Вторник, 31 Юли 2018 16:32

ЕТНИЧЕСКИ И ЦЪРКОВНИ КОНФЛИКТИ В ИЗТОЧНА ТРАКИЯ И СТРАНДЖА (1903 – 1912)

Оценете
(5 гласа)
ГРЪЦКАТА ВЪОРЪЖЕНА ПРОПАГАНДА В ИЗТОЧНА ТРАКИЯ И АНДАРТИТЕ- ВЪОРЪЖЕНАТА СИЛА НА ЕЛИНИЗМА В СТРАНДЖА

Тодор Гондов

ЗТ: Навършват се 115 години от конгреса на Петрова нива и обявяването на Илинденско-Преображенското въстание. За подготовката, за обявяването и за кратката радост от победата, за разгрома на въстанието, за трагедията на бежанците има повече източници на информация. По различни причини, много от събитията в Странджа и в Източна Тракия след потушаване на Преображенското въстание до началото на Балканската война  не са известни на наследниците на тези, които са ги преживели. Надяваме се споделените резултати от проучванията на известния на нашите читатели изследовател на района Тодор Гондов да помогнат за осветляване на някои събития и да предизвикат интерес за привличане на последователи.

Много малко, или почти нищо не се знае за този конфликт, състоял се между 1905 - 1908 г., в намиращата се под Османска власт област Източна Тракия. В този разказ ние ще маркираме събития случили се по конкретно в Странджа планина - най-източната част от тази област. В Странджа, едновременно с наличието на различни етнически групи, положението е усложнено и от принадлежността на населението (дори и етнически единно) към различни църкви. Та този конфликт, тази пропаганда, е била насочена срещу българите екзархисти. Целта на тази пропаганда е, чрез църквата и гръцките училищата, да се елинизира българското население в района. Освен с мирната пропаганда, ако можем така да я наречем, гърците пристъпват и към въоръжена – четническа пропаганда. След пагубната 1903 г. и разгромът на Преображенското въстание, нашите чети се покриват за година - две, и вакуумът се използва от гръцките въоръжени чети на андартите, които започват да тормозят масово завърналото се по родните си места след последвалата амнистия от турска страна от пролетта на 1904 г. българско население в Странджа. Тези чети, покровителствани до известна степен от турската власт, започват жестока борба против българщината. Гръцката военна пропаганда се превръща в национална политика от април 1904 г. първо в Македония, a от септември 1905 г. и в Източна Тракия, до идването на Джум хюриета /революцията на младотурците/ през 1908 г., когато гръцките четници под международен натиск оставят оръжието. Но в Странджа, една две чети продължават да шетат из планината до есента на 1912 г.,до влизането на войските на левия фланг на III-та Българска армия в района по време на Балканската война. Андартското движение в Странджа се оглавява от подбрани, добре подготвени военно и политически лица, участвали преди това във въоръжената пропаганда в Македония. Някои от тях, в един по-късен период достигат до висши генерали и премиер министри в гръцката държава. Гърците много завиждат на българското въстание от лятото на 1903 г., като го наричат - лъжевъстание, или въстанието на цървуланковците /защото четниците били обути с лешови цървули/. По време на това въстание някои от тях помагат, други са шпиони, трети като Аристидис Гоназлията-предатели. Аристидис от собствената си къща, посочил на турския аскер кой е войводата Георги Кондолов. След това той бил заловен, молел се, плачел като малко дяте за живота си, разкайвал се, но четникът Серафим Стоянов, отсякъл главата му със сабята на Кондолов/. Като цяло, както споменах, гърците завиждат на българите за стройната организация която са създали, по време на въстанието, и разбира се, доста се учат от нея. Но, въстанието нанася и тежък удар върху екзархийската администрация, блокира дейността на Екзархията и обрича на провал следващите една две учебни години. Голяма част от свещениците и учителите са осъдени и вкарани по затворите. Точно по това време гърците започват да пълнят българските села с техни учители.

