Понеделник, 03 Април 2017 12:06

Има ли бъдеще кооперативният опит в горите на Странджа?

Оценете
(3 гласа)

Седмица на гората 2017

Учредителната конференция за създаване на Странджанския районен горски кооперативен съюз се провежда в с. Граматиково през 1929 г.  Десет години след това се засилват атаките срещу кооперациите. Първоначално инициативата за тях идва от частния капитал, а по-късно и от политиката на държавата за одържавяване на всички стопански форми. Национализацията и приватизацията са двете крайности, чрез които принципът на махалото унищожава много инициативи за устойчиво стопанисване на обществените блага.

Известна реабилитизация на кооперативното дело в глобален мащаб идва осем десетилетия по-късно. През 2009 година  Комитетът за нобеловите по икономика като обявява наградата на  първата жена – нобелист по икономика, признава, че тя – Елинор Остром, е развенчала широко разпространеното мнение, че колективното управление на обществените блага, като горите е неефективно, и че те трябва да се приватизират или национализират.

Според някои авторитетни анализатори на глобалното развитие присъждането на Нобеловата награда за икономика през 2009 г.на Елинор Остром е показателно за настъпваща промяна в икономическите възгледи в глобален мащаб.  Не толкова, защото тя е първата жена получила Нобелова награда по икономика. Показателно е, защото тя получи наградата за изследванията си сред общности, които имат опит в успешното управление на ресурси, стопанисвани колективно. В продължение на три десетилетия Е. Остром изследва много примери на добро управление на обществени блага от различни общности по целия свят. Открива много ефективни механизми за управление на благата за общо ползване.  В съобщението на Комитета за наградите се съобщава: „Изследвайки многочислени примери на обществено регулиране в рибарството, в ползването на пасищата, горите, езерата, подземните води, Остром е показала, че в много случаи резултатите се оказват съществено по-добри от стандартните модели. Тя разкри закони за формиране на сложни практики за приемане на решения и осигуряване на взаимоотношения, насочени за успешно регулиране на конфликтите на интереси”  

Виж: Елинор Остром: Местните общности често са по-добри стопани от държавата и от частния капитал!

Промяната е съществена, през последните години, новото в световен  мащаб повече е свързано с програми за муниципализация, за включване на гражданите в управлението на обществените блага и за откриване на нови форми на кооперации в различни сфери.

Не можем да се произнесем дали Елинор Остром е имала възможност сред многочислените примери за колективно стопанисване на горите да включи и опита на странджанските горски кооперации. Но сме длъжни да признаем, че кооперативният опит в горското стопанство на Странджа   е наследство, което все още не е достатъчно вярно разбрано и оценено по достоинство. Промяната все още не е достигнала до горите, въпреки очевадните проблеми, които се пораждат при абсолютизиране на държавното и частното стопанисване на горите. Като илюстрация е достатъчно да посочим „незаконните сечи”, които бяха посочени от ДПП „Странджа”.Такива нарушения са били невъзможни по времето на трудовите горски-производителни кооперации. Нарушения, като тези, които бяха представине на снимката, са възможни само, когато местните общности са изолирани от стопанисването на горите. Както и когато хората от местното население не са самоорганизирани като общност.   

Виж: Опазването на горите – някога и сега

За привличане на внимание към темата за кооперативния опит в горите на Странджа ще потърсим съдействието на трима автори, които са имали възможност да навлязат в нея от различни позиции и наблюденията им са продължили десетилетия. Димо Кънев от позицията на възпроизводството на гората. Илия Парорийски от позицията на устойчиво развитие на територията. Стоян Райчевски от позицията на историк.

Опитът на странджанските горски кооперации и на техния Странджански районен горски кооперативен съюз придобива европейски измерения и още в първите години привлича обществено внимание в и западноевропейските страни. Стоян Райчевски в книгата си „Горските кооперации в Странджанския край 1922 – 1944” съобщава, че европейските търговци определят овладяването на испанския пазар по време на голямата криза през 1932 г. като „истински подвиг, граничещ с дързоста”.

Той припомня цитирания от Г. Попстаматов в „Роди го Странджа” отзив в английската преса: „Духът на романтизма още живее сред този прозаичен свят. Покрай брега на Черно море, южно от гр. Бургас, се простира голямата планинска верига – Странджа. Населението на тази област се занимава изклюително с кооперативно производство на дървени въглища, които по-рано се продаваха в Турция и Гърция. Когато напоследък тези страни издигнаха високи митнически стени срещу България ... тогава съюзът на кооперациите им се реши на риск. Нае едно параходче, натовари го с 400 000 кг  въглища и отплуваха, както в старите времена, за 14 дни и нощи за Испания, за да търси нови пазари за въглищата на странджанските кооператори. Барцелонската кооперация закупи голяма част от въглищата и ги изнесе на испанския пазар.”  

