Четвъртък, 22 Ноември 2018 10:17

„Усмивката на султан Селим І” дошла от Факия

Оценете
(1 глас)

Ето какво е записано в кратката хроника на Вера Мутавчиева:

„1512 Пейчо Белени, наречен Овчаря, поради големите овчи стада, които притежавал, получава от Селим І феодално звание ага, поради направените транспортни услуги на бъдещия султан в борбата му за власт с Баязид ІІ. Във връзка с това Пейчо Белени получава чанта и калпак, които се предават от поколение на поколение.

СЕЛИМ І ЯВУШ (1512-1520) Той е първият султан-халиф.”

Ще свържем,  описаните от Балчо Нейков събития в землището на Факия, до Ченгене скеля и Цариград, с по-известните събития от историята на Османската империя.

 Висока и жестока е била цената на властта в Османската империя. Това се отнася и за цената, платена от султанът, останал в историята с прякора Явуз – Жестокият ( свиреп, безмилостен, рязък, корав, ...). След като, на 19 април 1512 година с подкрепата на яничарите, влязъл в Столицата, Селим започнал жестока и безпощадна война със своите родственици: баща, братя и племенници. Властта на новия султан се утвърждавала чрез ликвидиране на всички възможни конкуренти: многобройните наследници на предишния владетел. Селим не изпълнил нито едно от трите предложения на баща си Баязид ІІ: (1) срещу голям откуп да го остави на трона да царува; (2) да се върне да управлява своята област и (3) да се помири с брат си Ахмед. От позицията на силата (подкрепян от яничарите), Селим на първо време разрешил на баща си Баязид да отиде в родното имение край Димотика, но по пътя, на  20 май, починал, вероятно отровен по заповед на Селим. Осъдени били двамата братя Ахмед и Коркут, удушени били и племениците, синове на починалите преди това братя Шехиншах и Алемшах. Заловеният Коркут се обесил сам. На 24 април 1513 г. бил заловен и обезглавен и принц Ахмед.

Придворните били много изненадани, когато един ден свирепото и безмилостно лице на Селим се преобразило от усмивка. Зарадвал се на своя спасител, помогнал му след поражението, което претърпял при първия опит да превземе Константинопол. Тогава със съдействието на Пейчо Овчаря, Селим се спасява при кримските татари  и скоро се завръща като победител.

„Пейчо за една нощ прекарал агата до енгене скеля и го скрил, дори му намерил кораб и го изпратил за Кръмея и на тръгване Пейчо го попитал: „Как ти е името, за да зная?” А той (агата) му отговорил : „Селим ефенди ме викат” И най-после на тръгване на кораба му казал: „Когато се върна, Пейчо ще ти платя”. Но Пейо преди това, т.е.преди да го попита за името, той си го познал още в долината на Трите църкви.”    

Срещата Пейчо със султан Селим І е описана от Балчо Нейков така:

„И щом го извели пред Селима, паднал Пейчо на колени и с лицето си се похлупил, а Селим се усмихнал и му рекъл: „Калк Пейчо”. И повдигнал се Пейчо, и след като се разговаряли няколко (минути), му рекъл всеки ден да му се явява, но и гост да му е и най-после, като се сприятелил с големците му, те му рекли: „Пейчо, за пръв път виждаме да се усмей султан Селим”, и тъй прекарвал все в сарая.

Пейчо най-после си искал позволение да си иде. Султанът го поканил да се пресели в Цариград, но Пейчо му отказал, понеже не се е науил да седи по градища, а при стада. Най-после и това му предложил султанът, че ще му даде чифлици и стада даже, само да е в Цариград, но Пейчо на всичко му отказал. Най-после, когато решил вече, че ще си иде, стига му толкова време да е гост, султанът един ден го привиква отново при него си и му налага на главата голям калпак, и му дава една чанта, за да ги носи „явладие” (наследствено), т.е. след смъртта му да имат право и неговите деца, внуци, правнуци и потомци да ги носят. И това право му се дава: след всяка смърт (на този), който се е удостоил да носи калпака и чантата, роднинският съвет на когото ще от рода си ще ги повери – на когото одобри той. Това ставало с награда да е войнишки ага.

Пейчо след тия подаръци станал войнишки ага, който до голяма старост стигнал и го наричали турците: „ Чанталъ Пейчо”.

Връщаме се в землището на село Факия, като повторим няколко изречения от публикацията „Шведският крал Карл ХІІ на свадба във Факия!?”:

По пладне ето го Стоян ага Бинбела, наложен със Селимов голям калпак и приплескал чантата, с брата си Вълко Бинбела и с по-първите факийци се отправили към север по голия рът за към Странджата; и като стигнали до Странджата, слезли от атовете си и взело да се трупа отвред народ, взело да тече откъм Пична, Дурбаълийца и Катраница. Най-после задал се обозът (керванът) и всички снели си калпаците, само дядо Стоян не снел султан Селимова калпак. ...

В друга публикация (настоящата – з.т.) ще припомним с текст от Балчо Нейков, кога и защо във Факия, като наследство, се появяват чантата и калпакът на султан Селим ІЯвуз – (жесток, суров, страшен), бащата на султан Сюлейман Великолепни.”

Виж: Шведският крал Карл ХІІ на сватба във Факия!?

 

Припомняме този случай, за да подчертаем, че особеният статут на за насителя на султан Селимовия калпак и чантата във Факия е бил запазен в продължение на повече от два века. Този важен статут  се потвърждава с констатацията, че факийчани при посрещането на шведския крал Карл ХІІ „всички снели си калпаците, само дядо Стоян не снел султан Селимова калпак. ...”

Прочетена 124 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.