Сряда, 09 Август 2017 09:08

Дребен конфликт между местното знание и учената самонадеяност?!

Оценете
(1 глас)

За магарето метеоролог от „Странджанския фолклор”

В много публикации на „Зелен туризъм” застъпваме идеята за значението на местната култура, на извлеченото от житейската практика на местните хора знание.

До много тежки последици може да се стигне, когато се подценява местния опит.

Виж:Инвестиционен проект от чужди експерти погубва Вавилон

По много различни признаци ( процесите в атмосферата, поведението на домашните и дивите животни и др.) хората се научили да прогнозират промените във времето. Овчарите са забелязали, че преди застудяване и обилни снеговалежи тревопасните животни придобиват голям апетит и поглъщат с настървение дори сухата трева и шума. Магарето на дядото е предчувствало дъжда и калта след него. Използва възможността да се отъркаля в угарта и така подава сигнал на дядото за очакваната промяна на времето.  

В своята книга „АХТОПОЛ – мит, история, природа и икономика до края на ХХ век” Георги Ат. Долапчиев пише:

„Издигнала 505-метровия си гръб близо до морето, Папия играе важна роля в каботажното корабоплаване в миналото. Появата на мъгла по върха е метеорологичен показател за промяна на времето. Като потвърждение на това е римуваното гръцко предупреждение: „Ехи Папия думани, ирисето лимани” (Има ли на Папия мъгла, върни се в залива).”

Пример за дребен конфликт между прогнозите, основани на местното знание и прогнозата на учената самонадеяност е една история, разказана пред Горо Горов от Пройко Михалев Пройков от с. Вършило. Поместена  в „Странджански фолклор” под заглавие МАГАРЕТО МЕТЕОРОЛОГ

„Един дохтор и един астроном тръгнали по обиколка – дохторът да лекува болните, а астрономът да продава календарчета. Стигнали на пътят един дядо с магаре. Поздравили го:

  • Добра стига, дядо!

  • Дал ви бог добро, момци! – отговорил хми дядото. – Вие къде така сте тръгнали из нашия вилаякь?

От дума на дума разговорили се, сприятелили се и като стигнали селото, дядото ги поканил на конак да пренощуват в тяхната къща. Бабата му посрещнала високите гости, наготвила. Като дошло вряме за яденьнье, кя сложила на софрата и енна вързаниця ярнаутцки чушки. Манджата хми била фасуль. Като зели да се хранят, дядото яде фасуля и лютивите чушки, та ушите му пукат. От лютивите чушки по челото му потекли вадички от зной. Дохторът, като го гледал колко фасуль и колко лютиви чушки изял, казал на астронома по френцки, че тоя дядо през нощта ще умре.

Като се нахранили, дошло вряме да си лягат. Врямето било топло, нощта ясна. Било подзимно вряме. Дохторът казал на астронома да провери вън каква е хавата с инструментите си дали няма да лети дъжд, та ако е хубаво врямето през нощта, да легнат вънка на открито в двора, на чист въздух. Астрономът излягнал вънка, гледал някакъв апарат и като се върнал, казал на дохтора, че дъжд няма да вали през нощта. Излязли двамата да спят вън. Дядото, като разбрал, че се глашят да спят вън, ги предупредил, че врямето е на дъжд и затва най-добре е да си легнат вътре. Тие му се присмяли и легнали на двора. По енно вряме, като засвискал един дъжд, като задухал един студен вятер, та госкето рипнали и затропали на вратата да хми отворят да влягнат, ма дядото ги закличил вечерта, чул ги, като тропали, но от яд, че му се присмяли, не станал да хми отвори, за да им дойде якъла.

Стояли тие вън, докато се съмне, та мръзнали и станали вир вода. Дохторът казал на астронома, че не им отварят, защото дядото сигурно е умрял през нощта, като обяснил, че не е възможно един стар човек да изяде енна паница фесуль и енна вързаница лютиви чушки и да остане жив!

Като се съмнало, вратата се отворила и двамата гости, мокри като кокошки и замръзнали до кости, влягнали вътре. Бабата била запалила огъня, а дядото седял край него жив и здрав като кукрек.

Като се постоплили и изсушили, госкьето запитали дядото да хми каже как е познал, че врямето през нощта ще се развали и ще вали. Той хми казал, че познал по магарето – лежало надвечер в угарта, а то млого познавало.

Тръгнали си двамата пътници и зели да се карат по пътя. Дохторът казал на астронома:

  • Ти не можа да познаеш врямето колкото магарето на този дядо!

Пък астрономът му рекъл:

  • Като тебе! А ти колко позна, че дядото ще умре от чушките!”

 

 

Прочетена 142 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.