Вторник, 27 Юни 2017 14:14

Възможен ли е здрав сноп от наследници на Велика България?

Оценете
(1 глас)

Международен събор на българите „Към завета – Кубрат 105”

Публикацията е по повод на следното съобщение:

ПОКАНА

Уважаеми Българи!

През 2017 година се навършват 105 години от откриването на гроба на възстановителя на Старата Велика България Кан Кубрат край днешното село Мала Перешчепина в Украйна.  След наложилото се почти петгодишно прекъсване в град София бе подновена международната инициатива за традиционно отбелязване на това важно за българите историческо събитие. Както и за доизграждането на Мемориала и превръщането му в свято място за всеки българин, където и да живее той по света

В София бе създаден Международен организационен комитет, чиито членове най-учтиво Ви канят на Международен събор на българите «КЪМ ЗАВЕТА - КУБРАТ 105", който ще се проведе на 16 и 17 септември 2017 г. в с. Мала Перешчепина, Новосанжарски район, Полтавска обл., Украйна. 

Предвидени са разнообразни културни прояви, екскурзии, научни дискусии и др.

VELIKA BOLGARIA ( Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. )

Стара Велика България ( на византийски гръцки: Παλαιά Μεγάλη Βουλγαρία, Palaiá Megálē Boulgaríа), както е наричана от византийските автори, по-рядко Оногурия (Patria Onoguria)е ранносредновековна държава с владетел Кубрат, съществувала около 35 г. след 632 г. в зоната на северното Причерноморие — днешна Украйна и Южна Русия. Повечето изследователи приемат, че през 668 държавата, известна като Велика България вече е попаднала под Хазарска зависимост. Впоследствие областта е известна в средновековните хроники като Кара Булгар. В някои източници Фанагория  се сочи като столица на държавата Оногурия. Това предположение се основава на хрониката на Теофан Изповедник, но не се подкрепя от археологическите данни.  Велика България представлява военно-племенен съюз на прабългарските и сродните им племена, дотогава подчинени на Аварския и Западнотюркския хаганат при граници: на изток — река Кубан, на юг - Азовско и Черно море, на запад — река Днепър, на север — река Донец.  Основните източници за историята на Велика България са хрониките на Йоан Никиуски от 6 век и по-късно на патриарх Никифор и Теофан Изповедник, писани в началото на IX век. Предполага се, че и двамата автори са използвали общ по-ранен първоизточник.  Към края на 6 век прабългарските племена образуват начело с Органа (Орхана) т. нар. „Велико българско царство“ на територията на реките Дон и Волга със столица Фанагория.   Кан Органа застава около 610 г. начело на българското племе Утигури и през 617 г. успява да обедини Утигурите с другото българско племе Кутригури. През 619 г. Органа отива в Константинопол и сключва военно политически съюз с Византия. През 628 г. Органа и племенникът му Кубрат от рода Дуло възстават против Аварския Каганат. През 629 г. те се освобождават, но все още са зависими от Западнотюркския хаганат.

През 632 г. Оногурия се отделя от Западнотюркския каганат и  владетел остава Кубрат, който според Йоан Никиуски, през юношеските си години е израсъл в  Константинопол  и е покръстен като дете. Приема се, че Кубрат е „приятел“ на тогавашния византийски император.През 632 година  Кубрат  сключва мирен договор с византийския император  Ираклий. Първоначално  Кубрат е владетел само на прабългарските племена утигури и кутригури, но през годините успява да обедини в обща държава и други народи, като  оногури, сувари, барсили и други. Знае се от византийски хроники, че кан Кубрат малко след като се възкачил на българския трон побеждава  аварите предполага се, че това е станало в периода между  632 - 636 г.

По времето на Кубрат се строят нови крепости, основават се нови градове и държавата става Велика България. През 648 година кан Кубрат побеждава значителна арабска войска от около 20 000 войни под командването на Абд-ел-Рахмани (според летописите на ат-Табри).  Според Теофан Изповедник, преди смъртта си Кубрат съветва петимата си синове Бат-Баян,  Котраг,  Аспарух,  Алцек  и Кубер да не се разделят, за да се защитават по-успешно от другите народи. Този съвет остава в народната памет като приказка – легенда за снопа от пръчки. Но историята, следите от която се виждат и от картата, доказва, че те не успяват да спазят заръката на баща си.

Кубрат умира около 665 г. Най-големият му син, Батбаян (Големият Баян или Боян; също Бат Бай или Бат Боян), поема управлението на Велика България. Повечето историци идентифицират Батбаян с Безмер от „Именник на българските ханове“. По време на управлението на Великия кан Кубрат, Батбаян, като най-голям негов син е начело на бащиното си племе – това на утигурите. Другите синове на Кубрат управляват останалите две основни прабългарски племена – Котраг управлява кутригурите (котраги), а Аспарух – оногурите – най-голямото племе. Опасността изгрява  още докато Кубрат е жив. След 650 година започват постоянни набези от страна на ново създадената държава на хазарите. С течение на годините войната между българи  и  хазари  се изостря докато накрая хазарите изтласкват племената на Стара Велика България. Батбаян   от рода Дуло е последният владетел на Велика България. Братята не успели да изпълнят бащината заръка: да сплотят племената като сноп пръчки и Старата Велика България се разпада окончателно. Този разпад вероятно се осъществява през годините от 665 до 668 година. 

През следващите 668/671 години наследниците на Кубрат повеждат останките от българските племена в различни посоки. (виж картата)

VELIKA BOLGARIA ( Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. )

 

Прочетена 162 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.