Представянето на горските кооперации в Странджа ще предоставим на Илия Петков – Парорийски, който в книгата си „Надникване в Странджа” пише: „Началото на Горското кооперативно движение в Малкотърновския край е  през 1921-1922 г., когато на власт е Стамболийски. През това време се създава законова нормативна база. Трудовата горско-производителна кооперация е форма на кооперативно сдружение с неограничена отговорност. Обикновено всяка кооперация се учредявала за срок от 101 години. Размерът на дяловия капитал бил 100 лв. Член-кооператорът можел да има най-много двадесет дяла капитал. Това се правило с цел да не се допусне някой с дяловете си да влияе на цялостния живот на кооперацията.

Предмет на нейната дейност е: организирането и задружното използване на главните и второстепенни продукти, които се отпускат на членовете от държавни   и общински гори, а така също закупуване и преработване на етатите от членове и нечленове на кооперацията; да строи, наема и поддържа необходими дъскорезници, ленточни триони, кръгли триони, гатери и др.; да доставя на членовете си сечива, оръдия на труда и др.; да кредитира членовете си в стопанската им дейност, да организира доставката на инвентар, необходим на кооперативните семейства и за поддържане и развитие на частни земеделски стопанства.

За тази цел всяка кооперация могла да открие свои потребителни магазини във всяко населено място. Кооперацията трябвало да организира продажба на изработени от членовете горски производи чрез общи складове на кооперацията; да организира транспорт на дървените материали и продукти; да строи и поддържа сгради, навеси и др.; да развива у членовете си любов към горите; да се грижи за умственото и нравствено поведение на членовете си; да даво съвети и упътвания и да урежда възникнали спорове между членовете; да се грижи за залесяването на ерозирани площи и да съдейства за откриване на нарушители на закона за горите.

Основната стопанска дейност на Трудовата горско-производителна кооперация била работа в гората: добивът на дървесина, на дърва за огрев, дърва за овъгляване, производство и пласмент на дървени въглища и др. и задоволяване потребностите на градовете и селата със стоки и съоръжения за частните стопанства.

Не са могли да бъдат членове на кооперацията търговците на дървен материал, лихварите, кръмарите, влизащите в управителните тела на акционерните дружества, както и онези, които са били членове на други трудово-горски производителни кооперации.”

И. Парорийски посочва, че за членове на кооперациите е било възможно да се приемат и специалисти по кооперативното дело, учители, свещеници, както и на други полезни за кооперацията кадри.

Важна роля за кооперативното движение в Странджа има кооперацията, която е учредена на 7 април в с. Граматиково, първоначално  като кредитно сдружение „Подкрепа”, а през 1924 г. се пререгистрира като трудово-горско-производителна кооперация.  

Стоян Райчевски пише: „На 23 юли 1922 г. няколко будни селяни от с. Бродилово се събират и решават да основат Трудова горско-производителна кооперация с название „Странджа”. За управителен съвет на кооперацията биват избрани Дико Велиев, Костадин Диков и Д. Кошничаров. Учредяването на първата Горска кооперация в странджанския край за съжаление заглъхва много бързо поради „липса на интелигентно лице да я ръководи”.   

На 1 декември 1929 г. в село Граматиково по инициатива на Илия Бояджиев се свиква конференция на която се учредява Странджански районен горски кооперативен съюз. На конференцията присъстват представители на 11 кооперации, но учредители са седем трудови горско-производителни кооперации. До края на годината в съюза членуват 11 кооперации. След 10 години, на 31.12. 1939 г. в Странджанския съюз членуват 26 кооперации. Към 31.12.1945 г. има образувани 46 кооперации, от които 32 са били с уредено членство.

За кратко време, в периода между двете световни войни, се създават условия в експлоатацията на горите на Странджа да се конкурират сравнително равноправно кооперацията, приватизацията и национализацията. Затова усвояването на опита от стопанисването на горите през тези години има важно значение за откриване в бъдеще на подходящи модели за успешно или устойчиво социално-икономическо развитие на Странджа. През този период с участието и на кооперациите, на Странджанският съюз и на Горският кооперативен съюз в София бързо се модернизира горското стопанство в Странджа. Първата гатерна фабрика е създадена в Ново Паничарево. През 1936 г. ГКС построява паркетна фабрика в Бургас и втора гатерна фабрика край Визица, а през следващата година се пуска в експлоатация и трета гатерна фабрика. През 1940 г. в Бургас започва работа кооперативна бъчварска фабрика, а през 1941 г. се построява кооперативна фабрика в Качул. През същата година започва работа и държавна фабрика в   местността „Босна”. Частни дъскорезници са работили във Визица, Кондолово, Звездец и Бродилово.

 Според И. Парорийски в „Надникване в Странджа”, в корабостроителницата на Съюза в Царево през 1945 г. „са били завършени пет кораба с полезен товар 24 тона, три кораба с полезен товар 10 тона и е извършен ремонт на шест кораба. През същата година  бил предаден  22-тонния разузнавателан кораб  „Г. Димитров” на Черноморския военен флот. Усилено се  работело за завършването и на корабите „Горянин” и „Царево”; електроцентралата в гр. Царево, валцовата мелница в гр. Царево.

