Вторник, 08 Май 2018 10:24

150 години от първото богослужение за православните българи от Бургас

Оценете
(1 глас)

На 11 май 1868 година, в деня на светите славянски равноапостоли „Св. св. Кирил и Методий”, на голямата поляна край града поп Георги Стоянов извършва първото богослужение за православните българи от Бургас.

Кратка, но надяваме се най-достоверна информация за събитията от преди век и половина ще представим по книгата на най-заслужилия краевед по темата д-р Вида Буковинова „Светилото”.

Първият опит на българите от Бургас да почетат Св. св. Кирил и Методий е направен през 1861 година.

Православните българи от Бургас „решават на 11 май 1861 г. за първи път да отпразнуват деня на светите славянски равноапостоли „Св. св. Кирил и Методий, като се отслужи Светата литургия в гръцката църква в града „Успение Богородично”. За целта българите отправят покана към гръцките свещеници. Безкрайно било тяхното възмущение, когато вратите на православния храм се оказват затворени, а гръцките свещеници извън града. Българите преживяват ново разочарование и на 11 май 1862 г., когато гръцките свещеници този път отказват да бият клепалото на църквата. Затова те решават – повече в гръцката църква „няма да отиват”. ...

Породеният религиозен конфликт между българи и гърци, разкрива нещо много важно, а именно стремителното духовно израствани на българите. ..

След неуспешния опит на българите в Бургас, през 1861 г. и 1862 г.да отпразнуват 11 май – денят на славянските първоуители Св. св. Кирил и Методий те правят нов опит едва на 11 май 1868 г.

До 1868 г., поради слабия български елемент в града, липса на интелигенция и национално самосъзнание, както и на духовен водач на православните българи, българщината тук е празнувала със смътно съзнание паметта на създателите на славянската писменост.

Единственият ден когато българите, живеещи в града се събират заедно бил християнският празник Светите Седмоисленици – 27 юли.(з.т. Седмочисленици е събирателно название за 7 светци, почитани от Българската православна и други църкви като създатели и разпространители на глаголицата и кирилицата. Те са братята  Кирил  и Методий – създали глаголицата и техните 5 ученици, които идват в България : Климент,  Наум,  ГораздСава и АнгеларийБългарската православна църква е определила 27 юли – Деня на успението на св. Климент Охридски, и за Ден на светите Седмочисленици.)

На този ден ставало сборище (сбор), извън града. Това било при вятърната мелница на Борови, известна като „Боровата вятърна мелница”. Тя се намирала, където в миналото е бил Противомаларичния институт (до кръстовището на Трета поликлиника). По това време мястото било обширно пасбище, което се разстилало  чак до морския бряг. Там, на зелената морава застилали шарени селски месали, на които се нареждала празничната трапеза. Встрани от насядалите българи, в големи казани се варят курбани от „жертвени овни”. Леело се руйно вино от ведра и бъкели. Само там българите са отпускали душите си и са се чувствали истински българи, без да бъдат смущавани нито от гърци, нито от гръцки духовници, понеже смятали, че това бил „някакъв старинен български обряд”. (7, с. 11)

На същото място, по инициатива на общинарите и под ръководството на установилия се вече духовен пастир в Бургас – българският свещеник иконом Георги Стоянов, се организира честване на паметта на равноапостолите Св. св. Кирил и Методи – 11 май 1868 г. След широко оповестяване там се събират всички българи от града и околностите (7, с. 16).

Там, на поляната, отец Георги извършва първото богослужение на православните българи живеещи в града. След това, когато приключва всенародното увеселение, иконом Георги провежда съвещание с първенците на българското общество в града, а имено: Яни Русалиев, Сава х. Денчев, Димитър Бракалов, Койчо Кехая, Васил Иванов, Никола Камбуров, Стефан Жечков и др.  Въпрос номер едно, който се обсъжда е необходимостта от построяване на българска църква и училище. Стига се до извода, че това било въпрос, който не можел да търпи повече отлагане. Основателите на българската църковно-училищна община подкрепят предложението на свещеника. На същата среща се избира Инициативен комитет, който да движи всички въпроси свързани с набирането на средства и изграждането на български православен храм и училище. В него влизат споменатите по-горе български възрожденски патриоти, но за духовен водач се признава иконом Георги Стоянов.

Същевременно Комитетът обсъжда и въпроса относно намирането на средства за построяване на храма. За целта Инициативният комитет веднага пуска подписка между българите в града.

Още тогава се обсъжда проблемът за подходяща сграда, която да се адаптира за български храм и училище, защото да се строят нови било немислимо. Решават молитвеният дом – първата бургаска българска църква „да има своите небесни закрилници – светите братя Кирил и Методий” (6, с. 62).

Когато се поставя въпрос, че трябва да се търси подходяща къща, то отец Георги Стоянов предлага даром своя дом, в който живее само от една година, а той си купува друга къща.”

Повече по темата в ЗТ

 

Виж: Поп Георги Стоянов Джелебов – апостол за духовно освобождаване на българите

Прочетена 287 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.