Вторник, 15 Август 2017 22:59

Къде са родните места на основните културни растения?

Оценете
(1 глас)

Акад. Н. И. Вавилов

Растителните ресурси на земното кълбо и овладяването им

Биоразнообразието, което ни заобикаля е важен ресурс за развитие на рекреационен, познавателен, образователен, оздравителен, гастрономически (кулинарен), изследователски екологичен и селски туризъм. При представяне на различните видове, особено на растителните, е важно да можем да разграничим местните от пришълците. За чуждоземните растения да знаем пътя, който са изминали, преди да се настанят при нас. Кога, от кого и защо са донесени?  Как са били посрещнати от хората и от околната среда?  Разбира се, трябва много добре да познаваме и успешно да опазваме местния генетичен фонд.

През есента (13 ноември) ще се навършат 130 години от рождението на Николай Иванович Вавилов – агроном, ботаник, генетик, географ, селекционер, общественик, който създава учението за световните центрове (огнища) на културните растения. Н. И. Вавилов организира и ръководи големите ботанико-агрономически експедиции, които проучват на място растителното богатство на всички континенти без Австралия и Антарктида. В март 1935 година в списанието „Наука и жизнь” била напечатана статията на Николай Иванович Вавилов „Растительные ресурсы земного шара и овладение ими”. Някои твърдения в статията вече са допълнени или значително променени, но приносът на автора за откриване произхода на културните видове ще остане. Поместваме част от нея:

”Общото число на цветоносните растения на земното кълбо, установено от ботаниците се определя приблизително към 160 хиляди. Тези видове са разпространени твърде своеобразно. Огромните пространства на Северна Америка, Сибир, Централна Азия се отличават с извънредна бедност на видовия състав; обратно, някои области на земната повърхност са с изключително богато разнообразие на видовете. Особено се открояват в това отношение югоизточна Азия, включително Индия, Китай и Малайските острови, където са намерени не по-малко от 60 хиляди вида растения. Много богати на видово разнообразие са влажните тропически страни – Бразилия и Централна Америка. Една малка република Коста-Рика по своя видов състав включва повече разнообразие, от Канада, САЩ и Аляска взети заедно. Богати на видово разнообразие страни са разположени по бреговете на Средиземно море. В пределите на СССР особено голямо е видовото разнообразие в Закавказието и планинската част на Средна Азия. В същото време докато видовия състав на дивата растителност в СССР се определя примерно на 17-18 хиляди вида, в Кавказ местните са 6 хиляди вида. Приблизително такова количество е присъщо на Средна Азия, където особено се откроява богатата флора на планинския Таджикистан.В тези най-богати на видов състав области се провеждаше търсенето на нови ценни растения за тяхното култивиране.

Самата локализация на видовото разнообразие е сложен резултат от цялата еволюция на растителния свят, геологическите изменения, на които е била подложена земната повърхност. Огромна роля за унищожение на видовете в северните страни през последните епохи е изиграл ледниковия период. В днешно време разнообразието от видовете се определя в най-голяма степен от условията на климата, почвите, релефа. Особено богати на видове са влажните тропици и субтропици. Затова се налага изследователят, който се стреми да овладее растителните ресурси да се съобразява преди всичко с този най-важен фактор за съвременната локализация на растителните богатства.

По отношение на културните растения нас ни интересуват не само целите видове, но също и сортовото разнообразие в пределите на вида. Пшеницата се състои от много гиляди сортове, с отличаващи се наследствени свойства. Различават хиляди сортове ориз, ечемик.За да се овладеят сортовите ресурси на културните растения е необходимо не само да се знае географията на видовете, но да се отиде по надълбоко, в смисъл изясняване локализацията на основното разнообразие на сортовете, да се установят областите на съсредоточаване на изходното сортово разнообразие на видовете.

За подобряване на нашите културни полски растения (пшеницата и другите зърнени), а също на овощните и зеленчуковите растения е необходимо да се знае, къде се намират основните изходни потенциали на сортовото и видовото разнообразие. За да се изясни тази локализация, се налага в детайли да се изучи вътрешния ботанически състав на видовете, тяхното сортово разнообразие и точно да се изяснят областите, от където е тръгнала тази култура.