След нашето героично Преображенско въстание от лятото на 1903 г., последва един период от 5-6 години през които гърците много добре организират своето движение в Източна Тракия. Често пъти те преминават границата на допустимото, и разбира се толкова често са наказвани и от българските чети които кръстосват по това време Странджа, в близост до българската граница, за които ние много малко знаем за съжаление, или почти нищо не знаем за този период. Не намираме почти нищо в българските писмени извори и традиция. Но някои гръцки извори ни съобщават как са действали гърците по това време. Окриляни от новосформираната си андартска организация, те започват да формират бойни групи, къде с местни хора, къде с външни, които се грижат за въоръжаването на всички онези които се считали според тях за патриоти - разбирайте и много българи патриаршисти /гъркомани/. Снабдяването с оръжие от морския бряг е било в пъти по-лесно, отколкото в другите райони на Македония и Тракия. Въоръжаването на гръцките андартски чети и на местното гръцко население, в този период се осъществява благодарение на търговските капитани от Ахтопол. При почти всяко пътуване до Пирея, защото по това време Ахтопол има и търговски флот с няколко по-големи кораба, не само гемии с които са превозвали кюмюр /дървени въглища/ до Цариград. Та, при всяко пътуване до пристанище Пирея, капитаните товарят на корабите си и приемат оръжия и боеприпаси, от скоро сформирания така наречен център на съпротивата в Тракия, който се намира в Атина, чийто ръководител е, Стелиян Гонатас, по-късно министър председател и ръководител на въстанието през 1922 г. Оръжието се състои, от стари пушки, пищови и патрони, които пренасят и разтоварват в пристанището на Ахтопол по най-сигурен начин, въпреки наличието на доста турски чиновници. По това време началник на полицията в Ахтопол е Данаил Лулудис от гр. Виза, а ръководството на Общинската Отоманска служба /хюкюмата/ се заема и изпълнява от Янис Евгенидис, и двамата членове и заемащи високи позиции в регионалното ръководство на тайната гръцка тракийска организация. Ръководителите и организаторите на тази организация са базирани и се прикриват по това време в гръцките консулства в по-големите градове в Тракия-Стилян Гонатас в консулството в Одрин, Панасопулус в консулството в Родосто /сега Такирдаг/ и т.н. В тази връзка с консулствата и въобще с организацията на гърците, трябва да споменем името на известния общественик от М. Самоков - сега Демиркьой, доктор Кирков, който се намира по онова време, в особени, специални отношения и контакти с Георгиос Кондилис и консулството в Лозенград, маркирано под кодовото име – Клитон. Гореспоменатите лица от гръцки произход, но турски служители, на турска служба, се намират в приятелски отношения с колегите си турци чиновници. Когато се предвижда да доставят в пристанището на Ахтопол оръжие, примамват турските си колеги в ракиджийницата продължително време на разпивка, а през това време безшумно става доставянето и предаването на оръжието в хана на Георги Хаджигеоргио, от където под ръководството на друг член на организацията - Панайот Николаиди, се предава на жителите на Ахтопол и съседните села в района - Кости, Бродилово, Каланджа / Синеморец/, Св. Стефан /сега Беендик срещу Резово/ и Труля /сега Хамди бей, в близост до М. Самоков сега Демиркьой/. Доставеното оръжие в Мидия, се предава на жителите на Суфирес /Ургас/, Аксиджим и други села в този по-отдалечен район на Визенска околия. Успоредно с въоръжаването на гръцкото население, андартите сформират и бойни подривни групи, които са в постоянен въоръжен конфликт с българските чети в района, и непрекъснато създават напрежение в българските села които са разделени на екзархисти и патриаршисти. През 1905 г.организацията в Атина изпраща първо тогавашният подпоручик Георгиос Кондилис, който до това време оглавява заедно с Исидор Сидеров чета на гръцката пропаганда в Костурско, Македония, и е прехвърлен в Странджа да организира съпротивата на гърците от Тракия, и да командва гръцките чети на движението. Появата на Георгиос Кондилис в Ахтопол се датира от края на август - 1905 г., като търговски представител на фирмата „Коняк-каба“. По-късно пък в 1907 г. е назначен за учител в селата Ятрос /сега Казълагач/ и Суфирес /Ургас/ - сега Кишлачик, в близост до гр. Мидия сега Каякьой, околия Визенска, но този път под чуждо име - Никос Занкас. Под това име е известен по късно като капитан Занкас. Около две години той обикаля Странджа, за да води пропаганда за елинизма, инспектира четите и помага за тяхното въоръжаване. В края на 1907 г. е изпратен отново някъде по Македония, и на негово място за ръководител в Странджа е изпратен видния функционер в андартското движение Стилиян Гонатас, който до това време е базиран в консулството в Одрин. Както ви е известно, работата и до днес на консулствата и посолствата по света е преди всичко, шпионажа, особено в онези времена. Централата на андартското движение в Източна Тракия е град Мидия, древния Салмидесос, сегашното провинциално турско градче на брега на Черно море - Каякьой.

