Вторник, 18 Октомври 2016 11:39

Обикалям земята ни с възхищение и със свито сърце

Оценете
(2 гласа)

Любен Петков: Питате ме какво мисля от върха на извървените години за повестта? „Зелени кръстове“ е важна и честна книга в моя писателски път. И съдбовна; с написаното първо изречение от ръката ми: „Когато се разделяш с нещо скъпо, ставаш по-коравосърдечен, а когато се разделяш със земята си, нямаш никого – нито приятели, нито роднини“.  Дора Габе го казва с по-малко думи: „Който не е отнякъде, е отникъде!“. ОТ ИНТЕРВЮ  НА ДЕЯН ЕНЕВ С ЛЮБЕН ПЕТКОВ

От „Зелените облаци”(1988) на Любен Петков - за земята и за хляба:

„Никой вече не се удивлява, че само за едно поколение хилядолетният селянин обърна гръб на земята. Как стана това? – вайкат се други. Истината: назад пътищата са взривени; селянинът не иска да чуе за старото село и непосилният селски труд. Това е така, но нали земята пак ни храни и някой трябва да милее за нея, защото без любов хлябът ни ще е горчив и с най-модерната механизация, и с най-обилното поливане и торене.

Обикалям земята ни с възхищение и със свито сърце.

През последните две години от обработваемата земя на Бургаския край отпадат около 400 000 декара, поради поражения, нанесени от ерозия, с тревога пишат във в. ”Черноморски фронт” селскостопанските учени Петко Петков, Иван Палашев и проф. Драган Драганов. Десетки милиони тона от хумусния слой на почвата безвъзвратно се отнасят, поразени от ерозия, а за образуването на почва 1 см е необходимо време от 150 години. Независимо от лошите климатични дадености, авторите настояват за бързо възстановяване на изсечените гори и за създаване на полезащитни пояси. Хищническото третиране на орната земя и пренебрежителното отношение на стопанските дейци към обеднелите почви води до нарушаване на екологическото равновесие, към неподозирани последици, глад за земя и глад за насъщния.

Нужен е нов кадастър, нова оценка и нов поглед към земята.

За същата тази земя, за която нашите бащи кръвно се намразваха, а братята ни се убиваха. Почит и милост към нея.  ...

Хлябът.

Най-святото нещо за човека. Колко мъки и унижения в живота за хляба? Думата жито е от старославянската дума жить – живея. Историкът Самюел Крамер има право да твърди, че историята на човешкото общество започва с цивилизацията на шумерите, известни като добри земеделци. Благодарение на земеделието възникват първите градове-държави. Известен е шумерският „Календар на земеделието” отпреди петхиляди години, където подробно са описани плодородните земи, капризите на сезоните, начините за напояване, служенето с инструментите и животните, със семената, орачите и т.н... Гръцките историци Херодот и Страбон твърдят, че в Южна Месопотамия напояваните земи достигали до 30 хиляди квадратни километра, а добитата реколта е 200 – 300 пъти повече от посятото, при това по две реколти за една година.

В Европа опитът на земеделците от Двуречието и Египет най-напред е пренесен в делтата на Дунава, в древната добруджанска земя. Академик Тимирязев казва: „Парче добре изпечен хляб представлява едно от най-великите постижения на човешкия ум.” За хляба се споменава през четвъртата египетска династия – 2 840 – 2 680 г. пр. н. е.. Омир  също споменава за хляба. За хляба научаваме и от римските писатели и историци Катон и Плиний. Интересното е, че са били против „модерното втасване” на хляба и както повечето народи са предпочитали кашата; и сега пред очите ми са  римските легиони със завързана торбичка (дневна дажба) със зърно на острите си копия. Някъде са слагали гъстата каша върху напечени камъни и са ги покривали с горещи въглени и пепел, което напомня за доскорошни наши традиции. Тракийците също са познавали хляба. Затова научаваме от Ксенофонт 400 г. пр. н. е., че при Кунакс тракийският владетел гощава с хляб замесен с месо.

Всички учени и изследователи наричат кашата „прамайка на хляба”.

Тук искам да поясня, че хлябът никога не е бил достатъчен за народната трапеза. И тогава фараонът е имал на трапезата си бял хляб, на робите оставяли най-лошия. Историята на човешкия живот е свързана с отглеждането, опазването и боготворенето на хляба.

А колко нежност има в отглеждането на хляба? И колко срам, кръв и труд, и мъка по пътя за хляба.

Народът казва: който гази хляба – ослепява.

Също: от хляба по-високо няма.

Така е. ..

Моралът на днешния човек ще се измерва утре по това дали е съхранил поверената му от вековете природа или я оставя на следовниците си оплескана, окаяна, ограбена.”

Повече за проектите на чуждите експерти, за земеделието и за напояването в Двуречието и Вавилон:

Виж: ИНВЕСТИЦИОНЕН ПРОЕКТ ОТ ЧУЖДИ ЕКСПЕРТИ ПОГУБВА ВАВИЛОН

 

Прочетена 326 пъти Последно променена в Вторник, 28 Февруари 2017 09:57

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.