Сряда, 08 Август 2018 16:40

ЕТНИЧЕСКИ И ЦЪРКОВНИ КОНФЛИКТИ В ИЗТОЧНА СТРАНДЖА, БРОДИЛОВО И КОСТИ (1903 – 1912)

Оценете
(2 гласа)
ГРЪЦКАТА ВЪОРЪЖЕНА ПРОПАГАНДА В ИЗТОЧНА ТРАКИЯ И АНДАРТИТЕ- ВЪОРЪЖЕНАТА СИЛА НА ЕЛИНИЗМА В СТРАНДЖА

Тодор Гондов

ЗТ: Навършват се 115 години от конгреса на Петрова нива и обявяването на Илинденско-Преображенското въстание. За подготовката, за обявяването и за кратката радост от победата, за разгрома на въстанието, за трагедията на бежанците има повече източници на информация. По различни причини, много важни събития в Странджа и в Източна Тракия след потушаване на Преображенското въстание до началото на Балканската война  не са известни на наследниците на тези, които са ги преживяли. Надяваме се, споделените резултати от проучванията на известния на нашите читатели изследовател на района Тодор Гондов, да помогнат за осветляване на някои събития и да предизвикат интерес към темата за привличане на млади последователи.

 

Продължение от: ЕТНИЧЕСКИ И ЦЪРКОВНИ КОНФЛИКТИ В ИЗТОЧНА ТРАКИЯ И СТРАНДЖА (1903 – 1912)

Тук, в тази въоръжена борба, която Кондилис, две десетилетия след тези събития, по повод на едно честване в Енидже, нарича пропаганда, падат много българи. Попове, учители, войводи, като Тодор Шишманов, който след разгрома на въстанието до последно не се предава на властта. Като славния войвода от Преображенското въстание Дико Джелебов - първият български учител в с. Ятрос, сега Казълагач, Визенско, който през учебната 1908-1909 г. поел българското училище в смесеното българо-гъркоманско село. В същото село, където година преди това в гръцко училище е учителствал Георгиос Кондилис.

Джелебов е учител в Ятрос до деня на убийството му, когато андарти му правят засада на едно изворче близо до селото. Пролетната ваканция Дико Джелебов заедно със сина на хазяина си, изкарва в родния си град М. Търново. Когато свършила ваканцията тръгнали за Ятрос. Минавайки през село Маглаик - сега Гьоккая, хора от комитета му казали да не пътува за Ятрос, защото се канят да го убият. В следващото чисто българско село по пътя им Велика /сега Балабан/, селото в което е роден войводата Георги Кондолов, комитетски хора пак го предупредили да не пътува защото има заговорници, но той не се страхувал. Същият ден било празник. Той играл цяла вечер с бъклица на удникът. Селяните добре познавали славния войвода от Преображенското въстание. Те всички били посветени в освободителното дело. До един били закълнати /дали клетва/ години преди това във вярност към Организацията. След като пренощувал в с. Велика /Балабан/, Джелебов на сутринта продължил по пътя си. Наближавайки с. Ятрос /Казълагач/, в местността „Татар дере“ спрели с момчето което го съпътствало да починат и да утолят жаждата си до въпросното изворче, за което ви споменах. Когато войводата свалил пушката от рамото си, и се навел над изворчето да пийне прясна водичка, се чули няколко изстрела. Учителят бил ранен смъртоносно в корема и под сърцето. Паднал мъртъв на земята. Успял да продума на момчето да бяга, да се спаси и да разкаже какво се е случило с него. Похитителите взели златния му часовник и избягали.

Андартите дебнат денонощно и постоянно им се донася от шпиони движението най-вече на българските попове и учители, и се търси подходящ момент за тяхното ликвидиране. Българския комитет не е стоял със скръстени ръце и е правил същото, а турската власт потривала ръце, и се радвала на братоубийствената борба между българи и гърци християни. Точно по това време, в този период, се изправя и укрепва гръцката андартска тракийска организация. Към нея се присъединяват няколко групи от различни населени места в Странджа, които не са организирани до това време. Някои от тях шетат из планината повече от две десетилетия, предимно пазят селата от разбойници, но от време на време има и мокри поръчки свързани предимно с църковните борби между екзархисти и патриаршисти. Най-сериозната група която се присъединява към организацията е от гръцкото село Кости. Неин главатар е капитан Дели Димитър Тимаров. Тази група е създадена от капитан Дели Димитър Тимаров, или лудия Димитър през 1873 г.