Отчитайки огромното разнообразие на сортовете, недостатъчната изученост от батаниците на много от най-интересните области на света, на съветските учени, поставили си задачата за овладяване на сортовите растителни ресурси, им се наложи сами да разработят методи за определяне областите на произход и формиране на културните растения. Така бе разработен ботанико-географския диференциален метод за установяване локализацията на видовите потенциали на културните растения. До него ние стигнахме, изучавайки културните растения едно след друго в тяхното сортово разнообразие. В резултат на тези изследвания достигнахме до изясняване на понятието за вида като сложна подвижна система, свързана  в своето историческа развитие с определена среда и територия и подчинена в своето разнообразие на определени правила. Близките генетически видове в своето разнообразие проявяват големи сходства, подчинявайки се на закона хомологическите редове в наследствената изменчивост, установен от нас още в 1920 г.

На основание на този закон ни се удаде теоретически да разкрием вътрешния състав на видовете и да изясним липсата в ръцете на европейските селекционери на много звена. Логически ние достигнахме до откривателска работа на широк фронт, до организации на експедиции за търсене на необходимото сортово богатство – на първо време на най-важните културни растения. Теоретическите ботанически изследвания изясниха в общи черти местонахождението на основните потенциали на главните културни растения, които се оказаха привързани към древните земеделски страни в Южна Азия, планинска Африка, Средиземноморието и Централна и Южна Америка, включително Мексико.   

В тези области през последното десетилетие една след друга се отправят съветските експедиции. Тяхното проникване в много страни не беше лесна работа: месеци отиваха за получаване на необходимите визи за влизане.. Самото появяване на съветски учени в колониалните страни предизвикваше  опасения в империалистическите правителства. Редица участници в експедициите получиха трудноизлечими тропически болести, които за дълго ги изведоха от строя (С. М. Букасов, П. М. Жуковский и др.).

Независимо от това, за тези десет години съветските експедиции изследваха 3/4 земното кълбо, преминаха много десетки хиляди километри в границите на Афганистан, Абисиния, Мексико, Гватемала, Колумбия, Перу, Боливия, Чили, Бразилия, Индия, Формоза, Корея, Япония. Изследвани са всички страни, разположени по бреговете на Средиземноморието. Надълго и наширока е преминато през Мексико, включително малко изследвания Юкатан. Събран е огромен материал от Централна Америка. Кераваните на съветските експедиции преминаха през Кордилерите от Калифорния до южно Чили. Планомерно (почти изчерпателно по най-важните култури) е събран колосален сортов материал и е проведено изследване на растителните ресурси. Изяснени са с изключителна точност областите на първичното формиране на главните културни растения, интересуващи Съветския Союз. Десетилетните изследвания ни позволиха да установим следните осем огнища:

Китайското огнище за произход културни растения, включващ планинския централен и западен  Китай заедно с близките низинните райони. Това огнище дава начало на приблизително 140 културни растения. Тук е  родината на редица видове просо, горчица, соя, много оригинални зеленчукови растения. Най-голямо число видове овощни растения се отнасят към Китай. Тук е родината на чайния храст, много цитрусови, камфорното дърво, тунговото дърво, най-ценните предилни (влакнодайни) растения — рами (китайска коприва), канатник.

Втори по значение се  явява Индостанското огнище за произход на културни растения, включвайки в него Бирма и Асам и изключвайки северо-западна Индия, Пенджаб и северо-западната погранична провинция. Тук родината на ориза, характеризирщ се в Индия с поразително разнообразие на  диви и културни форми. Тук е родина на много зърнени бобови растения, на оригинални тропически овощни култури,  особенно цитрусови, манго, захарна тръстика и различни растения подправки. Оттук водят начало лимоните, портокалите, някои видове мандарини. Допълнително към Индийското огнище ние отделяме Индо-малайското огнище, включващо Индо-Китай, целия Малайски архипелаг, големите острови (Ява, Борнео, Суматра, Филипините). Това  допълнително към Индия огнище е богато на овощни култури, в това число култури със световно значение, като банани и някои цитрусови.

Третото, Средноазиатското огнище за произход на културни растения включва северо-западна Индия (Пенджаб, северо-западната погранична провинция Кашмир), целия Афганистан, нашите Таджикистан и Узбекистан и Западен Тянь-Шань. Това огнище по броя на видовете значително отстъпва на предното, но независимо от това то има за нас огромно значение, защото тук е родината на меката пшеница. Именно тук е установен колосален потенциал на сортово разнообразие на мека пшеница, главният хляб на земята. Тук е родината на всики най-важни зърнено бобови, като грах, леща, чина, конские бобы, турски грах, представени с изключително богатство на гените. Тук, вероятно за пръв път е въведен като широка култура памука (гуза тревен)-.

