Четвъртък, 04 Януари 2018 11:57

Още истини и легенди за Бастет в Странджа

Оценете
(5 гласа)

Какво са открили в пещерата „Рудника”?

В публикация под заглавието „Лъжата и истината за Бастет в Странджа” обещахме да се върнем към тази тема с мнения и на други участници в събитията, заемащи различни позиции. По различни причини, значителна част от информацията си остава в раздел „Неразбрано”. Правим го, защото кръгът на заинтересованите от легендата за  БАСТЕТ в Странджа е доста широк (и много различен) и дискусията вероятно ще продължава.

Ще представим част от написаното от Илия Петков Парорийски в книгата „Паметни знаци в Странджа – крепости и пещери, легенди и предания”. Предлагаме вода от извора, защото през времето, когато се развиват събитията, свързани с търсенето на гробницата на Бастет, авторът заема най-високия пост в партийното ръководство на БКП в района. За нас е важно, че от лятото на 1996 година до края на дните си Илия Петков бе активен член на Бургаската асоциация за екологичен и селски туризъм и заемаше позицията на „най-възрастният член на БАЕСТ”. Книгата е издадена от Дирекцията на Природен парк „Странджа”, което приемаме като допълнителна гаранция за качеството на извора:

Пещерата Рудника

Известна е още с името „Меча дупка”. Намира се в седловината между Голямото и Малкото градище, западно от М. Търново почти на самата граница. Произходът на пещерата е от древна галерия, която после е била затрупана и изравнена с околната повърхност.

Сега, уважаеми читателю, ще се наложи да кривнем към едно от най-странните предания в Странджа планина, свързано с мита за богинята Бастет.

Словоохотлив на тази тема бе инж. Таньо Танев, който ми разказа нещо странно: отишъл на гости на някакъв приятел от Стара Загора и дома му видял гоблен, на който били изобразени Голямото и Малкото градище, а между тях красив жински профил с глава на котка. Най-отдолу бил извезан надпис: „Странджанска легенда”. Казали му, че гобленът е закупен от пазара на града. Странната визия на гоблена предизвикала решението у инж. Т. Танев да предприеме заедно с подполковник Маринов една визита тук в М. Търново. Изкачили се до седловината между двете градищаи сапаратура установили, че дълбоко в земята има голяма кухина, че мястото има силно радиационно поле. След време инж. Т. Танев дойде в М. Търново с група специалисти, към които се присъединих и аз. Будувахме до след полунощ горе в седловината. Не видяхме нищо особено. Потвърди се, че тук има силна радиация и че в подземната галерия на изток има незапълнена кухина.

Какво гласи легендата за Бастет?” ... (з.т. Пропускаме тази част, която не се отнася за Странджа) ...

„Според легендата, саркофагът с мумията на Бастет, скрижалите на Мойсей, сказанието за света 4 000 години пр. Хр. и 4 000 години сл. Хр. били донесени в Странджа с кораб, който стигнал до долното течение на река Марица и оттам пренесени с камили и положени в седловината между Голямото и Малкото градище. Обясненията за пренасянето на тези „скрижали” и на мумията са, че египтяните са искали да ги спасят от поруганието на хиксосите, завладели Египет в  1 700-та година пр. Хр. и държали го под робство цели сто години. Другата хипотеза е, че преместването се налагало поради завладяването на Египет от нубийците (етиопците) през VІІІ в. пр. Хр.. Третата хипотеза е, че по същите съображения за съхраняване на свещените скрижали и мумията при завладяването на Египет от асирийците през 671 г. пр. Хр., са пренесени тук.

Но защо именно тук египтяните избират некропол за свещените си знаци?

По няколко канала до Людмила Живкова, когато е председател на Комитета по култура, достига информация, че в Странджа е некрополът на древната египетска богиня Бастет. При едно посещение в Англия в средата на 70-те години, свързано със специализация в Оксфорд, Людмила се срещнала с разузнавач от МИ-6, който и казал, че с помощта на британските свръхмодерни средства за дълбочинно заснемане на земната кора, са установили, че в Странджа има голяма кухина в правилна форма на куб, без съмнение от изкуствен произход.

След това при посещението си в Индия Людмила чрез Светослав, синът на Рьорих, се свързва с двама монаси (лами) от гр. Кула – Нагар, които потвърждават, че в Странджа има тайнствен некропол на Бастет.

През 1981 г. при Людмила в София идва възрастен мъж с бели коси, който и показва карта на пергамент, чиeто разчитане му било отказано от БАН. Помолил съдействие.(б.а.:Повече информация по този случай може да прочетете във в. „Шок” от 13-19 октомври 2005 г.).

В писмото си до инж. Таньо Танев от 14 юли 1995 г. Кръстьо Мутавчиев пише: „Що се отнася до оригиналната карта, която наричам ребус, както и още някои други, лично аз не съм ги виждал. Те били собственост на някакъв човек от Странджа планина, който ги носил в  БАН и по други места, но никой не му обърнал внимание.”

Людмила дава въпросната карта на Красимира Стоянова, племенничка на Ванга, със заръка да помоли гадателката за някакво откровение. Баба Ванга казала, че картата дава указание за намиране на ценен саркофаг в седловината между Голямото и Малкото градище над М. Търново, но наблегнала: „Там да не се ровичка!”

По разпореждане на Людмила Живкова се сформира специална експедиция в състав: Кръстьо Мутавчиев, завеждащ „Културно наследство” в Комитета по култура, ръководител на експедицията, Красимира Стоянова, служителка в Комитета по култура, с.н.с. ІІ степен Илия Прокопов, нумизматик и Цеко Етрополски. Допълнително е привлечен за участие Георги Пантов от М. Търново, главен механик на рудник „Странджа”.

