен преврат, когато партиите са разтурени и управлението на страната се поема от привържениците на идейния кръг „Звено“ и военния съюз. С този недемократичен акт се целяло да се сложи край на политическата криза в България, която парализирала държавата и не давала възможност за сигурност и спокойствие на хората. Кметовете не са избирани, а назначавани. Това им осигурявало по-голяма еднолична власт, но добри резултати от такава власт може да има само, ако тя попадне в добри ръце. Към стралджанци съдбата е била твърде благодатна тогава.

Кметът Клочков употребявал властта си изцяло за тяхното просветно, културно, икономическо и социално благополучие. Разбирал той, че повелята на времето изисква да се повишава образователното равнище на населението и се заел с построяването на нова училищна сграда, за да обучават в нея желаещите да получат прогимназиално образование. Усещал напористия интерес на населението към литературни, музикални, театрални и други културни прояви и подкрепял безрезервно усилията на читалищните дейци да се построи нова читалищна сграда предоставяща по-добри условия за развиване на разнообразна културна дейност. Не криел амбицията си да предаде на Стралджа градски вид и работел за модернизиране на централната й част.

По времето на Клочков е изграден общински обор за отглеждане на избрани от добра порода жребец, биволски и волски бикове. Жителите на Стралджа и околните села били значително облекчени при заплождане на своите животни. Освен това намалял и страхът, че може да ги срещне жребец или бога и да им причини големи пакости. От тези животни обикновено се бягаше, защото често ставаха свирепи като зверове. За пострадали от тях хора и животни се говореха драматични истории. Естествено е било да се благодари на кмета за създаването на обора, където животните се намираха под наблюдение, контрол и ограничена свобода.

Предполагам, че създадената през мандата на Клочков „градска градина“ се е възприемала като странен, но не толкова важен обект, защото тогава е имало утвърдени форми за развлечение и почивка, свързани с многобройните празници от религиозен и семеен характер. Но знам, че тази „градска градина“ / която дълго време беше една обикновена поляна с няколко храста и неопасена от животните трева/, се е оценяла по-късно като интересно хрумване и полезно начало.

Такава оценка следва да получат усилията на Клочков за създаването на кланица за животни в южния край на Стралджа, за разширяването и подобряването на водоснабдяването, за да имат всички жители на селото/ вкл. и бежанците/ достъп до качествена питейна вода , за спазването на обществения ред и законността. И още много други обществено значими придобивки за които Клочков е влагал всеотдайно цялата си творческа енергия и власт.

Не мога да забравя един разговор между по-възрастни от мен хора, единият от които се оплакваше, че овчарите вечер пускали овцете си в царевицата и слънчогледа му.

- Едно време Клочков ги беше вкарал в пътя! - каза неговият събеседник.- Качваше се на коня и обикаляше полето. Овчарите и пъдарите бяха предупредени: като чуят два изстрела от карабината му, да се явят бегом при него. Номерът им със запушване на хлопките да не дрънчат и да не издават къде са - не минаваше. Само да посмееше някой да лъже, че не е чул и въобще не е бил в този район! Лошо му се пишеше!... Как няма да са доволни хората от кмета, когато виждат и чуват, че той се ангажира лично с опазване на реколтата. Силна страна в управленческата дейност на Клочков е била близката му връзка с хората. Преди да премине към реализиране на своите идеи той се среща с тях, за да изслуша мнението им. Не му било обидно да приема предложение от обикновените хора. Така те стават съпричастни в обсъждането на проблема и убедено се включват в мероприятията за изпълнение на взетите решения. Иска ми се да подкрепя горните редове с един многократно слушан спомен за посещението на Клочков в кръчмата на Руси Касабов. Тази кръчма се намираше на север от църквата „Св.Архангел Михаил“, от лявата страна на шосето за с.Лозенец / до ул.“П.Кабаков“/. На изток пред нея се ширеше поляна, върху част от която бе построена кооперативната фурна. Високите брястове пред кръчмата, кладенецът по средата на поляната и пасящите по нея животни придаваха твърде романтичен облик на местността. Посещението на Клочков изненадало хората, но той не им дал много време да гадаят защо е дошъл. Като им благодарил за вежливото посрещане и им казал да седнат на масата с няколко думи обяснил, че в неделя трябва да се проведе трудов ден за запълване на Сарайската локва. Налагало се, според него, защото локвата е голяма, почти не пресъхва през годината и е развъдник на комари, а те причиняват заболяването „малария“. /Тази болест по това време била много разпространена в нашия край./ Хората изразили готовност да се включат в трудовия ден, но им било трудно да кажат къде може да се намери пръст за това. Баща ми предложил нещо друго. Вместо да се запълва локвата, да се направи малко каналче за изтичане на водата й към канала, който влива водите си към отводнителния канал на блатото. С пръстта, необходима за изпълване на локвата, можело да се оправят две улици. Присъстващите реагирали присмехулно и осъдително даже на думите му. Той се обидил и демонстративно напуснал деловата среща. След няколко минути чул да се вика след него. Кметът наредил да се върне. И той се върнал малко посмутен. Въобще не предполагал, че кметът ще иска от него в неделя, в 9 ч. да запрегне конете си в плуг, за да изкопае първата бразда на предложеното от него каналче. Но нещата протекли по-иначе. Когато баща ми се явил с конете си в уговорения час Сарайския герен кипял от човешко оживление. Имало няколко волски и биволски впряга, готови да заорат герена по-дълбоко и по-качествено от неговите слаби кончета. Хората държали в ръцете си необходимите инструменти , готови да започнат работата по оформянето на канала.”

 

 

Прочетена 341 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.