Понеделник, 30 Април 2018 13:22

ГОРСКАТА ЖЕЛЕЗОПЪТНА ЛИНИЯ: АХТОПОЛ - КОСТИ – МЛАДЕЖКА /ТЪМНА РЕКА/

Оценете
(4 гласа)
ИЗЛОЖБА НА ОБЩИНСКИ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ-ЦАРЕВО

Много пъти, при разговори за развитие на туризма в Източна Странджа и по поречието на река Велека, се достига до идеята за възстановяване на железопътната линия Ахтопол-Кости. И тогава се констатира, че липсва ясна представа не само за това, какво трябва да бъде направено, но и за това, което някога е било създадено. Надяваме се, запознаването с експонатите от изложбата на общинския исторически музей Царево, посветена на горската железница и беседите на г-н Тодор Гондов, да съдействат за повече просветление на заинтересованите:

„Изложбата представя снимков материал, факти за историческите моменти, личности и събития, свързани с проектирането, трасирането, строителството, експлоатацията и ликвидирането на железопътната линия. От въвеждането и в експлоатация през 1949 г. до ликвидирането и през 1956 г., тя изиграва важна роля в обществено-икономическия живот в района. Отдавна е заглъхнала локомотивната сирена по линията, забравено е и влакчето натоварено с траверси и дъски с накачулени по тях нередовни пътници. Само трасето и останките от големия мост в с. Кости напомнят за някогашното и величие.

През 1946 г, най-вероятно при проверка на архивите в Народното събрание, от вече новата Народна власт, в нечие полезрение попада документацията и договора за нереализираната концесия и теснолинеен път, проучен и трасиран от Английско-Българското дружество още през 1927 год. Наново се проектира горската железопътна линия, но този път не от Царево, а Ахтопол-Кости-Тъмна река. Използвани са проучванията направени през 1927 год., от пропадналата концесия.

Още в същата 1946 год. по поречието на р. Велека започва строителството на теснолинейката –Ахтопол –Тъмна река /Крамлък/, където по обясними причини релсовия път достига само до с. Кости, а самото трасе е готово почти до с. Младежко. В началния проект за строителството на горската железопътна линия, Ахтопол-Кости-Тъмна река, са описани подробно по километри, разположението на гарите и съоръженията, както и техния вид, но за съжаление той не е реализиран.

ПРЕЗ 1947 год. започват изкопните работи от Ахтопол към Кости, по трасето работят трудоваци. А по трасето –„Качул“-„Тракийски лагер“-Младежко, работят младежки бригади, много актуални по онова време. Следвоенните години са били тежки за държавата. По-старите хора от с.Кости и с. Бродилово още си спомнят как след работа трудоваците са обикаляли цялото село с кошници и са събирали храна. Работата е била изморителна, дневните норми са били завишени, а дажбите за храна - нищожни. Храната все не достигала на изморените от тежкия труд и прегладнели трудоваци. Въпреки незавидното си положение по това време, жителите на с. Кости и с. Бродилово са помагали, кой със сланина, кой с фасул кой с каквото може, за тяхното физическо оцеляване.

Горската теснолинейка, Ахтопол – Бродилово - Кости е с междурелсие 600 мм. Тя е въведена в експлоатация, на етапи: Ахтопол - с. Бродилово (19 км.) през 1949 год. Бродилово - Кости (14 км.) през 1954 год. През 1952 г. обаче, релсите са поставени до местността „Поповите лъки“, местност между селата Бродилово и Кости, и строителството за известно време спира. По това време има предложение от началникa на „Горски строежи“ при Министерството на горите, още преди да се завърши строителството, теснолинейката да се преустрои за по-широко междурелсие - 760 мм., вместо до тогавашните 600 мм., с цел да се повиши превозната и способност. Поръчани са от Полша три парни локомотива и 20 трука - вагони за извозване на трупи с междурелсие 760 мм., които са докарани с кораб от Гданск на пристанище Варна и там са стояли доста време на склад. Но това преустройство не се предприема. Най-вероятно поради лобистки интереси, те са доставени на друго място в страната, където също имало остра нужда от тях. Строителството се подновява с междурелсие 600 мм. И се пуска в експлоатация участъка Ахтопол-Кости. На другия участък Кости - Младежка река, остава само трасето, релси никога не са полагани.