За идването на експедицията в М.Търново не е уведомен никой от местната и окръжна партийна и държавна власт с изключение на началника на разузнавателния отряд към гранични войски в М. Търново, който е получил нареждане от командването на гранични войски в София да указва пълно съдействие на експедицията, изпратена лично от Л. Живкова. Граничният отряд предоставя на експедицията палатки, инструменти, взрив, детонатори, трактори, земекопни машини и група граничари в помощ. В полите на Малкото градище имаше табела с надпис: „Влизането строго забранено! Стреля се без предупреждение!”

На 08.04.1981 г. експедицията започнала разкопките на самия връх Голямото градище. Скоро се отказва от това място и започва по-надолу, в седловината. Техниката необяснимо защо бързо се амортизирала, а войничетата били оттеглени, защото изпитвали болки в пръстите на ръцете си, а белият ирис на очите им запоналда посинява.

По същото време се извършваха разкопки и на Аполоновото светилище в м. Мишкова нива с ръководител проф. Александър Фол. Случайно двете експедиции се засрещат на портала на граничното съоръжение. Хората от експедицията на Кръстьо Мутавчиев се опитали да се прикрият в шубраците и трапищата. Това им поведение направило не само силно впечатление на проф. Фол, но и го смутило. Красимира Стоянова ме посети в партийния комитет и ме помоли да я срещна с проф. Фол, за да му обясни, че тяхната експедиция работи по една древна карта на пергамент, която някакъв старец занесъл на Людмила Живкова, а баба Ванга я разчела. Аз поех ангажимент да разговарям с проф. Фол, но когато муказах, че Красимира Стоянова иска да разговаря с него, той отсече: „Аз не се занимавам с иманярски работи, а с наука!”

Екипът на Кръстьо Мутавчиев разкрили голяма част от матерна скала в зарития някога рудник. На скалата били изобразени три соларни кръга в конфигурация на триъгълник, чийто връх сочел надолу към галерията. В нейния насип открили парчета черен гранит, полускъпоценен камък, колкото да се напълни войнишка каска. След изхвърлянето на баластрата били разкрити входовете към три руднични галерии.

„По предсказание на баба Ванга на 5 срещу 6 май 1981 г. в полунощ над обекта щяло да има интересни явления. Всички останали и зачакали в гробна тишина. Отначало небето било облачно и ръмял ситен дъждец. Той бързо спрял. Облаците се разнесли, грейнали звездите и луната. Появил се концентриран ярък лъч от светлина, който започнал да се придвижва от ляво на дясно по трите соларни кръга, очертавайки триъгълната конфигурация. Миг след това се появили две мъжки фигури, облечени целите в бяло. Единият застанал изправен от лявата страна на скалата. Дългата му бяла коса и дългата бяла брада му придавали библейска осанка. В дясната си ръка държал нещо като топка. По в дясно и малка по-нагоре вторият мъж седнал на трон. На главата си имал конусовидна шапка-корона. После образите и фигурите изчезнали.”

В разбора на наблюдението на другия ден се оказало, че всички участници без изключения имали буквално едни и същи видения

През септември 1981 г. експедицията на Мутавиев била изтеглена от М.Търново. Последен останал на обекта Цеко Етрополски, който дали по своя приумица или по нечие нареждане взривил скалата. Ръководителят Кръстьо Мутавчиев бил арестуван, разпитван и вкаран в затвора. На 4 март 1982 г. бил изправен пред върховния военен съд по делото „Живко Попов, известно като дело №1 на годината. Мутавчиев е осъден на 15 години затвор. Излежал от тях 8 години в Пазарджишкия затвор. Не след дълго починал.

„През пролетта на 2003 г. Янко Харбалиев от М.Търново, учител- пенсионер, в един хубав слънчев ден заедно със своя син се изкачили до седловината между двете градища и заели удобна позиция за наблюдение на мистериозната скала. Преминал ярък слънчев лъч по нея, после се появил образ на жена с глава на котка. Образът бил окъпан в мираж. Слънчевият лъч се изместил и образът изчезнал.”

Неизбежно е да не споделя своето мнение за загадъчната галерия, за гробницата на Бастет и за странстванията на група хора около предполагаемия некропол – всичко това получило, може да се каже, резонанс в цяла България. От незапомнени времена местното население е считало седлото между двете градища за свято място. Соларните кръгове, изсечени в скалата и виденията на екипа на Мутавчиев на 5 срещу 6 май 1981 г. дават основание да се допусне, че в пещерата „Рудника” е бил скрит някога каменният саркофаг на богинята Бастет. Мисля, че всичко в некропола отдавна е претършувано и ограбено не само от иманяри. Така по Малкотърновско предание в периода 1857-60 г. Патриаршията в Цариград изпратила група, ръководена от двама гръцки духовници от по-висок ранг, да проучат седловината между двете градища и светилището в м. Мишкова нива. Няма съмнение, че каквото е било открито е станало притежание на Патриаршията.

Но да успокоим пристрастията, свързани с Бастет, и да се върнем към изобилието от други пещери в Малкотърновския край.”

 

Други публикации в З.Т. с текстове от Илия Парорийски:

Кладарци – добрите стопани на местната флора!

Кладарски истории: Заедно на празници, на лов в Турция и затвор във Виза

Има ли климатични бедствия в Странджа?

Иван Башев – неповторима личност от новата история на България

Дюженково за Варна не го давам!

Има ли бъдеще кооперативният опит в горите на Странджа?

 

Други публикации в З.Т. за Бастет в Странджа:

Лъжата и истината за Бастет в Странджа

 

Видението

Прочетена 1651 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.