Понеделник, 12 Декември 2016 11:08

Опитомяването е много по-бавно и по-трудно от подивяването!

Оценете
(1 глас)

Лео линерт за културното единство на Алпите.

Искаме да насочим повече обществено внимание към темата, защото много от хората, които говорят за животновъдство и за туризъм в Странджа не са проумяли голямата разлика в темповете (скоростта) на процесите при опитомяване и при подивяване на околната среда.

Изглежда малко читатели на „Зелен туризъм” обърнаха внимание на обяснението за опитомяването, което Лисицата на Екзюпери направи пред Малкия принц.

Виж:ЛИСИЦАТА И МАЛКИЯТ ПРИНЦ ЗА ОПИТОМЯВАНЕТО, ЗА ПРОУМЯВАНЕТО И ЗА ОБРЕДИТЕ

Околната среда подивява, когато не общува с хората и без тяхното участие.

Подивелите през последните десетилетия пасища на Странджа не могат да се опитомят отново само за няколко години. За съжаление, въпреки мерките по ПРСР, все още е по-вярно е твърдението: „Странджа подивява, в пустош ще потъне. Нивите са в храсти, пътеките в тръне. Агнета не блеят, деца не играят. Самотни в селата, бабите ридаят.”

От Книгата и от опита ни е известно, че ние не можем да бъдем пророци в собственото отечество. Затова, за участие в дискусията, предлагаме части от статия на Лео Линерт, поместена в мартенския брой 1987 г. на списание „Куриер” на ЮНЕСКО под заглавие „Културното единство на Алпите”

„Алпите! Това име веднага извиква в съзнанието представата за могъщата планинска дъга, която пресича голяма част от Европа – от Марсилия до Виена. Но то ни напомня и за алпийските пасища ( думата „алп” от келтски произход означава едновременно планина и високопланинско пасище). Защо се използва една и съща дума за планина и пасище? Навярно защото отначало хората проявявали интерес само към полезната страна на планината – проходите и ливадите.

Едва много по-късно освен проходите и пасищата били забелязани и алпийските върхове с тяхната страховита красота. Оттогава хората не само искали да прекосяват Алпите, но и да ги изкачват. За да достигнат до върховете, трябвало да преминат през пасищата. Съществуването, което някога водели пастирите, отговаряли на представата за „връщане към природата”, което било на мода по онова време. Така животът по пасищата постепенно се превърнал в символ на естественото и неподправеното.

Но подреденият, разнообразен и отморяващ погледа пейзаж, който може да бъде съзерцаван в Алпите, не е само творение на природата. Той е плод на упорития и непрестанен труд на селяните и на горските работници, които постепенно, с цената на неуморни усилия са създали тези така добре поддържани места, които сме свикнали да виждаме. Днес наш дълг е да ги запазим и да ги предадем в добро състояние на бъдещите поколения. Това може да бъде постигнато само чрез цялостни мерки за опазване на околната среда.

Там където се простират повечето от днешните пасища, ливади и поляни, някога имало прастари гори. На мястото на естествената растителност човекът създал култивирани площи. ... А това означава, че ако искаме да запазим пасищата, разположени над горната граница на горите, трябва да ги поддържаме. Те са временни образования и без постоянния труд на човека, лесно могат отново да бъдат завладени от храсталаците, а след това и от местната гора. ...

Задачата на селянина е не само да снабдява с храна населението. Той трябва и да поддържа и съхранява селскостопанските ни земи. Те са отражение на човешката дейност, т.е. на цяла култура. Една от основните характеристики на природната среда е богатството на флората и фауната. ... Естествените богатства – почвата, водата и въздухът не трябва да бъдат експлоатирани единствено въз основа на стопански критерии. Те трябва да се използват оптимално, в зависимост от изискванията на растителните и животинските видове, а не само според човешките потребности. ... Във всички биотопи съществува силна взаимна зависимост между флората и фауната. Ето защо всяко намаление или изменение на тревните площи води до тежки последици за свързаната с тях фауна. ...

Успешното поддържане на селскостопанската среда в състояние близко до естественото изисква на първо място прилагането на подходящи методи за експлоатация на земята, съобразени с природните условия на района, както и запазването на необходимото за местните растения и животни жизнено пространство. Това предполага основно познаване на околната среда. Топографското и геологическото проучване на местността, изучаването на конфигурацията на почвите и на растителните ресурси дава възможност да се установи състоянието на екологичната и биологичната среда. Планирането на алпийската икономика трябва да се основава на резултатите от тези проучвания. ..

От поколение на поколение селянинът е създал днешния алпийски селскостопански пейзаж и само той може да го поддържа и осигури неговата ефикасна защита. Наред с това туризмът, дължащ се на алпийската природа, е необходим за оцеляването на много планински земеделски стопанства. Това показва взаимната зависимост между отделните стопански отрасли и абсолютната необходимост от общо планиране. В рамките на такова планиране и на неговото осъществяване трябва да се даде предимство на закрилата на природата, като същевременно се осигури стопанското съществуване на алпийския пейзаж.

Всяка  жива планинска среда има свой собствен характер с белезите, определени от езика, обичаите, архитектурата, занаятите. Именно това разнообразие прави от областта родина. Всяка равнина, която губи жителите си, всяко село, престанало да съществува, е непоправима загуба. Ние не можем повече да си позволим подобни загуби, нито подобни щети.”

Битката за Странджа не е от вчера, но процесите все още не са обърнати към стопанско и културно повдигане. Идеята за необходимостта от общо планиране на всички стопански дейности, свързани със земеползването също не е от вчера, но все още много трудно може да се осъществи на практика.  .

Прочетена 318 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.