Петък, 04 Януари 2019 17:08

За баба Сребра от Ак Бунар

Оценете
(2 гласа)
Опазването на наследството е дълг към наследниците и към човечеството

 

Всяка човешка общност е отговорна за съхрани и да предаде на наследниците опита на своите предшественици. За бъдещето е важно да не се загубят уроците от миналото. През последния век животът на хората се промени много и се затрудни връзката между поколенията. Познанието на миналото се предостави почти изцяло на училищата, но в техните стандартни програми не се предвижда изучаване на  местна история и на местния опит. Подценява се значението на местното знание и опита на местната общност. Много публикации на „Зелен туризъм” търсят подкрепа за опитите да се запази вярна памет за миналото, което не сме разбрали и не сме оценили. За съжаление много представители на науката не искат да признаят съществуването на неразбрани и необяснени от науката явления.  Избягването на „неразбраното и необясненото” е причина да се загуби паметта за значителна част от миналото на много селища и райони.  

Оценихме го, когато започнахме, заедно с инициаторите от местните общности, да обсъждаме възможностите за представяне пред света на наследството – природно и културно. Тогава разбрахме, че голяма част от нашето минало вече е загубена. Много често в тези разговори достигахме до твърдението: „Дядо Стоян и баба Кера  го знаеха и разбираха, но и двамата вече са починали.”  Много неща, които не сме разбрали, сме изтрили от колективната памет преди да осъзнаем тяхната оригиналност и стойност.

За това решихме в „Зелен туризъм” да имаме раздел Неразбрано, където да поместваме информация за събития, явления, предания, които все още не можем да разберем и да обясним, но искаме да съхраним памет за тях, защото според нас те са част от важно наследство, което трябва да предадем на нашите потомци. Стремежът ни е по-пълно и вярно да запазим паметта за неразбраното. Да го изучаваме и да се опитваме да го разберем, за да осъзнаем оригиналността и стойността му.

Изразяваме признателност за направеното от Господин Султанов, от читалището и кметството в Генерал Инзово, за да се съхрани за бъдещето, паметта за баба Сребра Атанасова Балканлиева.

Първата информация за Баба Сребра получихме в Инзово, преди повече от 15 години, съвсем случайно. Екипът на БАЕСТ и „Зелен туризъм” отивахме от Ямбол към Манастирите и Сакар. Преминавайки през Генерал Инзово, решихме да се отбием в мандрата край селото, за да си закупим качествени  млечни продукти от магазина на производителя. Докато се изчаквахме и подготвяхме да продължим, край нас (покрай мандрата) премина луксозен туристически микробус и продължи (както си помислихме) към нивите в полето. Заинтересувахме се къде може да отива микробуса. Обърнахме се за съвет към една жена, която работеше наблизо и предположихме, че е от селото. Останахме много изненадани. Според нея микробуса е отишъл към гробищата на селото и вероятно е карал туристи от Гърция или Сърбия, които са отивали да се поклонят на гроба на Баба Сребра.

През следващите месеци, по различни поводи и в различен състав, посетихме няколко пъти Генерал Инзово. Посетихме гроба на Баба Сребра, запознахме се с местния краевед Господин Султанов, който ни подари своите книги. При следващи посещения в съседните села (Драма, Голям и Малък Манастир) събрахме допълнително информация, която повтаряше или с други думи потвърждаваше написаното от Господин Султанов.

Нямаме претенции да се опитваме да обясняваме способностите на баба Сребра, но сме убедени, че паметта за нея трябва да се съхрани. Затова в „Неразбрано” предлагаме кратко изложение за способностите и предсказанията на баба Сребра, извлечено от книгите на Господин Султанов.  

Когато достига зряла възраст, жената сънува сън, в който Светият дух ѝ казва, че е получила дарба за ясновидка и трябва да ходи по села и градове, за да разказва на хората за своите видения, които ще се сбъднат след 150-200 години. Повече от 130 години след смъртта на баба Сребра, легендите за нейните пророчества  продължават да се предават от поколение на поколения.

Тя била неграмотна, обикновена селска жена. Дори в студените зимни дни баба Сребра тръгвала сутрин и се връщала вечер. Пътувала и през нощта. Минавала покрай стада със зли кучета, но те не я лаели. Описани са различни случаи в които се разкриват способностите на баба Сребра лесно да преодолява големи разстояния  Един от съвременниците и Коста Чикоста разказвал как веднъж баба Сребра пътувала за едно село през зимата и той я придружавал. „Наблюдавах тази женица и се чудех от къде има този голям ковет (сила), да изминава големи разстояния без да се изморява.” Друг път пътувала за Голям Манастир, заедно със Стояна Чифудката и нейни дружки от селото. Старата жена вървяла много леко и на места прескачала по-ниските тръни. Тя казвала на жените: „Някакъв вътрешен ковет ми дава сили и затова ходя леко и изминавам много път без да се изморявам.”

