Сряда, 25 Октомври 2017 14:04

Предстоят ли „Трусове във власта” от етнически експлозии?

Оценете
(1 глас)
Как от „мешаната салата” се стига до „мешана скара”?

 

„Това ще става все по-трудно, защото идеалът за хомогенност (например в Япония) или за претопяването (в Съединените щати) се заменя с идеала за „мешаната салата” – блюдо, в което различните съставки запазват самобитността си.” – Алвин Тофлър, Трусове във властта, НК, С., 1996, с.277.

Етническият парадокс на съвременноста се състои в противопоставянето и съчетаването или взаимопроникването на две противоположни тенденции. От една страна, интеграционните процеси в световен мащаб (глобализацията) водят към унификация на жизненото пространство на планетата и към хомогенизация на обществения живот в глобален мащаб. Оказва се, че същите технически и технологични предпоставки, които са в основата на глобализацията, едновременно разширяват и възможностите за изява на мястото и на местното (локалното). Парадоксалното е, че глобализацията води до нарастване значимостта и до разнообразяване формите на проявление на етническия фактор в обществения живот.  

Събитията (референдумите) във Великобритания, Испания, Италия, Украйна не са изненада. Възможностите за „трусове във властта”, предизвикани от етническите експлозии, бяха прогнозирани от много социолози още през последните десетилетия на миналия (ХХ) век.   Книгата на А. Тофлър е писана когато се зараждаха етническите конфликти в Кавказ и на Балканите. Десетилетия преди референдумите в Крим и в Донбас. Предлагаме кратки откъси от двете страници под заглавие: Етническа експлозия” , от глава 20 на част пета на книгата „Трусове във властта”:

„Развитието на свръхсимволната икономика се съпровожда от размествания на етносите и от миграция. Имиграционната политика, която винаги е предизвиквала ожесточени спорове, ще се води на фон белязан от атавистичен национализъм и етницизъм не само в затънтените краища като Армения и Азербайжан или като Албания и Сърбия, но и в Ню Йорк и Нагоя, Ливърпул и Лион. ..

Но новата система за създаване на блага води със себе си икономическо демасовизиране и много по-висока степен на социално разнообразие. Така наред с традиционния конфликт между мнозинството и малцинствата, демократическите правителства трябва да се справят сега и с открита война между съперничащи малцинствени групи като например между кубински и хаитиански имигранти в Маями и между афроамериканци и латиноамериканци другаде из Съединените щати. ... Под въздействието на новата система за производство навсякъде се засилва съпротивата срещу претопяването на различните етноси в единна сплав. Расови, етнически и религиозни групи отстояват правото си да бъдат различни. Асимилацията беше идеал на индустриалното общество и съответствуваше на изискванията му за хомогенна работна сила. Разнобразието е новият идеал, който отговаря на хетерогенността на новата система за създаване на блага.

В обстановка на враждебност правителствата се виждат принудени да се съобразяват с различните групи, които настояват да съхранят културната си самобитност – от турците в Германия и корейците, филипинците и меланезийците в Япония, до северноафриканците във Франция. В същото време правителствата ще трябва и да посредничат между тях.

 Това ще става все по-трудно, защото идеалът за хомогенност (например в Япония) или за претопяването (в Съединените щати) се заменя с идеала за „мешаната салата” – блюдо, в което различните съставки запазват самобитността си.

Лос Анжелос с корейския си квартал, с виетнамските си предградия, с многобройното си латиноамериканско население, със седемдесет и петте си етнически ориентирани издания, да не говорим за евреите, афроамериканците, японците, китайците и за голямото му иранско малцинство, е пример за новото разнообразие. Но идеалът за „мешаната салата” означава, че правителствата ще се нуждаят от нови правни и социални инструменти, с каквито сега не разполагат, за да са в състояние да посредничат във все по-сложните, заредени с насилие спорове. С изостряне на борбата между регионите, нациите и наднационалните сили за власт нараства и опасността от антидемократичен екстемизъм и насилие.”

Възраждането на етничността се явява реакция или последица от масовата миграция, от ускорено разрушаване на някои традиционни ценности и от намалената ефективност в дейността на държавните и европейските управленчески структури. От липсата на легитимни ефективни форми и механизми за разрешаване на противоречията в интересите на общностите, за съгласуване решенията между различните нива (селище, кметство, община, област, регион, държава, ЕС) на управление. Противоречивият или парадоксалният характер на развитието се прояви най-ясно в резултатите или последиците на осъществената стратегия за развитието на „Европа без граници”. Едновременно с отварянето на границите за гражданите на ЕС се изграждат бетонни стени и се проектират нови граници вътре в държавите. Очевидно е, че европейската интеграция ще се съпътства от процеси и прояви на етническа диференциация, от събуждане и възраждане на стари и временно задрямали  етноси. Възможно е да се появят и нови етнически хибриди, създадени при смесването и преместването на остатъци от мигриращи малцинства.

Етничността се възражда и се превръща в инструмент за постигане на социалноикономически и политически преференции в глобалното общество на масово потребление. Този инструмент започва да се прилага в много широк диапазон: от настояване в училищата да се отделят повече часове за изучаване на роден или майчин език, до агресивни форми на въоръжена борба; от разнообразяване на формите за прояви на религиозен и етнонационален фундаментализъм, до по-масово участие във фолклорните фестивали и в изложбите на местната кухня.

От нивото на общата и политическата култура на местните общности се определят възможностите за осигуряването на взаимноизгодно мирно съвместно съществуване между етносите.  Етническото разнообразие да се приема като голямо богатство, което трябва да се стопанисва много разумно. Да не се допускат междуетнически конфликти и повишаване на градуса на напрежението. Дори и дребни междуличностни конфликти, когато се представят като междуетнически, могат лесно да превърнат „мешаната салата” в „мешана скара”.

Важна стратегическа задача пред местната общности е да се търсят и създават реални възможности за установяване на взаимна положителна зависимост между възраждането на етничността и участие на представители на местните етноси в туристическите дейности. С общи усилия да се създават интересни туристически продукти за представяне пред туристите на местното етническо разнообразие.

Виж: Томас Фрийдман за глокализацията

Роланд Робертсън за глокализацията

 

Прочетена 240 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.