Теснолинейката се използва за превоз на дървен материал /минни подпори, дъски,трупи и заготовки за железопътни траверси/ от дълбините на Странджа до пристанището в Ахтопол. Тук трябва да отбележим, че теснолинейката се строи и експлоатира, от Странджанския кооперативен горски съюз. Няма експлоатационни пунктове. Няма разписание. На няколко места има коловози за разминаване. Нямало е жична телефонна линия. Имало е определени часове за предвижване на единия и другия локомотив с вагони. По линията са работили предадени от БДЖ теснолинейни парни локомотиви: 491- 60, 485 - 60, и 487 - 60, с 5-6 вагона. Локомотивите са правели по един курс на ден, от Ахтопол до Кости и обратно. Обикновено са работели по два локомотива, а третия е бил в резерв. Теснолинейката се строи и първоначално се експлоатира от Странджанския кооперативен горски съюз, а по-късно от горското стопанство. Единствената връзка с БДЖ е, че последните предоставят трите локомотива, за да обслужват линията. След закриване на линията , те отново са върнати на БДЖ, както демонтираните релси и вагоните.

През м. февруари 1954 год. зимата е много люта, сурова, натрупва се близо метър сняг. После духва южен вятър и снега започва да се топи бързо. Водосборния район на р. Велека е огромен. Вдига се нивото на реката, която носи огромно количество паднали дървета. Тази дървена маса, която се е образувала като стена, подпира моста в местността „Кренеро“в близост до с. Кости, който е с бетонови основи, но с дървена конструкция, и съоръжението излиза извън строя. Мостът е отнесен от наводнението, както и други по-малки съоръжения от линията в близост до реката. От пролетта на 1954 г. до средата на 1956 г., дървата и продукцията от фабриката в с. Кости - греди, дъски, минни подпори, паркет и заготовки за траверси, се извозват с биволски и волски впрягове до местността „Кълката“, в близост до селото, от другата страна на местността „Кренеро“ където е прекъснат големият мост. Там е направен временен склад, и стоката е претоварвана от биволските впрягове на вагони, до лятото на 1956 г. По същото време до края на лятото линията е закрита и започва демонтирането и. Причината- завършено е строителството на осемкилометровото шосе, което свързва с. Кости с републиканската пътната мрежа, и функциите на теснолинейката са отнети от автомобилния транспорт, който се оказва по-ефективен. Промишлената дейност от с. Кости се мести в гр. Бургас и гр. Царево. В последствие започва и масовата миграция на населението към тези градове. Дълги години линията по поречието на р. Велека сe използваше като междуселски път който свързваше селата Кости и Бродилово. Всички по-малки съоръжения по трасето бяха в много добро състояние, до преди 20-25 години, въпреки че не се поддържаха повече от 35 години след ликвидирането на линията.

И днес, 60 години по-късно, следите от трасето говорят за професионализъм от най-високо ниво при проектирането - криви, нивелации, отлично съчетани с природните дадености в долината на река Велека, без да я накърняват. От тук трябва да се поучат, да почерпят опит бъдещи проектанти на подобни технически съоръжения и пътища. Следвайки линията, да видят как се е проектирало в години, когато темата за опазването на околната среда и природната не е била все още на дневен ред и актуална като в сегашно време.   За в бъдеще би било добре да се обсъди по-задълбочено възможността за възстановяване на все още съществуващото трасе на някогашната горска железопътна линия-Ахтопол-Бродилово-Кости. Трасето е запазено и е възможно възстановяването му. Може би един ден отново ще проехти локомотивната сирена по забравената ж.п. линия в неотразимата долина на река Велека. В далечината, по поречието, да пухти лъскав ретролокомотив, с препълнени луксозни туристически вагони и бавно и грациозно да се губи в дълбините на мистериозната Странджа.”

 

Съставил: Тодор Гондов

Прочетена 1058 пъти Последно променена в Понеделник, 30 Април 2018 13:37

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.