Сряда, 09 Май 2018 16:09

Експедиция „Странджанско Градище-1981”: видението на скалата-екран

Оценете
(1 глас)

Текст: Красимира Стоянова, специално за „УСУРИ”:

„Преди 25 години (писано в 2006) моята леля Ванга ме изпрати на едно място в Странджа планина, където с още няколцина души преживяхме събитие, необяснимо с днешните познания и човешка логика. От тогава аз непрекъснато пиша за това преживяване. Има го и в десетте ми книги, и в многобройни публикации в печата. Разказвам от първо лице като свидетел, пряк участник и причината да се организира т. нар. „експедиция” в Странджа планина. Правя го не толкова заради сензацията, колкото да съхраня истината в изреченото от Ванга и да опиша нашите действия в търсенето на тази истина. Съзнавам, че нося голяма отговорност.”

В „Неразбрано” предлагаме продължението от „УСУРИ”:

„Станахме и петимата, отидохме на поляната и застанахме пред скалата, която се извисяваше на южната и страна.. Не знам защо, застанахме точно пред нея, стана някак естествено. Това беше скалата, за която ми спомена Ванга, затова ние я набелязахме от предишния ден. Като  скален материал не се отличаваше от другите скали наоколо. Беше висока със заострен връх и широка основа. Северната й страна, която гледаше към поляната, беше гладка и по форма приличаше на равнобедрен триъгълник. На горния й край забелязахме много отдавна издълбани три „соларни“ кръга с диаметър около 20 см - един горе и два под него на равни разстояния, които сякаш образуваха втори малък триъгълник, повтарящ формата на скалата.

Стояхме на поляната срещу нея и я гледахме около половин час - не се случи нищо. Но след това един слънчев лъч заигра по върха на скалата, слезе малко по-надолу до соларните кръгове и започна да се движи по тях последователно от дясно на ляво и да описва светлинен триъгълник. Беше много впечатляващо. Наблюдавахме тази игра на светлинния лъч около 20 минути, след което цялата стена на скалата беше огряна от слънцето.

През целия ден се чудехме дали е случайна тази игра на светлинния лъч или сме свидетели на някакво природно явление, но фактът, че Ванга ми беше казала на тази дата да наблюдаваме слънчевите и лунни лъчи и че наистина се случваше нещо, ни изпълваше с голяма възбуда и необяснимо вълнение от предстоящото. Почти целия ден прекарахме на поляната около скалата в очакване на вечерта. Следобед се повтори картината от предишния ден. Както беше слънчево, за много кратко време небето потъмня и рукна пороен дъжд. Отново се измокрихме до кости. Около 5-6 часа следобяд дъждът спря, но небето остана облачно и тъмно.

Започна да се стъмва. Ние отново застанахме пред скалата, на 2-3 метра от нея, но нямахме голяма надежда, че облаците ще се разнесат и ще можем да видим нещо. Но с падането на мрака облаците започнаха да се разчистват бързо и след около половин час видяхме и първата звезда на небето. Тогава един лунен лъч, дори не разбрахме как се появи, повтори светлинната игра на слънчевия лъч от сутринта.

БЕШЕ ОКОЛО 21 ЧАСА и съвсем тъмно. Лъчът докосна върха на скалата, после слезе малко по-надолу, докосна соларните кръгове и започна да очертава светлинен триъгълник. Колко време сме наблюдавали, не знам. Може би 15-20 минути, колкото сутринта. След това лъчът изчезна. Ние, петимата, бяхме толкова впечатлени, че продължавахме да стоим пред скалата в непрогледния мрак и никой не смееше да наруши тишината.