През 1946 г. СРГКС – Царево притежавал корабите „Ал. Стамболийски”, „Хр. Ботев”, „Странджа”, „Босна”, „Тракиец”, „Тодор Бурилков”, „Начало”; товарна лимба; гъсеничен трактор; три камиона и значителен брой волски и биволски коли и конски каруци.

СРГКС – Царево имал своя консервна работилница в Бургас за риба. Притежавал и занаятчийски работилници – железарска, метална, коларска и др. Това била мощна стопанска кооперативна организация с решаващо значение за икономиката на целия Странджански край.”    

 В същата книга И. Парорийски пише: „От 1938 г. започна  линия на изтласкване на СРГКС и ТГПК от стопанската експлоатация на горите. Това се отрази зле върху гатерните фабрики. В последствие се стигна до закриване на някои от тях.”

В посочената книга Ст. Райчевски пише: „Горските кооперации в Странджа не само продължават традицията на старите еснафски сдружения в подпомагане „според силите и възможностите” просветната дейност на селските училища и читалища, но те си поставят и задача за всеобщо ограмотяване на странджанските горски работници и издигане на културното им равнище.

През месец октомври 1929 г. кооперация „Подкрепа” – с. Граматиково, открива курсове за ликвидиране на неграмотността сред горските кооператори.

Кооперация „Странджа” – с. Бродилово, през 1932 г. също открива курс за ограмотяване на городелците. Курсът се посещава от 22 възрастни мъже „останали слепи поради бедността на родителите им”. Техният пример следват и други странджански горски кооперации.

Граматиковската кооперация отпуска заем на училището от 5 000 лева и безвъзмездна помощ на читалището от 13 000 лева, закупува апарат с високоговорител за обществено ползване и др. През август 1940 г. кооперация „Напредък” с. Кости, отпуска помощ на училището от 6 500 лева за покупка на чинове. ...

Странджанските горски кооператори привличат учителите лекарите и другите интелигенти от района за изнасяне на беседи, реферати и сказки от „стопански, научен, икономически, просветен и обществен характер.”

Важна роля за привличане на хората към идеята за обединяване на хората и за утвърждаване на кооперативния модел на стопанисване на горите изиграва издавания от Съюза вестник „Горянин”, в който мисията му се определя така: „Горянин ще бъде най-близкият помощник на Странджанския районен горски кооперативен съюз. Той ще разчиства бурените, ще сепва загрубелите души. С балсами ще смекчава коравите сърца, ще притъпява отровните зъби на егоизма, ще вдъхва кураж на обезверените планинци, вяра в собствените им сили, ще развива солидарност, ще ги напътства, ще насърчава всяко взаимно подпомагане.”  

Трудно може да се открие автор, който да направи по вярна оценка за отражението върху гората на дейността трудово-горските кооперации от оценката на инж. Димо Кънев, който от различни позиции в горското стопанство на Странджа и на югоизточния регион е имал възможност да прави сравнения. Ето част от неговата оценка в книгата „Път през времето”: „Горското кооперативно движение и ползването на горите в Странджа са тясно свързани. Утвърждаването на кооперативна форма на дърводобив е залегнала в законите за горите от 1922 и 1925 год., в които се предвиждат привилегии по отпускане на дървените материали, отсрочки по заплащане на тарифите, данъчни обекчения и други. Това утвърждава горските кооперации като един от основните ползватели на горите в района. Създадена е една изключителна възможност за осигуряване на работа на местното население, чиито доходи от земеделието и животновъдството са били крайно недостатъчни. Намирайки закрила срещу наложената експлоатация от частните горовладелци и предприемачи, населението бързо и масово навлиза в кооперативните сдружения. Работещите в горите стават едновременно горяни и селски стопани. .....

Обединяването на горските кооперации и основаването на съюза става повратен момент в историята на странджанското горско-кооперативно движение. Все повече горските кооперации и Съюзът се очертават като един от основните ползватели на горите. ....

Участието на горските кооперации при ползването на горите за въвеждане на по-добър ред при сечта, извоза и реализация на готовата продукция. Значително по-добре се решават социалните и икономически въпроси на горските работници. Намалява търговията с позволителни, подкупите и корупцията на горските служители.

Успоредно с това през този период горските кооперации изиграват важна роля в стопанския, политическия и културен живот на откъснатите дълбоко в планината селища. Те подпомагат активно населението в борбата против предприемачите и бакалите. Съвместно с държавните лесничейства изиграват решителна роля за отхвърляне на сключената спогодба за концесионно ползване на горите в Странджа планина.”

 

 

     

 

Прочетена 385 пъти Последно променена в Вторник, 04 Април 2017 09:44

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.