Четвъртък, 05 Април 2018 12:37

Експедиция „Странджанско Градище”: от разчитане на картата до откриване на скалата-екран

Оценете
(1 глас)

Текст: Красимира Стоянова, специално за „УСУРИ”:

„Преди 25 години (писано в 2006) моята леля Ванга ме изпрати на едно място в Странджа планина, където с още няколцина души преживяхме събитие, необяснимо с днешните познания и човешка логика. От тогава аз непрекъснато пиша за това преживяване. Има го и в десетте ми книги, и в многобройни публикации в печата. Разказвам от първо лице като свидетел, пряк участник и причината да се организира т. нар. „експедиция” в Странджа планина. Правя го не толкова заради сензацията, колкото да съхраня истината в изреченото от Ванга и да опиша нашите действия в търсенето на тази истина. Съзнавам, че нося голяма отговорност.”

В „Неразбрано” продължаваме да предлагаме разкази от първо лице за събития, явления и способности, които все още не са намерили убедително научно обяснение. Разказаното от първо лице за „Усури” е достатъчно подробно и за това ще предложим няколко откъси от него.

Ще повторим и последните няколко изречения от предишната публикация.

Виж: Лъжата и истината за Бастет в Странджа

„Всеки знае, че територията на България е много богата на археологически находки, но и на духовни богатства, които ще бъдат открити в нужното време и от нужните хора. От нас, днешните българи, се иска да съхраняваме  грижливо и почтено дадената ни информация, за да я предадем нататък, докато достигне в определеното време. Тук дребните сметки за облаги и материални богатства не важат. Остава голямата отговорност на всеки свидетел на познания, защото бъдещето не прощава и „въздава всекиму според делата му”.

И за да не бъда обвинена в пристрастие или злонамереност във всичко по-горе написано, ще се защитя, като припомня накратко истината за отиването ни в Странджа и какво се случи там.”

Следва продължението на разказаното от първо лице пред „Усури”:

„ЯНУАРИ 1981 г.

Както е известно при Ванга идваха всякакви хора. Идваха и иманяри, които носеха пръст от различни местности или омачкани карти и искаха Ванга да им каже къде има закопани съкровища. Ванга не обичаше да разговаря с такива хора и винаги ги отпращаше с възмущение, защото искаха да станат богати, без да са се трудили.

В началото на 1981 г. при майка ми на Рупите беше дошъл един възрастен човек с молба да му ходатайства да се види с Ванга. Мъжът казал, че иска да разговаря за нещо важно и показал на майка ми един омачкан лист хартия, на който били нарисувани някакви  писмени знаци и криволичащи линии като на географска карта. Майка ми веднага се досетила, че това е иманяр, който ще пита Ванга дали на тази карта има обозначено съкровище и къде се намира. Тя добре знаеше, че Ванга не приема такива хора, но понеже човекът беше дошъл отдалече и за да не си отиде съвсем без нищо, изведнъж я чух да му казва, че дъщеря и (т.е. аз) е завършила турска филология и може да погледне тези знаци, за да ги разчете. Както всяка майка, много ме беше надценила.

Майка ми ме извика и аз излязох на двора. Времето беше необичайно топло и слънчево за януари, затова седнахме с мъжа отвън на пейката пред Вангината къщичка. Той отново ми разказа как носил тази карта в София, но никой от „професорите” не можал да разчете знаците, даже му казали, че това са глупости, защото не приличат на никое писмо, което да им е познато. И понеже професорите не успели да прочетат картата, беше дошъл при Ванга – тя да му я „прочете”. Подаде ми да видя какво представлява: на смачкания лист хартия бяха написани, по-точно много несръчно преписвани, десетина реда с някакви иероглифни знаци. На пръв поглед имаха някаква прилика с арабското писмо, но между тях бяха изписани и знаци наподобяващи геометрични фигури. Над знаците бяха нарисувани като от детска ръка криволичащи линии, които според моя събеседник трябваше да представляват карта. Естествено, нито един знак или черта не ми говореха нищо. Изпитах досада. Не само защото се провалих като преводач, но и защото никога не съм вярвала на иманярски легенди.

Чудех се как да се измъкна от разговора и да си отида, когато чух Ванга да ме вика в стаята си. Като всички незрящи хора, тя имаше изключително развит остър слух и беше чула разговора ни на пейката. Помогнах и да се облече и тя извика възрастния човек. Няма да описвам наново разказа на човека, но Ванга му каза, че първо тази карта не е вярна, защото е преписвана от много хора и от преди много години и почти няма нищо общо с оригинала, след това му обясни, че в тези знаци и линии няма обяснения за никакви съкровища и той напразно е бил толкова път, за да дойде на Рупите; накрая му предложи да отиде и да си направи една баня в минералната вода и после да си тръгне; поиска докато се къпе да остави „картата” при нея. Човекът излезе.