В Мидия често се подвизава Никос Занкас /Кондилис/, от там той често пътува за Цариград и Пирея. Централата е имала също клонове в град Ахтопол, и в голямото село Енидже, което се намира от югозападната страна на Странджа, под връх Махиада. На 4 км. под него се намира с. Урумбегли, сега Ислямбейли от където са и част от бежанците заселили се след 1913 г. в тогавашното градче Василико, днешно Царево. В този триъгълник, който се образува между трите населени места, 90% от населението е българско, а през 1903 г. това е територия на Преображенското въстание. Точно в този триъгълник се развива най-силно дейността на андартските чети срещу почти обезоръжените от турската власт българи след трагичния край на въстанието. Тук в тази въоръжена борба, която Кондилис, две десетилетия след тези събития, по повод на едно честване в Енидже нарича пропаганда, падат много българи. Попове, учители, войводи, като Тодор Шишманов, който след разгрома на въстанието до последно не се предава на властта. Като славния войвода от Преображенското въстание Дико Джелебов - първият български учител в с. Ятрос, сега Казълагач, Визенско, който през учебната 1908-1909 г. поел българското училище в смесеното българо-гъркоманско село. В същото село, където година преди това в гръцко училище е учителствал Георгиос Кондилис. Джелебов е учител в Ятрос до деня на убийството му, когато андарти му правят засада на едно изворче близо до селото. Пролетната ваканция Дико Джелебов заедно със сина на хазяина си, изкарва в родния си град М. Търново. Когато свършила ваканцията тръгнали за Ятрос. Минавайки през село Маглаик-сега Гьоккая, хора от комитета му казали да не пътува за Ятрос, защото се канят да го убият. В следващото чисто българско село по пътя им Велика /сега Балабан/, селото в което е роден войводата Георги Кондолов, комитетски хора пак го предупредили да не пътува защото има заговорници, но той не се страхувал. Същият ден било празник. Той играл цяла вечер с бъклица на удникът. Селяните добре познавали славния войвода от Преображенското въстание. Те всички били посветени в освободителното дело. До един били закълнати/дали клетва/години преди това във вярност към Организацията. След като пренощувал в с. Велика /Балабан/, Джелебов на сутринта продължил по пътя си. Наближавайки с. Ятрос /Казълагач/, в местността „Татар дере“спрели с момчето което го съпътствало да починат и да утолят жаждата си до въпросното изворче за което ви споменах. Когато войводата свалил пушката от рамото си, и се навел над изворчето да пийне прясна водичка, се чули няколко изстрела. Учителят бил ранен смъртоносно в корема и под сърцето. Паднал мъртъв на земята. Успял да продума на момчето да бяга, да се спаси и да разкаже какво се е случило с него. Похитителите взели златния му часовник и избягали. Андартите дебнат денонощно и постоянно им се донася от шпиони движението най-вече на българските попове и учители, и се търси подходящ момент за тяхното ликвидиране.

Българския комитет не е стоял със скръстени ръце и е правел същото, а турската власт потривала ръце, и се радвала на братоубийствената борба между българи и гърци християни. Точно по това време, в този период, се изправя и укрепва гръцката андартска тракийска организация. Към нея се присъединяват няколко групи от различни населени места в Странджа, които не са организирани до това време. Някои от тях шетат из планината повече от две десетилетия, предимно пазят селата от разбойници, но от време на време има и мокри поръчки свързани предимно с църковните борби между екзархисти и патриаршисти. Най-сериозната група която се присъединява към организацията е от гръцкото село Кости. Неин главатар е капитан Дели Димитър Тимаров. Тази група е създадена от капитан Дели Димитър Тимаров, или лудия Димитър през 1873 г.

 

Следва продължение: ЕТНИЧЕСКИ И ЦЪРКОВНИ КОНФЛИКТИ В БРОДИЛОВО И КОСТИ (1903 – 1912)

 

Прочетена 626 пъти Последно променена в Сряда, 08 Август 2018 16:39

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.