Сряда, 14 Февруари 2018 17:35

ДАЛЕКОИЗТОЧЕН ОПИТ В ГРАДИНАРСТВОТО

Оценете
(1 глас)
Градинарското изкуство - професия на бъдещето

Селянинът, през ХХІ век ще бъде не само производител на продукти от земеделието и животновъдството, но трябва да бъде повече пазач на природата. Да стане уредник на територията, за да  гарантира великото екологично равновесие и защитата на ресурсите.

Селянинът, според „речника на ХХІ век”, освен земеделец, ще трябва да стане градинар на околната среда. Градинарите, умеещи да подобряват околната среда ще бъдат щедро възнаграждавани от нациите, които виждат и отвъд благосъстоянието на настоящите поколения.

Привличаме вниманието към японските градини, защото от няколко авторитетни източници научаваме, че в началото на ХХІ век почти половината от създателите на  най-интересните градини и паркове (105 от списъка на 250-те световно най-известни ландшафтни архитекти) са японци. Предлагаме преди да се насочим към градинарското изкуство на Далечния изток да си припомним отново философските спорове за градините в европейския Запад.

В публикацията „Възможността за подобряване на природата” представихме съпоставката, която прави Стивън Тулмин между френските и английските паркове и идеята на Браун Възможността за създаване на градините, чрез подобряване на съществуващото. „Според мен за да бъде квалифицирана една градина като забележителност – било то с една, две или три звезди, би било по-разумно върху нея да се приложат идеите на английския градинар от ХІХ век Ланселот Браун, който имал навика да се взира в полетата, обграждащи имението на клиента му, търсейки да види къде и в какво отношение гледката, която те предлагали, показвала, по неговите думи, „възможност за подобрение”. За Браун Възможността, както той все още е известен, задачата на градинаря не е да налага на градината модел, на който тя не се поддава, а да вземе нещата такива, каквито ги е намерил, и да ги „подобри”, доколкото е възможно.

Този контраст в идеите за градинското планиране – между стратегията на изоставяне на съществуващите модели на прородата и заместването им с предварително изработен план (план a priori, тъй да се каже) и стратегията да вземеш природата във вид, в който я намираш, и да се опиташ да я подобриш, доколкото и както позволява конкретният случай – се запечата в уча ми от 40-те г. нататък като отличителен контраст между френските и английските градини (за да не споменаваме и много други)”.

Виж: Възможността за „подобряване” на Природата

Към създателите на японските градини, освен хората, чиято професионална дейност е създаването на градини, японците  прибавят и много художници, поети, императори и принцове, влиятелни феодали, добри администратори и майстори на чай и икебана, които са оставили свое наследство в различни интересни обекти. При проектирането и изграждането на японските паркове и градини са вложени или опредметени традиционните философски и религиозни  представи за единството на човешкият дух със заобикалящата го среда.

Интересно е японския и далекоизточния опит в градинарството да бъде разгледан и оценен в светлината на европейския и българския опит.  Всяка японска градина е уникална, защото нейните създатели, подобно на Браун Възможността са се старали да подчертаят нейната неповторима красотата, като най-добре оползотворят всички интересни елементи на наличната природа, но допълнени със значително по-голяма концентрация на въздействия върху и взаимодействия  със почва, скали, вода, дървета, храсти, треви и разнообразие от ръкотворни елементи. Японците се отнасят с голямо уважение и почит към труда на създателите на паркови гори, градини и подобрени природни образования. Макар професията  градинар (по японски: сакутайнивака), да се появява и утвърждава в началото на ХХ век, опитът в създаване на японските градини е натрупван в продължение на много векове.

Традиционно японските градини са създавани за спокойно и тихо общуване, повече за релаксация чрез съзерцаване на създадената природна естественост, която се постига чрез характерната асиметричност, извитите линии, които се постигат чрез съединяване и съчетаване на дървета, цветя, камъни, вода. Целта не е да се постигне пълно сходство с дивата природа, а да се създаде образец или модел на идеален ландшафт. Когато хората напуснат шумната урбанизирана среда да попаднат в другия свят на тихата и прекрасна природа. В градините за разходка (тип кайюсики) посетителите се разхождат по алеите около някакъв по-голям централен водоем. В много от градините, чрез създаване на изкуствени хълмове и острови с различни скални елементи, водопади и мостове, павилиони и беседки, се представят (моделират) някои знаменити местности за Япония. Проектантите се стремят гледката в парка да се променя, погледнат от различни места пейзажът да изглежда по различен  в различните часове на деня и сезони на годината.