И ТОГАВА СЕ СЛУЧИ НЕЩО, КОЕТО ЩЕ ПОМНЯ ЦЯЛ ЖИВОТ, ЗАЩОТО НАДМИНАВА И НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ЧУДЕСА... Северната страна на скалата, пред която стояхме, изведнъж светна някак отвътре, като екран на телевизор. Открои се съвсем ясно на фона на тъмнината в светлосив цвят. И миг след това, в открояващо се бяло се появиха две фигури... Бяха големи, изглеждаха триизмерни, а не плоски и заемаха цялата площ на скалата. Гледахме се, както се казва, „очи в очи“ и ни делеше не повече от 2-3 м разстояние. Имах чувството, че всеки момент ще се отлепят от скалата и ще тръгнат към нас. Мисля си, че каквото и да преживея занапред, едва ли ще изпадна повторно в състоянието, в което се намирахме тогава. Очите ми виждаха нещо, което разумът ми категорично отказваше да приеме. Напрежението беше толкова голямо, че в един момент мозъкът ми изключи и изпаднах в някакво вцепенение. Нищо не усещах. Имах само очи, които попиваха всички детайли на стоящите пред нас фигури. Толкова добре съм ги запомнила, че сякаш и сега ги виждам пред себе си...

Бяха фигури на мъже. Единият, който стоеше прав от лявата страна на скалата спрямо нас, беше много възрастен, заприлича ми на библейски старец – така, както художниците рисуват  Мойсей. Имаше бяла, спусната до раменете коса и бяла брада. Облечен беше в дълга бяла роба. Лявата му ръка беше спусната покрай тялото, а дясната беше протегната към нас В дланта си държеше нещо кръгло, като топка, като уред...

По-вдясно и по-горе, почти до върха на скалата се виждаше втората фигура. На мен ми заприлича на фараон според представата, която тогава имах за древните египетски царе. Изглеждаше млад. Седеше на трон, но това не е много  точно. По-скоро беше нещо като изящен стол с лека конструкция, с тънки крака и с облегалки за ръцете. Противно на моите представи фараонът не си беше кръстосал ръцете с царските отличия пред гърдите си, а ги беше поставил на облегалките на стола. Краката му плътно един до друг, бяха спуснати пред него. На главата си имаше корона или нищо подобно - представляваше някакъв  конус, разширяващ се от главата нагоре.

И КОЛКОТО И ДА Е НЕВЕРОЯТНО, ФИГУРИТЕ НЕ МИ СЕ ВИДЯХА  СТРАШНИ. Имаха сериозни, но нормални изражения и симпатични лица.

Изображенията стояха на скалата около 20 минути - достатъчно време, за да ги разгледаме добре и да ги запомним. След това скалата „угасна", стана отново тъмно и всичко се покри с непрогледна тъмнина.

Когато се  посъвзехме, се втурнахме към палатката, събрахме си светкавично вещите и без да говорим, заслизахме по пътечката към града, като си светехме само с едно фенерче. Движехме се като насън и не усещахме, че клоните на храстите и дърветата ни драскат по лицата и ръцете. Когато забелязахме първите светлини на града, започнахме да се отпускаме и да се успокояваме. В хотела вече можехме и да говорим. Какво беше това чудо?  Масова психоза или нещо друго? Ние не знаехме защо трябваше да стоим пред тази скала. Ванга не ми беше казала, че ще наблюдаваме фигури. Каза ми само да внимаваме за лъчите на слънцето и луната. Поради роднинството ми с Ванга човек може да допусне, че аз съм повлияна от нея и ми се привиждат разни изображения. Но ние бяхме петима души – различни по години, по образование, с нормална психика – дано не са ме лъгали, и останалите ме уверяваха, че са наблюдавали това, което видях и аз. Това как да го обясним? И защо Ванга ни изпрати на това място? Чии са тези изображения и защо се появиха?

На другия ден потеглихме за София с натежали от въпроси и емоции глави. Веднага отидох на Рупите да разкажа на Ванга за видяното. Беше и много интересно, но не каза нищо повече, не направи никакъв коментар.”

Други публикации по темата:

 

Видението

 

Лъжата и истината за Бастет в Странджа

 

Още истини и легенди за Бастет в Странджа

 

 

Експедиция „Странджанско Градище”: от разчитане на картата до откриване на скалата-екран

Прочетена 357 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.