Вторник, 18 Април 2017 11:37

Сакрални пространства в нестинарските землища

Оценете
(3 гласа)

Тодор Гондов, По дирите на нестинарството от Маджура до ЮНЕСКО

Преди да тръгнем след Тодор Гондов по дирята на  нестинарствотопрез сакралните пространства на нестинарските землища, ще припомним едно авторитетно мнение за значението на селищното землище, като пространство на културата и няколко основни понятия от концепцията на Алексей Лидов за създаването на сакрални пространства, като иеротопично творчество.

Първо, кратък текст от проф. Тодор Иванов Живков, написан и изказан пред първата научна конференция „Културата – локално и национално”, проведена на 26 май 2000 г. в гр.Средец, Бургаска област.: „Когато говорим за Балкана или Дунава, за Тракия или Странджа, за Пирин или Черно море, за Родопите и Беломорието, ние мислим за себе си като народ. Живи и мъртви мои колеги са предложили хипотези и обосновани доказателства, че зад всичко това стои най-напред митология – тракийска, славянска, индоевропейска – че тази митология е разиграна като обредност и фолклор, че всяко или почти всяко място на земята ни съдържа памет, онаследявана и запазена и днес. Разбира се, ние не сме били лоши наследници, защото сме я осъвременявали. Най-вече чрез националната ни драма. И затова днес, прекрачили отдавна прага на нашето аграрно митологично и обредно време, ние имаме и Оборище и Батак, и Петрова нива, един хайдушки Балкан и една свята Странджа. .....Казвайки това, аз не изричам нещо ново, но все пак бих ви предложил да мислим тези пространства не само и не толкова с мерките на историята, колкото с категориите на културата. Защото и саможертвата е култура точно така, както и нестинарката Нуна, и певеца, и хороводеца. Или, реша ли да обобщя, трябва да кажа, че всяка общност от етничен и национален тип конструира мисловно мястото, мястото, което заема, самото пространство се усвоява и „използва” като  култура.”  Според проф. Живков, ако се обърнем и погледнем назад във времето „ще видим, че културата на дома, на селището, на неговото землище, на региона предлагаше едно отношение към пространството, което чрез обредност и топонимия, чрез митологични представи изразяваше много пълно една културна компетенция, която се състоеше в това, че самото пространство се поделяше по силата на редица културни квалификации: култивирано и необработено, гори и нивя, свещено и профанно и т.н. Нещо повече, това пространство се преосмисляше циклично – не само като зима и лято, а като подвластно или не на културни действия. Ще припомня, че свои пътища имаха коледарите, нестинарката, лазарките, сватбите, погребенията и т.н. В него делникът и празникът бяха установени категорично, категорично бе установено и културното обучение на човека – за момичето с неговите дарове, с жетварската му песен и т.н. и за момчето – с уменията му да наследи баща си. Съвсем естествено в този локален космос стоеше църквата, параклисът и, в по-широк план манастирът.”

 

Според Алексей Лидов, автор на концепцията за иеротопичното творчество, много от сакралните пространства са проектирани и осъществени като пространствени икони. Пространствената икона е съвкупност от символни и образни елементи, които преобразявайки околната среда в съзнанието на вярващите участници в обряда трябва да свържат земната реалност със света на божествените сили. Прострнствената икона се формира с уастието на подвижни и неподвижни елементи. Създадени от човека църкви, манастири и манастирчета (параклиси) със своите куполи и стенописи, олтари, икони, нестинарския огън, свещници, светлини и аромати. Основна роля могат да играят и природни дадености: пещери (Света Марина), скали (Анти-Пасха), извори (аязми), вековни дъбове. Важна е драматургията и  динамиката на богослужението и поведението на участниците в него, както и на публиката, ако има такава. Понятието „образ-парадигма” се използва при изучаване създаването и възприемането на конкретните сакрални пространства. Образът- парадигма отразява посланието на създателите на сакралното пространство към участниците  в богослужението и към зрителите. Това е образът-видение, който вдъхновява вярващите и се отразява в съзнанието на всички участници.