Първите известни градини в Япония са създадени в периода Нара (710 – 794). От средата на Х век в много манастири будистите създават градините дзедо (чиста земя), в които да се материализират представите за райската градина. Манастирите в Япония са имали голямо влияние, защото през 17-18 векове  хората задължително са били прикрепени към храмовете. Градините стават важна част от храмовете, които в значителна степен се пренасочват от проповедите към извършване на обрядите, осигуряващи техните приходи. През последните десетилетия, за манастирите с богата древна история и забележителни градини, основните постъпления идват от туризма.  В периода Муромати (1333-1568) в храмовете с направление Дзен широко се разпространяват градините каресансуй, „сухи планини и води”, известни също като „градините с камъните”, в които планините и реките се представят с камъни, чакъл и пясък.

Типично далекоизточни са японските чайни градини - Тянива (chaniwa). Те са задължителен елемент на японската чайна церемония. Към всеки павилион за чай трябва да има неголяма градина. Подробностите не са строго регламентирани, но главното е градината да бъде естествено продължение на природата на дадената местност. Важното е детайлите да са подбрани така, че в градината да се усеща атмосферата на спокойствие. Преди да вземе участие в чайната церемония гостът трябва да премине през чайната градина. След като влезе в градината през масивна дървена порта, гостът се насочва към къщата за чай по родзи -  калдъръмена каменна пътека. В края на пътеката (родзи) до входа на къщата (павилиона) за чай се разполага каменен кладенец, от който с  хисяку голям бамбуков черпак (лъжица) зачерпват и наливат вода за ритуално измиване преди чайната церемония. С по-малки хисяку горещата вода от кама (kama) се налива в керамични чаши тяван (chawan).  Размерите на хисяку, кама и тяван се определя от вида на церемонията, а също и от времето на годината. Големите хисяку се използват за измиване на ръцете и устата преди влизане в залата за чай.    

Подобни градини от периода Мейдзи започват да създават частни земевладелци, обществени организации и собственици на хотели . В наши дни повечето старинни паркове и градини са защитени като културно наследство, но са отворени за посещение, като туристически забележителности. Много градини има в Киото – японска столица от 794 г. до 1867 г., където са били именията на японската аристокрация. В Киото има много будистки манастири и синтоистки светилища с големи забележителности на градинарското наследство.

Камъните играят важна роля в японските градини. Японското пособие за създаване на градини „Сакутейки” (Трактат за създаване на градини) , написано през 1289 г., започва с обсъждане на въпроса как трябва да се използват камъните.Според този трактат, създателят на градината, не трябва да поставя камъните както му дойде на ум, а трябва да попита камъните, къде те биха искали да легнат и да се съобрази с тяхното желание. Градината с камъните в дзенския храм Рьоандзи в Киото е може би най-известния пример за градина в стил каресансуй. Големите камъни приличат на острови в море от пясък. Петнадесет от тях са разположени по такъв начин, че няма точка в градината, от която да е възможно да се видят повече от четиринадесет от тях. Преди години в Япония става много популярна играта „Каресансуй”, в която се разиграва традицията за създаване на „каменни градини”. Играчите са от двама до четири, а целта е да създадат градина при спазване на описаните в правилата на играта принципи.

В градините има различни помещения, които са неразделна част от градината, създавайни хармонична среда, отговаряща на метериалните и духовните потребности на посетителите. Задачата на градинарското изкуство не е само да създаде красиво и комфортно оформено пространство. При създаване на градината в ръкотворния пейзаж, използвайки своите знания за елементите на природата (вода, камъни, растения), разкривайки тяхната красота, се осъществява някаква идея-представа за хармония и естетика

 

Градините за разлика от горите не са израстнали без участието на човека. Колкото са по-талантливи хората, които създават градините, толкова  повече хора привличат и по-дълго живеят градините. В средновековна Япония не е имало професия градинар, но градини са били създавани и хора с различни професии и длъжности са натрупвали опит в градинарството. Най-добрите са оставили много ученици, книги и градини.Оставили са  и учението за градините. Учението е ключово понятие в далекоизточната култура. В учението се  включва поведението на човека, което е ценностно обосновано. Да се учиш означава да получаваш радост от новото познание, внимателно да търсиш и да откриваш доброто в създаденото от учителя, да се подготвяш да продължиш неговото дело и да отидеш по-далече, да постигнеш повече от учителя. Да се научиш да слушаш и да разбираш волята на Небето и в делата си, в градините, които създаваш  да постигаш естествена хармония с природата.

Прочетена 260 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.