Вторник, 19 Септември 2017 08:56

Шведският крал Карл ХІІ на сватба във Факия!?

Оценете
(1 глас)

 

Пейчовата сватба и куцият цар

„В записките на Балчо Нейков изследователят ще намери много и разнообразни исторически свидетелства. Най-ценни безспорно са данните за ранната биография на Стефан Караджа, както и за живота, съдбата и борбата на българите – изселници в Добруджа и Южна Русия през 50-те – 60-те години на ХІХ в. Тези сведения са напосредствени; те разкриват икономическото положение, борбите за черковно-национална независимост, за българска просвета в тези краища. Ценни са и всички онези данни за участието и съдбата на българите в руско-турските войни, за преселническото движение, за въстанието на Александър Ипсиланти и революцията от 1848 г.,за участта и борбата на отделни герои.

Но изключително богати са сведенията за с. Факия, за Странджа и Странджанския край, за Бинбеловците, за Караевренското „приключение” и т.н. Някои от тези сведения наистина могат да се поставят под съмнение, но друга, голяма част не само са верни, но се и потвърждават, доразкриват от наши и чужди източници. Така например преминаването на Карл ХІІ Шведски през Странджа се потвърждава от новоиздирените източници в Швеция и преди всичко от Хрониката на Микаел Енеман „Пътуване от Бендер до Константинопол”.

Дойно Дойнов , Летопис за праотците на Стефан Караджа

Повече информация от „Зелен туризъм” за Факия, за Балчо Нейков и за неговата книга  „ФАКИЙСКО ПРЕДАНИЕ, Сбирки от народния живот, За праотците на войводата Стефан Караджа, Стефан Караджа и неговите предци”:

виж:

Факийско предание

Еньовден в село Факия

Етничното усвояване на пространството – локално, регионално, национално

 

В интернет има доста противоречива информация за връзката между събитията във Факия и пътуването на Карл ХІІ от Полтава към Одрин, Константинопол, Димотика, както и за участието на краля на Швеция в сватбата на Пейчо и Стоянка  във Факия. Повечето имат един първоизточник, който често не се споменава, а очевидно и не се познава.

„Зелен туризъм” предпочита водата от изворите.  Напълно ще се доверим на препоръката от Дойно Дойнов и на сведенията, събрани и представени от Балчо Нейков в книгата „ФАКИЙСКО ПРЕДАНИЕ, Сбирки от народния живот, За праотците на войводата Стефан Караджа, Стефан Караджа и неговите предци”.

Според нас, заглавието на описанието на това събитие в книгата: „Пейчовата сватба и куцият цар” е доказателство, че от поколение ва поколение се е предавало сведение за нещо наблюдавано от очевидци. Хората от Факия са запомнили, че царят е бил ранен и куца. Следва текст от книгата:

 

„Пейчо бил добър скакач, добър ездач на кон, добре мерел с аршина или нямало някой сравнително него да го надскочи. Той прескакал цели плетища и колко едър добитък, яздел на кон на крака – и да върви коня по едно дърво. Неговите коне винаги биле с равно отрязана опашка ( ала англе) и най-драгото му занимание било да прескака, да мъчи конете да вървят по наредени греди и да мери яйце с пушка.

Бащата, като не можал от нищо да го отклони, най-после го сгодил за една от Джебриловските дъщери – Стоянка, - но понеже и Маринчо, най-големият Вълков син, бил в Бесарабия с войниците, и почакали да дойде и той, че тогива сватбата им да стане. И тъй изтекла се зимата, иде и Сирница, - Маринчо още го нямало. Най-после решили и сватбата им направили, но когато дошло ред да отбулят булото на невестата, то старият Вълко не дал. Рекъл: „Нека стои поне булото на булката и когато дойде Маринчо, поне под було да я види.”

Сватбата на Пейчо със Стоянка като че все още се протакала (м. февруари 1713 година), когато една заран двама с изпотени коне пристигнали във Факия и обадили, че Маринчо иде със 70 – 80 гости, и скоро взело да става приготовление, за гости ще имат за довечера, но хората любопитни питали тия, мъжете, които донесли известието: Че какви са тия гости?” А те им рекли: „Едни гости, видяхме ги да се разхождат из Карабунар, все с тесни ботуши.” И тъй него ден и по-после даже отишли, думат, из Факия гостите с тесните ботуши и ставало из Факия голямо приуготовление.

По пладне ето го Стоян ага Бинбела, наложен със Селимов голям калпак и приплескал чантата, с брата си Вълко Бинбела и с по-първите факийци се отправили към север по голия рът за към Странджата; и като стигнали до Странджата, слезли от атовете си и взело да се трупа отвред народ, взело да тече откъм Пична, Дурбаълийца и Катраница. Най-после задал се обозът (керванът) и всички снели си калпаците, само дядо Стоян не снел султан Селимова калпак. Най-първо предварително дошле около 15 души турска конница войска и заминала за Факия, за да заеме всички кътове на селото. Керванът царски щом наближил до народа и спряла царската от две търкалета колесница, която носела Карл ХІІ Шведски от Бендер за към Димотика, дядо Стоян и дядо Вълко отишле и му целунали царската ръка и след кратък разговор дору си ги рекомандува Маринчо чича си и баща си на царя. И тъй керванът тръгнал и Стоян и Вълко по желанието на Карла вървели с атовете си от дясната страна на колесницата му.

Вечерта царят, като седнал на трапезата и взел от звете си страни дяда Стояна и дяда Вълка, но понеже той (царят) нарекъл Вълка (з.т. може би Маринча) още от Бендер „рогач” поради големите му вежди  и мустаци, но като видял чича му и баща му все с  такива едри тела, вежди и мустаци, ги нарекъл „Скандинавски стари рогачи”. Карл казал на големците си: „Истина ви думам, че няма на света друга по-честита фамилия от тая на Бинбеловците.” И тъй Карл много бил благодарен от тая си вечер, гдето прекарал във Факия, у Бинбеловците.

Сутринта царят пожелал да види отделни всичката Бинбеловска фамилия и те се отделили 43 дребно-едро, и всички отново му целунали ръка. И той при другите си подаръци подарил на младата невеста, понеже я отбулили нея сутра по негово желание пред него и големците му, подарил я с един накит, както носели светските градски жени, а на своя си другар „рогач” от Бендер до в Едирне Маринчо Вълков дал лента да я носи през рамо (тя имала син шар). А домашните му подарили разни домашни ръкоделия, а дядо Стоян и Вълко му дарили по един ат. Най-после дядо Стоян и дядо Вълко изпратили Карла до Домничешме при Карвасара, а Маринчо го изпратил до в Одрин. И след заминуването на Карла Шведски скоро умира дядо Стоян, а чантата и калпакът се поверяват да ги носи неговият син Маринчо Стоянов, наречен Маринчо Палабуюка”.

В друга публикация ще припомним с текст от Балчо Нейков, кога и защо във Факия, като наследство, се появяват чантата и калпакът на султан Селим І ( Явуз –жесток, суров, страшен), бащата на султан Сюлейман Великолепни.  

 

Прочетена 67 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.