Петък, 17 Ноември 2017 10:17

Защо българският хан Тервел спасява Константинопол?

Оценете
(3 гласа)
Имаше ли общоевропейско отбелязане на 1300 годишнината?

В началото на 2014 година „Зелен туризъм”  подкрепи  оценката и предложението на „Окът”( http://sinergist.blogspot.bg/2014/01/ ), поместени в публикация от  неделя, 26 януари 2014 г. под заглавие: Две хубави дами в "Панорама" като повод за предложение на част от проектопрограма

Оценката: „Не са много случаите на изява на етични взаимоотношения на членовете на управляващи и на опозиционни партии в България. Затова участието на госпожа Илиана Йотова и госпожа Мария Габриел в предаването "Панорама" на БНТ на 24 януари 2014 година заслужава да бъде отбелязано......” Наистина редки случаи, но развитието и на двете дами в следващите години показва, че и други са го отбелязали. Има надежда!

Предложението на Окът: „Има и друг важен въпрос, обсъждането на който може да допринесе за подобряване на духовната ситуация в ЕС и неговата човешка среда. Настоявам нашите бъдещи евродепутати да си изработят единно становище и да предложат в Европейския парламент общоевропейско честване на хиляда и триста годишнината от героичната защита на Цариград- Константинопол от българите и византийците през 717-718 г.г. Политически, морално и тактически е добре да се предложи едновременно отбелязване на предстоящата петстотингодишнина от три големи събития в историята на две световни религии: публикуването на 95-те тезиси на Лутер във Витенберг, провъзгласяването на султан Селим I за халиф и признаването на Василий III за наследник на византийските императори от папата. Отбелязването на тези кръгли годишнини от събития със световноисторическо значение може да се допълни и с отбелязване на стогодишнината от превръщането на Евразийската война в Световна с влизането на двете най-големи американски държави в нея и от революциите в Русия. Така 2017-а година може да бъде обявена за година на поуките от историята.”

Но не се осъществи: Българските евродепутати да предложат  2017 година да бъде обявена в ЕС за година на поуките от историята. Но и развитието на духовната ситуация в ЕС потвърди се колко е вярно това, което вече е писано:

„В историята вече всичко се е случвало, но народите и правителствата никога не са си правили изводи и не са извлекли за себе си тези уроци, които би следвало да се извлекат от историята...

Опитът и историята учат, че народите и правителствата никога и на нищо не се научават от историята…”Георг Вилхелм Фридрих Хегел

Ние ще се опитваме да припомняме историята с надежда да се поучим. Отговор на въпроса, поставен в заглавието, можем да  открием в книгата на Киро Дженков „На юг от Хема”:  

„VІІ

 

        Целият Адрианопол излезе да посрещне българския кан. Вестта за преговорите с него, които архонтът Михаил Дукатис пожела да се проведат в крепостта, бързо се разпространи и хилядите поселници с нетърпение очакваха този ден. Обикновените хора, за разлика от управниците си, изобщо не се опасяваха от българите. Тервел с учудване видя радостта в очите им, когато, посрещнат на крепостната порта лично от Дукатис и свитата му, подкараха по оживените, претъпкани от посрещачи, улици.

         – Българският кан! Българският кан с боилите си! - викаха десетки гърла, а стотици ръце се размахваха  с кърпички или цветя. Тези викове му напомняха едно друго време и една друга твърдина, която в тези часове изживяваше ужаса на сарацинската обсада и на която той искаше да помогне. Сега беше облечен в същите доспехи, зад коня му идеха конете на същите му боили, които бяха и тогава. На многобройната му свита начело яздеха багаин-боилите Рали, Тимурт Риж и Недин, придружени от стотниците Сечил, Яро и Вран, а до кана, върху тънък строен жребец, по-черен дори и от въглен, яздеше първенецът на Адрианопол - най-близката до Диамопол крепост и най-близо лежащата до Големия прокоп. Този велможа, чието поведение зорко се наблюдаваше от Плисков, сега повтаряше жестта на кана, вдигаше ръка от време на време и поздравяваше многохилядния народ и сякаш учуден от настроението на хората, леко присвиваше устни. Едва сега като че ли проумяваше, че този народ не се страхува от езичниците. Не го беше грижа за онова, което ставаше в империята, нито пък в престолнината ù. Прави изглежда са били римляните в древността, когато са казвали - за народа хляб и зрелище! Адрианопол днес потвърждаваше тази максима и на Михаил Дукатис му стана някак неловко. Той си помисли, че едва ли би накарал всички тези хора да се бият срещу българите и че те посрещаха техния кан с много по-голяма радост, отколкото ако посрещаха  самия собствен василевс.