Когато останахме сами, Ванга ми нареди да намеря някакъв прозрачен лист хартия и да прекопирам картата. Стори ми се малко нередно, но Ванга ми каза: „Иманярите са хора подозрителни и този човек никога няма да ти даде да препишеш листа, въпреки че на него няма да му послужи за нищо. И на теб няма да ти послужи, но тази „карта” е знак да поговорим за нещо сериозно, което е свързано с теб.”

ПРЕРИСУВАХ ЗНАЦИТЕ НА ЕДИН ПРОЗРАЧЕН ЛИСТ ХАРТИЯ от кутия с бонбони и отидох с майка ми до Петрич, защото трябваше да направим някои покупки. Следобед, когато ние се върнахме на Рупите, Ванга ме извика.  Разпита ме къде сме ходили и какво сме пазарували, а след това изведнаж пак ме попита какво мисля за иманярската карта. Казах й, че това е някаква глупост, за която е излишно да говорим. Ванга ме слушаше мълчаливо цялото време и после изведнъж  каза: „Да, ама не е глупост! Тук става дума за огромно нещо, което не е  лъжица нито за устата на онзи човек, нито за твоята. Тези знаци и тази  карта са преписвани много пъти и от преди много години. Повече от няколко поколения. Но никой не може да ги разчете И тук не става дума за скрито съкровище, а за писменост, която до сега не е известна на света. Тя е изписана от вътрешната страна на каменен ковчег, направен от черен гранит, който е скрит дълбоко в земята преди хиляди години. Дори и да намерят този саркофаг, няма да могат да разчетат писмото. А то е много важно! Защото в него е записана историята на света две хиляди години преди нашето време и две хиляди години след него.

Този саркофаг е скрит по нашите земи от хора, които са дошли по вода от Египет. Вървели са камили. Имало е роби, войници и висши началници. Една нощ при пълна тъмнина и при пълно мълчание ковчегът е бил спуснат надълбоко и зарит с огромно количество пръст, а хората, които са участвали в тази работа, до един са избити на  мястото. Така тайната е запечатана с потоци невинна кръв, за да дочака времето, когато ще бъде открита, и казана на бял свят и разгадана от хората. Това е едно хилядолетно послание с безценна стойност.”

СЛУШАХ СМАЯНА И ПРОСТО НЕ ВЯРВАХ НА УШИТЕ СИ

Възможно ли е да има такова чудо - неизвестна досега писменост, адресирана до бъдещите хора хилядолетия напред? Нямах никаква причина да не вярвам на казаното от Ванга, но това, което чух, надминаваше и най-големите фантазии.

Когато се върнах в София, показах преписа на мои колеги специалисти и преводачи, но те всички установиха, че тези знаци не могат да бъдат разчетени и всичко нарисувано представлява някаква измислица. Аз бях съгласна с тях и реших повече да не се занимавам с тази история. След около два месеца отново отидох да се видя с Ванга на Рупите. Водихме обичайния разговор между роднини - кой къде е ходил, какво е правил, какво е работил... По едно време Ванга ме попита дали си спомням за картата и дали съм я показала на специалисти в София. Усетих че темата й е интересна, затова и разказах подробно какво се е случило. Тя ме изслуша внимателно и изрече. „Да, не можете да го откриете, нито да го разчетете. Още не му е дошло времето!“ Съжалих за това, защото докато разисквахме с колеги в София, се почувствахме много ентусиазирани от казаното от Ванга и въпреки че не бяхме археолози и нямахме нужните познания, бяхме готови да организираме археологическа експедиция, стига да знаем къде да отидем.

Докато разговаряхме с Ванга, дойдоха други наши роднини и прекъснахме темата. Тя започна да приказва с тях, но аз почувствах, че е някак напрегната, като че ли се заслушва в нещо, а под спуснатите й клепачи очите и се движеха насам-натам, все едно наблюдава някаква картина. Когато отново останахме сами, Ванга отново подхвана предишната тема. Изведнъж, след кратко мълчание, започна много бавно да ми описва с подробности  някаква планинска местност и поляна. Имах чувството, че самата тя е там и ми разказва в детайли за всичко, което вижда: не убягнаха от вниманието й нито растенията, нито камъчетата, нито почти невидимите пътечки, реката... След това спомена, че на поляната има голяма скала и че трябва да отидем на това място на 5 май. Когато я попитах защо точно на тази дата, тя отговори лаконично: „Заради небесните тела - трябва да гледате първите лъчи на слънцето и луната.“ (Запомнила съм тази дата много добре, защото това е рожденият ми ден!) Накрая Ванга уточни, че ми говори за планината Странджа.

