Четвъртък, 20 Ноември 2014 18:25

Странджанското семейство Калоянови

Оценете
(6 гласа)

В памет на Жечка и Тома Калоянови

Върбан Москов

Денят 21 ноември –Въведение Богородично, е обявен за Празник на християнското семейство и на християнската младеж. Празниците са нужни, за да се откъснем от ежедневието, да се огледаме, да сверим посоката, да оценим постижения и приноси. 

На 21 ноември 2014 г.искаме да споменем с думи за признателност и благодарност семейството на Жечка и Тома Калоянови, които ни напуснаха през това лято. Признателности  благодарност за техния личен и семеен принос за развитието на туризма в с.Бръшлян и във всички села от Странджа и Сакар.

Ще започна с писмото, което получихме от г-жа Шенай Чекич от офиса на Агенцията за развитие на Тракия в Къркларели вечерта на 15 юни, в деня на смърта на Жечка Калоянова:

G-n Moskov, Mnogo sıjalyavam za zagubata Vi. Moite siboleznovaniya. G-ja Kaloyanova ostavi svoite knigi i spomena u nas za silna i vseodayna jena. Tya izvirvya pıtya si i ni pokaza kak tryabva da se borim v jivota, za blagoto na nasite blizki, za blagoto na rodniya ni kray. Leka i prıst. Vinagi, shte pomnim delata i dumite i, te za nas sa bezcenni.” 

Започвам така, защото последната ми среща с живите Жечка и Тома Калоянови бе свързана с посещението на ръководството на област Къркларели, начело с областния управител в село Бръшлян. В началото на юни тази година, г-жа Шенай ми предложи да съдействам за организиране на една среща на ръководители на тяхната област и на Агенцията за развитие на Тракия за запознаване с развитието на  обектите на туризма в село Бръшлян, за постиженията, но и за проблемите на старта. Гостите от съседна Турция желаеха на място и от пионерите (специално настояха за среща с бившата кметица) да се запознаят с началото на бръшлянския опит. Както се казва, те искаха да пият вода от извора. Гостите бяха посрещнати с беседата на Жечка в килийното училище и след това отидохме в мястото за провеждане на седянката, където се проведе разговор с много подробности  . Мисля, че срещата премина успешно, но за мене остана паметна, защото бе последната ми среща в Бръшлян със Семейство Калоянови.

За пръв път видях Тома Калоянов по време на една ваканция като курсист от селскостопанския техникум в с. Садово. Агрономът Тома Калоянов бе дошъл от Малко Търново и на кон обикаляше нивите на ТКЗС в Кладара (Сливарово). За мене бе интересно да видя Агронома на работното място в планинските условия на Странджа. Няколко години по-късно, от пролетта на 1963 г., вече бяхме колеги с Калоянов. Той ръководеше растениевъдството във филиала на ДЗС в гр. Малко Търново, аз бях ръководител на растениевъдната бригада във филиала на ДЗС в село Стоилово. През тези години, макар и по-отдалеч, се запознах  и със съпругата му – Жечка Калоянова, която бе учителка в М.Търново и активен участник в обществено-политическия живот на града и селата от Вътрешна Странджа.

С Тома Калоянов най активно и почти ежедневно общувахме през годините от 1977 до 83 г. , когато аз бях Председател на УС на АПК „Странджа”, а той бе главен агроном и главен специалист труд и социално развитие. Като експерт и като профсъюзен деец Калоянов не се страхуваше да търси и да внедрява нови технологически решения и нови форми на организация на работата и на заплащането. В своята работа проявяваше силно развито чувство за лична отговорност за резултатите от предприетите начинания. 

След 1995 г. пътищата ни отново се срещнаха  и тръгнахме заедно да търсим изход от кризата и разрухата, която обхвана селата на Странджа. Като Съпредседател и Председател на УС на БАЕСТ мога да потвърдя, че от лятото на 1996 г. до лятото на 2014 г. имахме много и разнообразна съвместна работа със Семейство Калоянови.Семейството винаги се е отзовавало, независимо дали на преден план е била Жечка или Тома. Моето мнение е, че пробивът, повратът или обръщането на посоката на развитие на село Бръшлян се дължи в най-голяма степен на това, че те почти винаги бяха двамата, затова, според мене приносът е повече на Семейството.

Наскоро след учредяването на БАЕСТ Жечка Калоянова бе избрана за кметица на кметство Бръшлян. Бях при тях няколко пъти през лятото на 1996 г., когато провеждах анкетата „Възможности за развитие на екотуризъм в Странджа”. През месеците юни и юли Бръшлян се подготвяше за провеждане на национален тракийски събор, посветен на сражението в Сърмашик, преди Преображенското въстание. 

През това лято няколко пъти нощувах в дома им. Една вечер дълго обсъждахме възможностите за включване на селото в туризма. На сутринта Жечка отново се опитваше да предвиди колко от хората ще определят това начинание като невъзможно и налудничаво. Темата за туризма в Странджа отново бе обсъждана няколко дни по-късно на семинара в Малко Търново, на който бяхме поканили Дора Янкова кметицата на Момчиловци да сподели своя опит в Родопите. Съмненията и колебанията на Жечка и Тома бяха докато се обсъждаше темата, преди да се вземе решения и преди да се започне. След като дадоха дума, че се включват не съм усетил  в тях да се е появило някакво съмнение или колебание. След като обявиха, че ще работят за създаване на нов поминък за селото, последваха 18 години упорита съвместна работа за осъществяване на предвиденото. През първата част Жечка бе представител на местната власт в кметството, а Тома на гражданския сектор от името на дружеството, което се създаде с неговото активно участие. Но през всичките години Жечка бе и екскурзоводка, готвачка, майстор на зелници, ръководител на фолклорния състав и всичко нужно за делото. Тома бе секретар, председател, почетен председател и през всичките години търсеше партньори, консултанти, спонсори за малките проекти и инициативи. Двамата вземаха активно лично участие във всички прояви, свързани с развитието на туризма в Бръшлян, които бяха организирани от БАЕСТ. Аз лично съм водил при тях и те посрещнаха толкова много и различни гости ( чужденци, студенти, кметове, читалищни дейци, учители, ученици, инициативни групи от селата) на селото, че е трудно дори да се изброят. Но те участваха активно, както  в проявите на дружеството, така и в организираните от ДПП „Странджа”. 

Нека да пожелаем да остане вечно живо делото, на което се посветиха Жечка и Тома Калоянови!

Да бъде светла паметта за приноса на Семейство Калоянови за възраждане на Бръшлян и на България!

 

Прочетена 783 пъти Последно променена в Вторник, 28 Февруари 2017 11:12

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.