През 1870 г когато със Султански указ /ферман/ се създава Българската Екзархия, българското народно движение започва борба за приобщаване на българите патриаршисти към новообразуваната Българска Екзархия. В същото време гръцката пропаганда крещи на високи обороти за побългаряването на тракийските гърци, което разбира се не е вярно защото това са си българи, но за съжаление патриаршисти, но погледнато от тяхна страна-гърци. Гърците много се активизират след 1872 г., когато Патриаршията обяви за схизматична Българската Екзархия. От този момент нататък започват отвличанията и убийствата и от гръцка и от българска страна. Няколко десетилетия след тези събития, всичко е добре организирано и ръководено вече от гръцката държава. Тя въоръжава местното гръцко население и обърканите българи патриаршисти, изпраща и организира андартски въоръжени чети в района, и се опитва по всякакъв начин да смути и без това нелекото и отрудено ежедневие на обезоръженото след въстанието българско население. Българския комитет, обвинява гърците за връзките им със съседните български села, които къде с нестинарството, къде с отваряне на гръцко училище се опитват да ги задържат, приобщят към Патриаршията, т. е. да ги погърчат.

В района на с. Кости и с. Бродилово по това време стават няколко убийства предизвикани и от двете враждуващи страни. Те имат отрицателни последици за връзките на костийските и бродиловските гърци с българите от съседните нестинарски села - Ургари /Българи/, Пиргопово, Маджура /не съществуващи на географските карти повече от 105 г./ и с. Блаца /сега Сислиова/. Последствия които се пренасят и в общото празнуване на нестинарския панагир „Св. Илия“ в с. Кости. По това време спират общите панагири със съседното с. Българи, и панагирет в Припор на Влахово угасва. Спира и общото панагируване в с. Блаца, където ставал голям панагир на Великден и се събирали нестинари от Кости, Бродилово, Маджура, Пиргопово, Резово и Агио Стефано- сега /Беендик/на едно място с язма на „Св Дух“. След зимните Атанасовден, Антоновден и Ефтимовден, нестинарите за първи път след зимата играели на това място когато засвирели „нестинарската“. Тези събития се случват през 1905г.

Българският комитет непрекъснато праща емисари с хабер за гърците, че връзките им със съседните български села са нежелателни, в предвид стремежа им към погърчване, но гърците окриляни от техните андартски чети имат кураж и продължават подривната си дейност. От време на време обаче, ядат бой, и им се случват неприятни неща. През септември 1907 г. Българският комитет чрез свои агенти уведомява Отоманската местна управа, че гърците от с. Кости са силно въоръжени, което е истина, но при обиските е открита само една малка част от оръжията. Следват арести и жестоки побои от страна на властта.

През същата тази 1907 г. през зимата една българска въоръжена чета, която набира доброволно, но и тайно разбира се войници за българската армия от българските съседни села в пограничния тогава район /много младежи в юношеска възраст напускали родните места и бягали в България, за да не служат в турската армия, каквито права им дал „Хюриета“след 1908 г./се установява в гората около с Кости и обсажда селото. Четата не напада селото, но обсадата и заплахите парализират всяка съпротива на гърците от Кости. Гърците дебнат денонощно от комините и одърите на големите си двуетажни къщи, с пушки в ръце подплашени от тази обсада, но и ербаб, притежавали са много и различни калибри оръжие. Българската чета също се страхува да влезе в селото и след 10-тина дни на взаимно дебнене се оттегля в боен ред към българската граница. Всички тези събития се случват в селата в близост до българската граница, която по това време започва от северния край на плажа Атлиман /Китен/ върви през Чамакчи /Старо Паничарево/, с. Дудиново, връх Живак, връх Босна и т. н., където положението на гърците е по-зле.

Но в същото незавидно положение, в което се намират, се намират и българските села които попадат в така наречения андартски триъгълник - Мидия, Ахтопол, Енидже. Триъгълникът е по-навътре в Странджа и по-отдалечен от българската граница. В него попадат села като: Пенека, Ятрос, Сереген, Урумбегли, Велика и др., които са подложени на нечувани издевателства от страна на гръцките въоръжени андартски групи и българите гъркомани. Стига се до там, че нощно време шпиони слухтят под прозорците на българските къщи, за да чуят на какъв език се общува, и ако семейството е патриаршистко, според техните разбирания – гръцко, тежко им и горко, ако се говори на български език. Принуждавали са се да шептят миличките, поради простата причина че не са разбирали този непознат за тях език, най-много да са знаели - псуми и неро /хляб и вода/, общували са на майчиния си български език.

От 1905 г. до 1912 г. в района на Бродилово и Кости, действа андартската чета ръководена от капитан Тодор Абаджииулоус /абаджията/. Групата на капитан Тодор Абаджията е под командването на Атина и сътрудничи с организацията на Кости ръководена от богатия търговец и авантюрист Михаил Дундос. Групата също е в тясно сътрудничество и с организацията на Бродилово, ръководена от тамошният първенец - Магриотис. Капитан Тодор Абаджията е по-известен в района с големия обир през пролетта на 1912 г., когато в м. „Маврангели“ /Маврангелово/, групата му напада и убива турските полицаи, които съпровождали пощата от Василико за М. `Търново и откраднали около 1000 златни лири.

 

За андартските групи които шетат около гр. Виза и Мидийските села Ургас и Аксиджим, и за още други интересни подобни истории, ще ви разкажа в някой друг брой.

 

Прочетена 612 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.