Когато се върнах в София, се събрахме петима души колеги и решихме да отидем на посоченото от Ванга място. Наистина, както тя по-рано заяви, така наречената „Карта“ не ни свърши никаква работа, защото ние не разбрахме въобще какво пише  на нея. Информацията ни идваше единствено от разказа на Ванга.

БЯХМЕ В ПЛАНИНАТА ОЩЕ НА 4 МАЙ

Приличахме на следотърсачи, които търсят никаква невидима следа. Не съм планинар и не ме бива много в ориентирането. Това лутане по баирите скоро ме измори, а и не бях сигурна какво точно търсим, затова на няколко пъти предложих да се откажем и да се върнем в Малко Търново, откъдето  всъщност започна нашата експедиция. Колегите ми обаче бяха по-упорити и към обяд  открихме поляната със скалата. Ванга толкова точно ми я беше описала, че беше новъзможно да я сбъркаме. Разпънахме палатка, оставихме връхните дрехи и храната и огледахме внимателно цялата околност. Не забелязахме нищо особено.  Миришеше много приятно на напечени от слънцето планински треви, из чистия въздух се носеха пеперуди и мушици, над нас трептяха листата на големи широколистни дървата. След обяд небето неочаквано потъмня и заваля проливен дъжд. Скрихме се под клоните на дърветата, но след час  всички бяхме мокри до кости. Намокриха се и връхните дрехи и храната, защото палатката не можа да спре силните струи дъжд. Валя повече от два часа. След това дъждът спря внезапно, но небето си остана облачно. Запалихме си огън, за да се изсушим. Колегите предложиха да не се прибираме в хотела и да останем край огъня до сутринта. Да си призная откровено, идеята не ми хареса. Намирахме се в планина на най-високата й част откъм българска стрина. Малко по-нагоре минаваше границата ни с Турция. Около нас нямаше жив човек, нямаше никакво селище, само гъста гора и още по-гъста тъмнина, в която вероятно бродеха диви животни. Не по-малко страшна беше и тишината, която се нарушаваше само от шума на листата на дърветата. Най-сигурното място беше до огъня и аз гледах да не се отделям него. През цялата нощ небето беше облачно, не се появи нито една звезда . - аз съвсем не бях сигурна, че на другата сутрин - 5 май, ще видим първите слънчеви лъчи, както ми препоръча Ванга.

Почти през цялата нощ бодърствахме около огъня  и разговаряхме за какво ли не. Някъде преди зазоряване неусетно съм задрямала, така както седях край жаравата. Когато се разсъних, видях, че небето се бе изчистило от облаците и всеки момент тряваше да се появят слънчевите лъчи. Станахме и петимата, отидохме на поляната и застанахме пред скалата, която се извисяваше на южната и страна.. Не знам защо, застанахме точно пред нея, стана някак естествено. Това беше скалата, за която ми спомена Ванга, затова ние я набелязахме от предишния ден. Като  скален материал не се отличаваше от другите скали наоколо. Беше висока със заострен връх и широка основа. Северната й страна, която гледаше към поляната, беше гладка и по форма приличаше на равнобедрен триъгълник. На горния й край забелязахме много отдавна издълбани три „соларни“ кръга с диаметър около 20 см - един горе и два под него на равни разстояния, които сякаш образуваха втори малък триъгълник, повтарящ формата на скалата.

Стояхме на поляната срещу нея и я гледахме около половин час - не се случи нищо. Но след това един слънчев лъч заигра по върха на скалата, слезе малко по-надолу до соларните кръгове и започна да се движи по тях последователно от дясно на ляво и да описва светлинен триъгълник. Беше много впечатляващо. Наблюдавахме тази игра на светлинния лъч около 20 минути, след което цялата стена на скалата беше огряна от слънцето.

През целия ден се чудехме дали е случайна тази игра на светлинния лъч или сме свидетели на някакво природно явление, но фактът, че Ванга ми беше казала на тази дата да наблюдаваме слънчевите и лунни лъчи и че наистина се случваше нещо, ни изпълваше с голяма възбуда и необяснимо вълнение от предстоящото.”

Следва продължение

 

Други публикации по темата в ЗТ:

Видението

Още истини и легенди за Бастет в Странджа

Лъжата и истината за Бастет в Странджа

 

 

Прочетена 389 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.