Понеделник, 05 Март 2018 10:48

Защо е нужно „Завръщане към разума” и към мъдростта от опита?

Оценете
(1 глас)

За един далечен (на остров Бали) конфликт между местно знание от вековен опит и учената самонадеяност на експертите.

Значително място в Юбилейния доклад на Римския клуб се отделя на необходимостта да се преоцени приноса на религията и на знанието кодирано в религиозния календар и религиозните практики. Подчертава се, че в критиката на религията през епохата на секуларизацията се е достигнало до крайности на подценяване и отричане на позитивния принос на религията. Отхвърляйки религията съвременното поколение е прекъснало връзката с мъдростта натрупвана от човечеството в продължение на повече от сто и петдесет хиляди години коеволюция.

Виж: За да се спаси Светът трябва да се промени!

Не сме напълно готови да приемем безрезервно, заедно с Паул Файерабенд,( Против метода, НиИ, с. 361), „разбирането, че науката не притежава свой собствен метод” и заедно с него да „стигаме до извода, че разграничението между наука и ненаука не само че е изкуствено, но е и пагубно за напредъка на знанието.” Съзнаваме, че има рискове, но сме заинтересовани да подкрепм продължението: „Ако искаме да разберем природата, ако искаме да овладеем онова, което ни заобикаля, то тогава трябва да използваме всички идеи, всички методи, а не просто само избрана част от тях. Твърдението обаче, че извън науката не съществува никакво благо – extra scientiam nulla slus, не е нищо друго освен поредна, твърде подходяща вълшебна приказка. Примитивните пламена притежават по детайлизирана класификация на животните и растенията, отколкото е класификацията на съвременната научна зоология и ботаника. Те имат цярове, чието действие изумява лекарите (докато в същото време фармацевтичната индустрия вече е надушила там новия източник на приходи). Те притежават средства, с които да влияят върху своите съплеменници, които средства дълго бяха смятани за несъществуващи (вуду). Те решават сложни проблеми по начини, които все още не са напълно разбрани (строежът на пирамидите; полинезийските пътешествия).”

Разглеждаме местната култура, местното знание, специфичният местен опит като много важни ресурси за развитието на екологичен и селски туризъм.  Имаме и други публикации за големи и малки щети от подценяване значението на местния опит и на знанието, извлечено от него.

Виж: Екскурзия във времето с Азимов

Инвестиционен проект от чужди експерти погубва Вавилон

 

Наистина някои неща (не само големите) се виждат и разбират по-добре от разстояние, както във времето, така и в пространството. Затова, с помощта на Стивън Тулмин ще се пренесем до остров Бали – Индонезия, за да  представим един пример, както е описан и коментиран в книгатаЗавръщане към разума”. Опитът от остров Бали е поучителен, защото в него участват, както държавни, така и международни институции, експерти (технолози и икономисти) от различни страни. На стр. 92, след подзаглавие: „4. Икономиката или физиката, която никога не е съществувала” Стивън Тулмин пише:     

„Имам приятел антрополог, женен за холандка, те извършват теренни проучвания на Бали. Главният фокус на неговите изследвания е системата на водните храмове, чиито свещеници по традиция контролират схемата на определяне на количеството вода за напояване на оризовите полета на различните общини или отделни земеделци. В продължение на около 800 години тези храмове били характерна черта на обществото на остров Бали; но когато индонезийските острови се обединили политически, нито холандската колониална администрация, нито по-късно централното правителство на Индонезия разбрали, че водните храмове имат някакво съществено икономическо значение; по-скоро те ги виждали като религиозни, и значи културни паметници.

В края на 60-те и началото на 70-те г. на ХХ в. националното правителство на Индонезия решило да въведе на Бали в голям мащаб нови сортове от тъй наречения „ориз чудо”, разработен в Международния институт за ориза във Филипините. И така посочва моят приятел,

„На земеделците от о. Бали било забранено да сеят местните разновидности ориз; вместо това им било поръчано двукратно или трикратно получаване на реколта от ИР 36 (или подобни разновидности). Земеделците били инструктирани да изоставят традиционните реколти и да сеят високодобивните разновидности ориз колкото се може по-често.”

Успоредно с тази политика Азиатската банка за развитие подкрепила един инжинерен проект на базата на доклад на икономически консултанти от Милано, Италия, и Сеул, Южна Корея. От чисто техническа и икономическа гледна точка този проект бил стриктно „рационална” рецепта за повишаване на оризовата продукция и за подпомагане на Индонезия да стане самозадоволяваща се с ориз, което било първостепенната цел на тази политика.

