Понеделник, 28 Ноември 2016 10:18

Иеротопично творчество за поклоннически туризъм

Оценете
(1 глас)

Създаване на сакрални пространства в селското землище

Поместихме различни материали, за да привлечем повече внимание към възможностите за разумно и далновидно усвояване на пространството на селищното землище.

Виж:СЕЛИЩНОТО ЗЕМЛИЩЕ КАТО ПРОСТРАНСТВО НА КУЛТУРАТА?

ЩЕ ИМАТ ЛИ СТОПАНИ ЗЕМЛИЩАТА, АКО ГИ ОГРАНИЧИМ С БЕЛИ КАМЪНИ?

МАНАСТИРИТЕ И РАЗВИТИЕТО НА КУЛТУРНОТО ПРОСТРАНСТВО;

ЕТНИЧНОТО УСВОЯВАНЕ НА ПРОСТРАНСТВОТО – ЛОКАЛНО, РЕГИОНАЛНО, НАЦИОНАЛНО

 
 

Избраното на 09.06.2016 г. ръководство на БАЕСТ изрази  готовност за активно сътрудничество с духовните общности за развитие на познавателен и на поклоннически туризъм. Има желание да намери партньори, с които да се помогне на заинтересовани селищни общности и сдружения да изготвят свои програми за възстановяване и за поддържане в добро състояние на манастирчетата (параклисите) в Странджа планина. Да се работи по-активно с партньори от читалища и училища за включване най-възрастните и на младите заедно да събират материали за историята на светилищата. Да се съхрани повече и по-достоверна информация. Да се запише: как е било посочено местото на светилището; с какви събития е свързано откриването на неговото енергийно излъчване; кои са първите, които са започнали да го изграждат и да почитат това сакрално пространство. Повече местни домакински общности да се включат в обсъждане на идеята за иеротопично усвояване на селищното землище. Да се признае направеното досега. Да се формира споделена визия за развитието на сакралните пространства, като особено важен компонент на културно-историческо наследство.

За да помогнем за издигне нивото на дискусията и за привличане на ерудирани експерти, поместваме определения на няколко основни понятия, свързани с темата за иеротопическото творчество.

Иерото́пия (гр. ερός — свещен и гр. τόπος — място, пространство) —  творческа дейност за създаване на конкретни сакрални пространства – църкви, светилища, манастирски комплекси и сакрални ландшафти, специална област на културно-исторически изследвания, в която се се анализират примери на иеротопическото творчество.

Иеротопията като раздел на знанието се формира при срещата на историята на изкуството, етнологията, теологията, антропологията, историята на религията, археологията, но иеротопичното знание не съвпада с никоя от традиционните дисциплини. Предмет на иеротопията е дейността на хората по създаване на среда за среща и общуване със света на божественото.  Независимо от наличието на определени мистически елементи в иеротопията, преобладава осъзнато творчество за формиране на сакрално пространство с използване на знанията и уменията на архитекти, строители, художници, психолози и др. Концепцията за иеротопията е предложена от Алексей Лидов през 2001 година. Изучавайки ролята на чудотворните икони Лидов предлага новото понятие иеротопия, застъпвайки тезата, че създаването на сакрални пространства трябва да се разглежда като особена сфера на творчеството, да бъде отделен предмет за културно-исторически изследвания. Тази концепция събира всички елементи на сакралното изкуство – архитектурата на църквата, изображенията от иконите, светлината на свещите, кадилниците с тамяна, звъна на камбаните, обрядите и проповедите на пасторите в една цялостност, в общ иеротопически проект. Концепцията има общ характер и е приложима към много явления, свързани със сакралното. Обсъждана е от различни позиции на проведените международни симпозиуми и вече е получила международно признание. При тези дискусии се посочва, че иеротопическите понятия се използват за описване на живи културни явления. Целта е по-добре да се разкрива същността на процесите и преживяванията, протичащи в сакралното пространство, както и на механизмите на неговото формиране. Темите за възможни иеротопически изследвания са много разнообразни: ролята на средата, на светлината, на архитектурата, на ароматите, на музиката и т.н.. Организацията на обрядите и празниците, според народните традиции. Във връзка с туризма е важно да се прави съпоставка на иеротопическите модели на различните религии и култури.  Важно място при тези изследвания заемат нови понятия: „пространствена икона” и „образ-парадигма”.

Някои участници в дискусиите са изказали възражения против включване в термина „иеротопия”, както на дейността за създаването на сакралното пространство, така и на науката за него. Има предложения в иеротопията да се включи създаването на сакралните пространства, а раздела на науката за тях да се нарича „иеротопика”. Според други автори, задачата на иеротопията е да прави описанието на сакралните пространства, а анализа на теоретическите и философски аспекти е дело на иеротопиката.

В пространствената икона се включва цялостната картина на едно конкретно сакрално пространство – църква, манастирски комплекс, заедно с всички образни и символически елементи и околната среда. В Странджа се говори за манастирче, за столнина и за одърче. В различните сакрални пространства в Странджа има различно съотношение между природни  и създадени от човека елементи. Важно значение за сакралното пространство имат: скалата над аязмата при светилището на Анти-Пасха, край „Селище” и пещерата при светилището на Св. Марина край Ликуди и Резовска. Това са основни елементи от техните пространствените икони. Подобно на църковната икона, пространствената икона се явява свързващо звено между грешната земя и небесното царство. Тя се формира, както от неподвижни елементи – сгради и други архитектурни елементи, стенописи, икони, църковни потреби, и др., така и от подвижни – участници в богослужението, носещи свещи, дарове и т.н. . Като пространствена икона може да се определят масовите сакрални действия и обряди, при които хората се разделят на участници и наблюдатели. Когато в сакралното пространство се появят туристи е нужно добре да са определени и обозначени местата, както и да са ясни правилата за поведение на участниците и на наблюдателите. Възможно е групата на туристите да се окаже разделена и туристи да попаднат и в двете групи.   

При анализа на сакралните пространства често се използва понятието образ-парадигма. Чрез този образ-парадигма трябва да се изрази посланието на творците на сакралното пространство към участниците в поклонението и към зрителите. За да бъде удовлетворена потребността на поклонниците е важно да могат да възприемат и да осмислят образа-парадигма на конкретното сакрално пространство. Предполага се, че, за да се постигне желания резултат, посланието от иеротопията трябва да бъде в духа на религиозната традиция като цяло.

При иеротопичното творчество се използва и понятието Иерофания (от гръцки - ιερός, «свещенно» + гр. φανός, « светлина»). То е въведено от Мирча Елиаде, за да се определи нещо свещено, което се появява пред хората. Понятието иерофания се приема като разширение на понятието теофания (богоявление), в което се включва свещеното независимо от конкретната конфесия. Като прояви на иерофания може да се определят съновиденията, с които са локализирани повечето сакрални пространства в Странджа и Сакар.

 

 
Прочетена 600 пъти Последно променена в Вторник, 28 Февруари 2017 09:41

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.