 Виж: Иеротопично творчество за поклоннически туризъм

Надяваме се след това въведение по-задълбочено да вникнем и по-добре да разберем сакралните пространства, създавани от иеротопичното творчество на нестинарите. Доверяваме се  на Тодор Гондов, който ще ни води по дирята на нестинарството:

„В последната неделя на месец май преди деня на Св. Св. Константин и Елена ургарци (жителите на с. Българи) и костийци, а и не малко панагируващи от съседните населени места, се отправят към местността Влаховдол или Голямата язма. Най-голямото светилище на нестинарите в Странджа е наречено Припор. Много са признаците, които говорят, че тъкмо на това място, в гъстите загадъчни гори на Странджа, в местността Влахово, където е Далечната язма, се е намирало най-старото нестинарско светилище. Името на местността Влахово вероятно е свързано с изчезналото в тази част на Странджа старо селище Влахово. Сакрализирането на мястото има връзка с историята и на изчезналото село Припор, наричано от гърците Трипори. Според една от легендите се вярва, че точно това място е родината, откъдето произхождат и българските и гръцките нестинари. В свещения Влаховдол всяко село има специален дървен подиум, наречен одър. Дървеният одър в гората край язмата е  поел функцията на черковния олтар, пред който обикновено се извършва ритуалът с освещаването на празнините хлябове. На него се поставят : обредните хлябове, иконите, тамякото, свещите, червените нестинарски кърпи и китки. След като се извърши обредното къпане на иконата на Св. Константин в язмата, всичката вода, която се оттиа по нея се събира внимателно до капка в определен съд. На разотиване присъстващите си вземат от нея, за да отнесат в къщите си за здраве и да получат закрила от Светеца. Всяко село и група си има трапеза и музиканти - гайдарджия и тъпанджия, а когато гостуват гости от Гърция, музиката се разнообразява и с лира –гъдулка. Всяка група си има отделен курбан, но има и един общ казан, хорото също е общо. На този ден, ако някой го прихване, играе в по-малък символичен огън или както гърцките братя го наричат – символо. Докосването до иконата на Св. Св. Константин и Елена и до язмата тогава са най-силни. В този ден на панагируване нестинарите от цялата общност, ако има такава, уточняват и последните приготовления за празниците Св. Св. Константин и Елена.  

......

Главни действащи лица в нестинарската традиция са естествено нестинарите. Това са мъже и жени, обединени в едно затворено общество от силно вярващи, до което се достига само чрез самоусъвършенстване и извисяване на духа. Приемането на нови послушници по онова време е ставало по време на тържествата. Някои сами са се вричали да служат на Св. Константин за свое здраве и за здравето на близките си, други са били вричани от родителете им. ... Някога всики са се съобразявали с главния или наречен още първи нестинар, а при гърците протонестинар. При главния нестинар се събират всички нестинари в навечерието на Св. Константин за съвет по посрещането на празника. Грижата за наредбата в конака и за неговото поддържане е пак на главния нестинар. Нестинарите имат задължението  да извършват очистителни церемонии за селищата, в които живеят от лоши и зли сили, а също и да свеждат до знанието на съселяните си желанията и заповедите на почитаните от тях Светци. ... Днесвикилинът и  питропките на конака в с. Българи окончателно са иззели функциите на главния нестинар поради липсата на такива от десетилетия. Освен нестинарите, за да се осъществи цялата обредност, важна роля играят още няколко души, като на първо място това е викилинът. Той се избира от най-почтените селяни в дадено село, където има нестинарска общност. Същият следи за точното спазване на традицията. Неговата длъжност е изборна и пожизнена. Може да се оттегли поради болест или старост, както и да бъде сменен, ако не изпълнява задълженията си. ... Викилинът се грижи за конака, почистването и ограждането на язмите. Организира и ръководи всички нестинарски шествия, свързани с нестинарския календар. Той единствено има право да сваля иконите от столнините в черквата, в конака или одъра при язмите и да ги подава на икононосците, после да ги връща на местата им.

С неговото пряко участие става свалянето на старите примени на иконите и обличането на новите в конака на Св. Константин. Под негово ръководство се определят и трите момчета за носене на конизмите (иконите) по време на обредните шествия. Икононосците или иконофори, наричани от гърците, трябва да са ритуално чисти (девствени), т.е. ергени, да произхождат от добри семейства. Икононосците са трима на брой, защото три са и нестинарските икони, с които се участва в ритуалите – Голямата, Средната и Малката. Те пренасят иконите от черквата до конака на Св. Константин, след това от конака до язмата и обратно, пак те изнасят иконите от конака към нестинарския огън и след огнения танц на нестинарите ги връщат обратно по същия ред. Нестинарката поема от тях иконата на Св. Константин, когато влиза в огъня и пак на тях я връща, когато излизаот него. Голяма чест е за тези, които са определени от викилина да носят конизмите  по време на шествията. Един от символите на нестинарската традиция са конизмите на Св. Св. Константин и Елена, които се отличават от другите икони само по това, че от долната страна всяка икона има дръжка, за да може дяа бъде носена по време на шествие. За това ги наричат „опашати икони”. Друго, което ги отличава е това, че те са винаги облеени в червени ризи, наричани примени, които имат неголям отвор отпред, за да се вижда лицето на светеца. Примената им е направена от червен плат, с пришита по краищата дантела. Отстрани са прикрепени и нанизани ситни, дребнисребърни монети (турски акчета) гъсто наредени една до друга. Достъпът до ризите е ограничен, както и до иконите. Той е разрешен за определени лица според йерархията им в нестинарската общност, но само под строгия контрол на викилина.