         След като го покани в обществената сграда, Дукатис предложи тридневна почивка на гостите, но Тервел категорично отказа. Не бяха никак изморени от пътя. При всеки залез те спираха, където ги завари, опъваха шатри и палатки и спяха чак до следващия изгрев.

         Тогава архонтът ги въведе в заседателната зала като настоя разговорите да се водят само в присъствието на боилите от българска страна и на няколко високопоставени в армията му велможи.

         Тервел, разбира се, нямаше нищо против, защото бе уверен, че освен  Тукму, Терторик и Зидай, другите не му трябваха.

         – Многоуважаван архонте и вие воини на империята - започна канът, след като заеха местата си край голяма кръгла маса, изработена от абанасово дърво, - съжалявам, че тази среща  трябва да я провеждам тук и с вас, вместо да е във Влахерна и с василевса ви, както е било друг път. Но обстоятелствата налагат и аз вярвам, че преговорите, за които идвам, ще завършат с благоприятен край.

         Той замълча за малко, после все така спокойно продължи на чист елински език. Всички присъстващи в залата го говореха и всяко изказано слово се разбираше ясно.

         – Архонте и вие почтени велможи, аз, кан  Тервел от рода Дуло, ви приветствам и моля боговете, нашият и вашият, да ни дарят с разум, за да стигнем до правилни решения в полза на моя и вашия народ. Не съм дошъл да търся облаги, както може би си мислите, а съм тук, ръководен от някои раншни договори, подписани от мен и василевсите ви в Константинопол. Един от тези договори определя отношението на нас - владетелите, на мене, кана и на василевса поведението ни по време на война. Какво гласи той? Ами много просто - ако един от двамата бъде нападнат, другият да му се притече на помощ. Навремето василевсът Юстиниан  ІІ ми призна кесарско достойнство, което значеше, че съм пръв след него и равен по богатство и блясък. Но следващите императори не ми признаха тази титла. Тя ме правеше и главнокомандващ на всички имперски войски, и на българското канство, разбира се. Ако не ми беше отречена, сега сарацините нямаше да са под стените на престолнината ви и хората не биха  изживявали такъв ужас и неволи. Доколкото съгледвачите ми съобщават, Константинопол е в отчайващо положение. Аз вярвам, че е така. Василевсът Лъв ІІІ Исавър, известен в близкото минало пълководец, когото лично познавам, много пъти разбива войските на халиф Сюлейман. Но този път братът на халифа, който трябваше да е удушен по техните закони, заради загубената от него битка при Аморея, направи нещо, което вашите съгледвачи изтърваха от очи. Те не уведомиха Влахерна, нито кувиклий и синиклита ви, че Шариф ал Масалма набира огромна армия по море и суша, с която Лъв Исавър не може да се справи без помощ отвън. Затова днес съм дошъл при вас, макар че от  Константинопол не са потърсили помощта ми. По силата на договора, за който споменах, съм готов да се намеся. Това, разбира се, не мога да сторя без вашето участие. Идвам с едно предложение: знам, че Адрианопол като крепост има силен военен лагер, че той може да направи много за защитата на твърдината ви, но да спаси Константинопол  - е невъзможно. Аз предлагам следното: нека вашите стратези и ти, архонте, ми позволите в полето на Адрианопол да свикам ратници от всички краища на Хемския полуостров. От босненците, от хърватите, от травуняните, от дукляните в областта Диоклиа и от много други места.  С всички тези народи, които вие наричате славяни, съм приятел и сигурен съм, ще откликнат на повика ми. Ислямската угроза не е само за Константинопол, а за всички нас и тях. Аз ще изпратя трихилядна армия - част от оная, за която вие знаете, че съм събрал в близост до Диамопол и от която вероятно се страхувате. Сигурен съм, че под вашите и нашите пряпорци мога да събера петдесетхилядна армия, чието командване ще бъде от мои и ваши стратези. Искам да чуя думата ви!

         Присъстващите големци замислени мълчаха.