Какво се случило? Две-три години тази политика била успешна според прогнозите. Оризовата реколта направо литнала нагоре и земеделците започнали да внасят пари в банката. Но в хода на 80-те год. местните власти започнали да регистрират експлозии от насекоми вредители и развъждането на нови и стари гъби. Скоро земеделците от Бали били сполетени от всички библейски напасти на Египет:

„В средата на 80-те г. те се бяха вкопчили в борбата да бъдат една крачка пред следващия вредител, като засяваха най-новата резистентна разновидност на ориза от типа „Зелена революция”. Въпреки паричните печалби от новия ориз, много земеделци запонаха да упражняват натиск за връщане на старата система на съставяне на разписания от водните храмове, надявайки се така да намалят популациите на вредителите. Чуждестранните консултанти по праекта за напояването обаче тълкували всяко предложение да се върне контрола над напояването на водните храмове като продукт на религиозен консерватизъм и съпротива срещу промяната. Отговорът на вредителите, отвръщали те, били пестицидите, а не молитвите на свещениците. Както заявил един огорчен американски инжинер по напояването – „Тези хора не се нуждаят от свещеник, те се нуждаят от хидролог!”.”

Докато ситуацията не достигнала критична точка, експертите в Азиатската банка за развитие не можели да признаят, че традиционните разписания за напояване, управлявани от водните храмове, са функционални – че това, което работело добре, били не молитвите на свещениците, а вековете опит, въплътени в разписанията. Тъй както експертите виждали нещата, водните храмове – като религиозна институция – би трябвало да са икономически неуместни; това бил твърде труден урок за тях.”

Тази история не трябва да бъде разбирана погрешно. Разказвам я не защото не харесвам технологията или икономиката – аз не съм враг на машините, - а за да покажа нещо друго. Професионалистите, отдадени на отделните дисциплини, били те технически или икономически, твърде лесно приемат, че резултатите на тези икономически или технически дисциплини могат да се разглеждат чрез абстрахиране от ситуацията, в която биват вкарвани в употреба и така могат да бъдат дефинирани в чисто дисциплинарни понятия. Те приемат например, че икономистите или инжинерите могат да знаят предварително кои неща са (или не са) уместни за техните управленчески решения. Щом инжинерните науки и икономиката са наистина научни, ще твърдят те, техните принципи трябва да са универсални, и в този случай мненията на аналитиците теоретици в Милано или Сеул може да са по-проницателни от убежденията на обикновените хора на полето на действие, в случая на о. Бали.

Политическото решение на индонезийското правителство да замени традиционните разписания с некоординирано многократно засяване – решение, основано на доклад на Азиатската банка за развитие от 1979 г- - имало два злощастни странични ефекта. Първо, то застрашило инфраструктурата на балийската култура – водните пътища и изобщо практиките, развити в течение на историята на острова, които успели да сведат до минимум излагането на местните култури на опасността от инсекти, болести, суша, наводнения и други техни природни неприятели. В допълнение към това то подкопало респекта на хората към институциите, които израснали покрай тези водни пътища и практики. – това, което можем да наречем „моралната инфраструктура” на местното общество.

По-късно, като се почне от 90-те години, икономиката на Бали била дълбоко засегната от превръщането на острова в международна туристическа дестинация; но се оказало възможно отчасти да се поправят вредите, нанесени на неговото земеделие, като се направи компромис между старите разписания на водните храмове и нуждите от вода на новите разновидности ориз „Зелена революция”.” ...

Стивън Тулмин прави извода, че „разчитането на чистата икономическа теория е емпирично безсъдържателно без пълно разглеждане на социалните, културни и исторически условия на нейното приложение и това, което се наложило на вниманието на хората накрая, била необходимостта изрично да се разглеждат тези социални, културни и исторически условия. В реалния живот икономическият анализ може да даде верен и плодотворен за хората резултат само когато всички тези условия са взети предвид.

Други публикации по темата:

Хосе Ортега-И-Гасет за ученото-невежество и за варварството на „специализма”

Дребен конфликт между местното знание и учената самонадеяност?!

За животворната сила на водата и за постиженията на водните цивилизации

 

 

Прочетена 375 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.