Четвърто огнище, Предноазиатско, включва вътрешна Мала Азия, Закавказието, Иран (Персия) и планински Туркменистан. Това огнище е забележително преди всичко с изключително богатство на видове културни пшеници устойчиви на болести, което е установено от най-новите изследвания. Девет ботанически видове пшеници се явяват ендемични за Предна Азия.  В границите на СССР особено голямо е разнообразието на пшеници в Армения, по брой на  ботаническите разновидности и видове превишаващо всички останали райони и краища. Тук са открити в голямо разнообразие диви пшеници. По разнообразие на  видове пшеници това огнище се откроява над цялото земно кълбо. В Мала Азия и в нашето Закавказие е основната родина на ръжта. Ръжта е представена тук с поразително разнообразие на форми и видове, за разлика от еднообразната ръж на Европа. В Предна Азия (включително нашето Закавказие) е сконцентриран потенциала на европейското овощарство. Тук е родината на гроздето, крушите, кайсиите, нара, дюлята, орехите, бадемите, смокините и др. От Турция, Иран и нашата Средна Азия идва цялото световно богатство от дините. От Предна Азия водят своето начало важните световни фуражни треви: люцерна, фий,персийска детелина.

Пето, Средиземноморското огнище се характеризира като родина на маслините и рожковото дърво. Оттук водят своето начало голям брой зеленчукови култури, включително и цвеклото. По зеленчукови култури, наред с Китай, това огнище е най-важно в света. Много от старите фуражни растения водят начало от средиземноморските страни. Много от културните растения на Средиземноморието, като лен, ечемик, пшеница, бобовите, нахут, се характеризират като едрозернести и едроплодни, за разлика от дребнозернестите форми от Средна Азия, където се намира тяхната  основна родина.

6.  Експедицията, проведена от нас в 1927 г. в Абисиния, Еритрея и Сомалия, изясни самостоятелността на Етиопия в нейната културна флора и несъмненната наличност тук на автономно световно огнище на културни растения. По брой на ботаническите разновидности на пшениците (групата на твърдите пшеници) Абисиния трябва да бъде поставена на първо място. Тук е центъра на формиране на културния ечемик. Никъде няма такова разнообразие на форми и гени на  ечемика, като в Абисиния. Тук  перво е започнало пивоваренето от ечемик. Тук е родината на оригиналното хлебно растение тефф и оригиналната маслична култура нуга. Ленът тук представен от  своеобразни форми, използвани не за влакно и не за масло, а изключително за семена, от които се получава брашно. С други думи, ленът в Абисиния се  представя като хлебно растение.

В пределите на Америка ние отделяме седмото, Централноамериканско огнище, с включване на южно Мексико, и осмо, Андийско огнище — на территорията на днешните Перу, Боливия и Еквадор.

В границите на Мексико и Централна Америка, както показа прилагането на ботанико-географическия диференциален метод, несъмнено, се намира основното огнище на царевицата, родината на основните американски видове фасул, тиквите, пипера. Оттук е тръгнала културата какао, тук вероятно е родина на батата. От  южно Мексико води начало американския памук (хлопчатник — упланд), на който е основано цялото световно производство на памук. Царевицата тук е изиграла същата роля както пшеница в огнищата на Стария Свят; без нея не би имало цивилизация на маите.

В границите на  осмото, Андийското огнище съветските експедиции откриха огромни, в сущност съвершенно недокоснати резерви от културни растения, откривайки десетки нови, неизвестни на науката културни и близки до тях диви видове картофи, използвани от индианските племена.

Высокопланинските Перу, Боливия и Еквадор са запълнени с эндемити, започвайки от  оригинални видове картофи и завършвайки със своеобразни кореноплодни растения, свойствени до сега само за тази част на земното кълбо, като ока, анью, ульюко. От зърнените тук се отглеждат в големи количества своеобразни видове лебеди. Както растителните културни ендемити (местни форми) така и своеобразните животни на Перу и Боливия — лами и алпаки —  съсредоточени главно в така наречената «пуна», т. е. в степите, на високопланинските плата в 3500—4300 м над равнището на морето. Културата тук е  неполивна. До сегашно време може да се видят преходи от културни растения към диви. Няма никакви съмнения в това, че именно от пуната е започнало земеделието и животновъдството в Южна Америка. Локализацията на эндемичните видове културни растения и животни в миналото, както и в настоящето, тук поразително отчетлива и ограничена. Допълнително към основното Перувианско огнище е необходимо да се прибави малкия район на остров Чилое, разположен до бреговете на южно Чили, откъдето за пръв път европейците заимствали от индианците обикновенните, днес на всички известни картофи, така добре приспособени към условията на нашия северен дълъг  ден.

Повечето над 80 % от културни растения произлизат от Стария Свят или от Евразия.”

 

Прочетена 210 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.