         – Ами то, това което казваш, сюбиги, е богоугодно и полезно, но как можем да го осъществим? - промълви един от стратезите на архонта.

         – Само с изцяло вашето разрешение и намеса! - отвърна канът. - Не мислете, че ще имам някакви  искове, а дори и да се появят такива, то те ще бъдат към Лъв Исавър, а не към вас.

         – Кане български! - взе думата Михаил Дукатис. - Дано думите ти са верни, а помислите искрени! Ще се доверя на словото ти, което така хубаво произнесе. Предполагам, че имам много повече сведения за развоя на събитията край Босфора. Сведения, които стратезите ти обезателно трябва да научат. Съгласен съм с теб и разрешавам - събери стратиоти откъдето можеш тук, под стените на Адрианопол. Ако Бог е рекъл, победата ще бъде наша и всички поданици на империята ще те благославят.

         – Те вече са го правили. До идващия нов василевс - иронично подхвърли Тукму.

         Тервел го погледна с укоряващ поглед.

         – Тукму - рече му той, - оставаш тук за главнокомандващ на войскарите, които ще започнат да прииждат след известно време. Боилите Рали и Недин ще те придружават. Тимурт  Риж да се върне с нас, ще посочи свой заместник между боилите за коловър на  Диамопол, а после да доведе трихиляден отряд ратници при тебе! От ваша страна - обърна се канът към ромейските пълководци - ще искам да предоставите всички сведения, които имате за Масалма и които тепърва изпратените тайни съгледвачи ще ви донесат. Архонте, имаш ли някакви въпроси към мен?

         – Да! - отговори запитаният. - Провизиите за новодошлите кой ще доставя? От нашите складове ли ще са или имат обози?

         - Имат обози и само там, където свършат, ще са от вас. Друго?

         – Главното командване от кого ще бъде? - отново запита Дукатис. - От моите стратези или от боилите, които оставаш?

         – От боилите ми, но и твоите да вземат участие! Вашата армия си е ваша, нека те я командват!

         – А кой ще плати на новодошлите, които очакваш?

         – Масалма, архонте, сарацините! С новодошлите аз ще се оправя, защото аз ги викам и те са мои войскари. Към тях грижа нямай!

         – Но, кане, какво ще каже един ден василевсът  Лъв, като разбере, че се уговарям аз вместо него? - някак  уплашено запита архонтът.

         Той като че ли едва сега се сети, че единственото нещо, което василевсът искаше от този красив кан е да спазва мирния договор, но не и намесата му във войната.

         Отговорът на българина като че ли го изплаши още повече.

         – Ако рече нещо лошо и посегне да те накаже, ще го сваля от престола и ще въздигна теб! - пошегува се Тервел.

         – Не се шегувай, сюбиги, защото Лъв наистина ти няма доверие и не желае да се месиш в делата на империята...

 

         – Знам, че не ме тачи и не ми вярва! - прекъсна го канът. - Знам, че може да се разгневи, задето позволяваш да газя ромейска земя с мои войскари, знам откъде идва недоволството му. Цялата работа е, че не съм християнин, че вярвам в друг бог, но ако той иска Масалма да го принуди да се отрече от Христос и да се поклони пред аллах, то аз не бих се отказал от Тангра. И с неговото нежелание и без твоето съгласие ще тръгна против сарацина. А кой знае, може би някой ден Лъв ще смени отношението си към мене и ще благодари на тебе, задето си ми позволил да се намеся. Мигар той не съзнава, че и да искаш, не можеш да ме спреш? Твърдоглавието му изглежда ще го погуби! И не само него, а и цялата ви империя. Ти си много по-разумен и по-добър християнин, отколкото е той, защото намесата ми ще спаси и вашата вяра. Не съм тръгнал с меч да разпространявам Тангра, но Сюлейман го прави. Не съм съборил нито един ваш храм, за да го превърна в капище, но ал Масалма срива християнските черкви и на тяхно място строи джамии. Не се ли намеся днес, утре във водите на Босфора вместо храмовете "Рождество Христово" и "Света неделя", ще се оглеждат ислямските джамии с острите си минарета.”

 

От З.Т.: Текстове от книги на Киро Дженков се използват в публикации на „Зелен туризъм” със съгласие и съдействие на издателство „Божич”

Прочетена 390 пъти Последно променена в Сряда, 22 Ноември 2017 14:49

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.