 Веднъж баба Сребра тръгнала, заедно със зет си Коста и други съселяни, да отидат на събора в с. Голям Манастир. По пътя зетят и я предизвикал: „Бабо, ти  вече не можеш да ме настигнеш. Стара си вече, с мене не можеш да вървиш.” Като спрели в гориста местност в полите на Манастирските възвишения „Махята”, тя му казала: „Коста, аз не само, че ще те настигна, но и ще те изпреваря, така да знаеш. Ти върви напред сам, а аз след малко ще те чакам в края на село Голям Манастир.”

В този момент профучала вихрушка, която напрашила очите на зетя. Нещо зашумяло около него и баба Сребра изчезнала от погледа му. Огледал се на всички страни, но нея я нямало. Когато пристигнали в Голям Манастир, тя го чакала в края на селото и с подигравка му казала: „Хайде, зетко, аз откога те чакам да дойдеш.” Зет и смутен и учуден и казал: „Бабо, до сега вярвах и не вярвах на скритата ти сила, но този път повярвах.”

Няколко години преди Освобождението от турски робство баба Сребра казала на един от пашите. „Пашо, стягай си багажа, скоро ще си отивате към Анадола.Тук вече за вас место няма. Свърши се вече вашето царство.” Пашата много се ядосал и бил готов да я убие с ятагана си. Но баба Сребра пак му казала: „Ти пашо, искаш да ме заколиш, но знай, че твоят син преди малко е умрял.” Скоро пристигнал куриер и пашата получил съобщение, че синът му наистина е починал. Тогава той повярвал в предсказанията на баба Сребра и на свой ред я помолил: „Прости ми бабо Сребро, аз сгреших и Аллах ме наказа.”  

Естествено е съдържанието на някои от преданията на баба Сребра да се повтаря, с казано от други пророци – преди нея и след нея. Местните хора посочват, че Баба Сребра е живяла във време, когато имало много крадци. Тогава те се криели, когато обирали хората и къщите им. Тя пророкувала, че ще дойде време, когато крадците няма да се крият в горите и да обикалят по пътищата, а ще си стоят в конаците и оттам ще събират или обират парите на хората.

Друго нейно пророчество, което е впечатлявало хората край Манастирските възвишения през втората половина на ХІХ век, е за колите и самолетите – тя казва, че ще дойде време, когато ще има коли, които ще могат да се движат по пътищата и улиците без волове, а хората ще могат да летят в небето.

Предсказанията на баба Сребра са се превърнали в легенди. Най-страшното от нейните пророчества за предстоящите събития, което се е запомнило и се предава от поколение на поколение в село Генерал Инзово, е за световната война. Тя виждала, че ще има страшна война, чието начало ще бъде поставено на Божи гроб, до Червено море. Там щели да се съберат войските на всички велики държави. Сражението, което ще се случи, ще предизвика пълен хаос. По време на боевете пълна тъмнина ще погълне всичко наоколо. Това ще накара всеки да се бие със всеки, независимо чужд или свой. Според баба Сребра, тази най-страшна война ще продължи само три денонощия. След като тъмнината се вдигне, навсякъде ще има купчини от убити хора. По земята ще текат цели реки от кръв. Малкото, останали живи, ще рекат: Ставайте, вие, умрелите, за да легнем ние, живите. Мирът ще дойде на четвъртия ден. Оцелелите ще са един на хиляда души. Те ще пътуват из села и градове, но рядко ще намират живи хора. Ще настъпи криза за вода и хората ще минават стотици километри, за да я открия. Често ще си мислят, че в далечината лъщи вода, но когато стигнат до там, ще видят, че това е злато и сребро. След примирието един човек ще стане цар на цялата земя. Той ще бъде избран, като на рамото му кацне бял гълъб. Ще започне нова, по-добра ера за човечеството и всеки ще яде със златна лъжица от сребърна паница.

Баба Сребра почива на 76 годишна възраст през 1886 година в църквата Св. Спас на връх Бакаджик. Тялото ѝ е пренесено и погребано в гробищата на с. Ак бунар (Генерал Инзово). Според местните жители, на гроба ѝ често идват поклонници от Гърция и Сърбия.

Прочетена 74 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.