Друг атрибут, използван от нестинарите, е маналчето. То представлява железен свещник във формата на кръст. Носи се от младо момче, което върви винаги след викилина и пред икононосците. На манала се залепват свещи по време на шествията, когато иконите си почиват на одърите.

Червените кърпи са едни от най-важните знаци за принадлежност към нестинарската общност. Такава червена кърпа викилинът носи винаги по време на всяка обредна процесия и при всеки нестинарски ритуал. В такава червена кърпа той събира и даровете за Св. Константин. Същите червени кърпи, носят и момчетата, които той е посочил да носят иконите. ... Преди да предаде кърпата си , нестинарят я целува, като след това я подава на викилина, който също я целува в единия край, по същия начин се поемат и предават иконите. Ритуалът с целуването се отнася до всички предмети и утвар, свързани с обредността.

Свещеният тъпан се думка само по време на дните на Св. Константин и на празници, свързани с обредния календар, които се честват и празнуват от нестинарите в самите конаци, и по време на шествия. Той допринася много за изпадането в транс на нестинарите. ... Жертвеният нож е част от обредния реквизит на нестинарите, както и жертвената брадва и жертвената маса (пън). ... Свещеният нож, брадвата, масата и останалата посуда в конака е забранено да се ползват за друго извън обреда.

Курбан се нарича животното, което ще се принесе в жертва. Жертвоприношението (курбанът) е неотменен и много важен елемент от ритуала на големия нестинарски празник в чест на Св. Св. Константин и Елена. В задния двор на конака за овощните дръвчета се завързват обречените за курбан животни. Свещеникът или в негово отсъствие епитропът, благославя всички животни, определени за курбан. Животните се колят в задния двор на конака с обиайния за всички курбани ритуал. ...

Конакът е малък параклис в една от стаите в къщата на главния нестинар. По късно те се обособяват като самостоятелни сгради. Всяко нестинарско село си има отделен конак на Св.Св. Константин и Елена в който се съхраняват празничните примени на иконите, свещеният тъпан, казаните и посудата за курбаните, жертвеният нож и всичко друго, свързано с обредността на нестинарската традиция. От конака започват и свършват всички обредни шествия за празника на Св. Св. Константин и Елена, както и останалите обреди от нестинарския календар. ...

Язмите са изворчета със свещена вода. Отварят се два пъти в годината – за почистване веднъж и на самия празник. Намират се в повечето случаи извън селата, но има и такива, които са в селата. ... В близост до язмите са изградени одърчета (дървени подиуми). Одърът представлява дървена четириъгълна платформа (подиум), повдигната над земята на четири дървени кола на височина около 50-70 см, и оградена с дървен парапет. Одърите са построени в близост до язмите. На полицата на одърчето се оставят конизмите да си отпочинат, след като са поръсени (умити) с язма. На полицата до конизмите са подредени обредните хлябове, червените нестинарски кърпи, китки (цветя), тамякото. Освен при язмите одърчета има и по места, през които минава пътят на обредните шествия. ...

Параклисите ( З.Т.наричани от местното население в Странджа манастирчета) се строят в близост до язмите или самата язма остава след градежа в центъра на постройката. Те се строят извън селото или в близост до селото, понякога дори и в самото село. ... Параклисите и язмите са заобиколени от вековни дървета (курии), които е грехота да се секът за дърва за огрев или за строителен материал. Легендите говорят и в Кости и в Българи и в Бродилово, че който е посегнел на такава курия, както казват нашите странджалии, - хаира си не е видял. Затова внимавайте – аз не бих отсякъл.

Столнина, наричат дървената полица, на която се нареждат иконите в конака или в параклисите, донесени с обредните шествия при нестинарските празници. Често наричат столнина и самия конак на Св. Константин, както и всичкия обреден инвентар и посуда в конака.

Друг важен момент е подготовката на огъня.”

         

Благодарим на Тодор Гондов за възможността по-добре да се запознаем със  сакралните пространства в нестинарското землище и да се опитаме да си представим пространствените икони на различните нестинарски обреди.

 

Още за нестинарството в „Зелен туризъм”

Виж::За неизгаряемостта на нестинарите - Наблюдението

За неизгаряемостта на нестинарите: Обяснението на д-р Добран Гарвалов.

Нестинарството - начин на живот и поведение на самоорганизирани религиозни общности с целогодишен обряден календар



 

 

Прочетена 1283 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.