Четвъртък, 07 Юни 2018 09:07

Краят на експедиция „Странджанско Градище 1981”

Оценете
(1 глас)

Текст: Красимира Стоянова, специално за „УСУРИ”:

„Преди 25 години (писано в 2006) моята леля Ванга ме изпрати на едно място в Странджа планина, където с още няколцина души преживяхме събитие, необяснимо с днешните познания и човешка логика. От тогава аз непрекъснато пиша за това преживяване. Има го и в десетте ми книги, и в многобройни публикации в печата. Разказвам от първо лице като свидетел, пряк участник и причината да се организира т. нар. „експедиция” в Странджа планина. Правя го не толкова заради сензацията, колкото да съхраня истината в изреченото от Ванга и да опиша нашите действия в търсенето на тази истина. Съзнавам, че нося голяма отговорност.”

 

В „Неразбрано” предлагаме продължение на предишни публикации за експедицията и края на разказаното пред  „УСУРИ”:

„МНОГО ПРИЯТЕЛИ МЕ ПИТАТ ЗАЩО ТОЧНО МЕН ИЗПРАТИ ВАНГА В СТРАНДЖА?

И аз често се питах на какво ли дължа тази голяма привилегия? Сега мога да отговоря: Ванга ме изпрати да наблюдавам едно необяснимо явление, за да мога после да го опиша подробно и така да остане като свидетелство за видяното и преживяното. Явно е разчитала на това, че ще запомня картината, която ще видя, и ще разкажа за нея коректно и вярно – все пак като нейна племенница, аз бях по-устойчива на „чудеса” от останалите в групата. Решихме да поканим нужните специалисти и да се върнем отново на мястото. Докато организирахме новата експедиция, ние, неспециалистите, четяхме книги по древна история, а КръстьоМутавчиев направо стана „новатор”. От картата, която ми даде Ванга и аз прерисувах на прозрана хартия, той по памет, защото копието беше у мен, я рисуваше, после прегъваше някоя част и я копираше под индиго. Така се получаваха две огледални части на някаква геометрична фигура. Беше направил цяла колекция от такива „чертежи”. После ги видях публикувани като приложения в книгата му „Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс” под наименованието „Ребусът”, а читателите се дивяха на „космическите му кораби” и на невероятните му познания. И понеже ставаше дума за глобално „откритие”, нямаше как то да не е проектирано и в небето. Потвърждение на своите „чертежи” авторът откриваше в популярната книга от Библиотека за ученика „Митове и легенди за съзвездията на А. Бонов. Жалка работа! Затова и втора експедиция не ни беше дадена от небето. По време на подготовката и, през юли, почина Людмила Живкова, тогавашна председателка на Комитета за култура, която знаеше за нашите издирвания и не ни пречеше. След нейната смърт начинанието рухна. През м. август отидохме отново в Странджа, след като получих подкрепата за разкопки и техника от близката мина на Стамен Стаменов, министър на тогавашното Министерство на минералните ресурси, но още щом пристигнахме в Малко Търново, разбрахме, че докато сме пътували, е починал и министърът – експедицията ни завърши съвсем безславно. Появи се отнякъде проф. Александър Фол, който тогава отговаряше за археологическите разкопки в този регион и просто ни изгони. А после, след като се върнахме в София, арестуваха Мутавчиев и запечатаха отдела му. От голямото разочарование и омерзение, които ме обзеха, след като разбрах за какво става дума, един ден събрах всичките си записки от Странджа, дневника който водех, картата, струпах ги на купчина на балкона и ги запалих. Дори пепел не остана от тях. „Каквото е дадено на царя, не е дадено на гол Хасан!”

АКО ТЕГЛИМ ЧЕРТАТА СЛЕД ВСИЧКО СЛУЧИЛО СЕ, СЕ ПОЛУЧАВА СЛЕДНОТО:

Намерихме местността, която Ванга ни описа, наблюдавахме едно необяснимо явление на скалата и изкопахме една голяма дупка пред нея. Но сега и тя не съществува. Благодарение на изявленията на моите колеги по експедиция, че под скалата има големи съкровища, иманярите са разкопали цялата околност и са изравнили всичко със земята.

След това изречение трябва да напиша „край”, както се пише в пиесите и да спусна завесата. Но нека това да е краят на мита за „откритието” на Мишкова нива в Странджа планина. Нека това да е краят на лековерните и поддаващите се на манипулации читатели. Нека да е урок за всички ни! Планината Странджа наистина крие големи древни тайни и един ден те ще бъдат разгадани от истински сериозни учени и специалисти. За себе си нямам никакво съмнение, че ще стане така, защото помня какво ми каза Ванга:

„Дойде времето на чудесата и науката ще направи големи открития в областта на нематериалното. Ще бъдат разгадани много тайни.”

 

 

Прочетена 346 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.