Събота, 07 Октомври 2017 09:56

Лъжата и истината за Бастет в Странджа

Оценете
(1 глас)

1. Истината за голямата тайна и за измислиците

 

Предпочитаме да пием вода от изворите и да се позоваваме на свидетели, които говорят от първо лице. Преди години поставихме началото на рубриката (в началото Мистерии, а след това Неразбрано) с два материала „Картата” и „Видението”, с които представихме книгата на Красимира Стоянова „Истината за Ванга”   С., 1996, ИБП ,

Виж: Видението

 

Ще се върнем към тази тема с няколко публикации, защото дискусията за истината и лъжите около легендата за  БАСТЕТ в Странджа продължава.

В брой 26 от година ІV (март 2006) на списанието за приключения на духа „Усури”има публикация на тази тема под заглавие на корицата:

„Лъжата – Бастет в Странджа”.

Материалът, обявен от първо лице, започва на първите две страници с обща снимка и със заглавие с големи букви:

КРАСИВИТЕ СЛОВА НЕ СА ПРАВДИВИ и като подзаглавие се поставя въпроса: Как се роди митът за Странджа?  

Над снимката на двете страници има още:

Те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат. ІІ Тим. 4:4.

Текст: Красимира Стоянова, специално за „УСУРИ”:

„Преди 25 години (писано в 2006) моята леля Ванга ме изпрати на едно място в Странджа планина, където с още няколцина души преживяхме събитие, необяснимо с днешните познания и човешка логика. От тогава аз непрекъснато пиша за това преживяване. Има го и в десетте ми книги, и в многобройни публикации в печата. Разказвам от първо лице като свидетел, пряк участник и причината да се организира т. нар. „експедиция” в Странджа планина. Правя го не толкова заради сензацията, колкото да съхраня истината в изреченото от Ванга и да опиша нашите действия в търсенето на тази истина. Съзнавам, че нося голяма отговорност.”

Разказаното от първо лице за „Усури” е много по подробно и за това ще предложим няколко откъси от него, като запазим разликата в шрифта.

ВАНГА МНОГО РЯДКО ДОВЕРЯВАШЕ ГОЛЕМИТЕ ТАЙНИ, защото виждаше „какво има отвън и отвътре в човека” и видяното явно я караше да бъде предпазлива и пестелива на думи. Фактът, че избра именно мен и ме дари със своето доверие (роднинството ми с нея не ми даваше никакви привилегии), ме задължава да го оправдая не само по морални причини: ние и без това не разбрахме защо беше нужно присъствието на Ванга между нас и не осмислихме познанието, което ни донесе; не разгадахме пророчествата и .... Но ще дойде ден, нали „няма нищо тайно, което да не стане явно”, когато ще се появят истински изследователи, въоръжени със знания, с висок морал и съзнание, които ще стъпят на Вангините указания и ще разгадаят тайната на Странджа планина.

Вярвам в това, както вярваше и Ванга.

Нашата задача явно е била само да видим, да се уверим и да дадем гласност на това познание. Дотук са стигали силите и възможностите ни. Не случайно духовните знания са скрити и се дават на малцина избраници на земята, които са извисили съзнанието си до висотата на тези знания. Не случайно и Библията предупреждава: „Не хвърляйте бисери на свинете!” Но в далечната 1981 г. беше немислимо да тръгна сама по планината, без средства и без разрешение на съответните държавни органи (Странджа е граничен район), да търся доказателства на казаното ми от Ванга. Така стигнах до отдел „Културно наследство” към тогавашния Комитет за култура, с ръководител покойния Кръстьо Мутавчиев, икономист по образование, който прегърна идеята и за кратко време организирахме експедицията. Бяхме само няколко души и между нас нямаше нито историци, нито археолози. По-късно дойдоха за кратко време, един след друг, двама млади историци, които обаче гледаха скептично на цялата работа и присъствието им беше повече от формално. Ние имахме само изреченото от Ванга, голям ентусиазъм, висок авантюристичен дух и познания по древна история от общата ни култура. И естествено нищо не открихме, единствено намерихме мястото, описано от Ванга. Това беше нашият повече от скромен принос.

НО КАКВО СТАНА ПОСЛЕ, СЛЕД ЕКСПЕДИЦИЯТА?

Някои от участниците подходиха към познанието, дадено ни от Ванга, рационално и по нашенски: без да са наясно за какво става дума, без да разбират информацията, която имахме, без да имат нужните историески и археологически познания, но с тайната надежда да спечелят от тази работа. Запонаха да огласяват и да си приписват несъществуващи заслуги за някакво голямо „откритие” в Странджа планина, което съществуваше само във въображението им. Нещо повече: омаловажаваше се ролята на Ванга до обикновен консултант, въпреки че тя беше първопричината за всичко случило се, преиначаваха се думите или и се приписваха чужди.

В печата и в книги се появиха сензационни заглавия за открито светилище на египетската богиня Бастет в Странджа, за някакво гробница, която притежава знания за Земята и Космоса и още куп такива небивалици, които се бяха родили в главата на Кръстьо Мутавчиев по време на последващия му дългогодишен престой в затвора заради злоупотреби с държавни средства и участие в незаконна търговия зад граница с антични предмети. Ако знаех тогава в какво е участвал, никога не бих отишла нито при него, нито в службата му, за да искам съдействие за организиране на експедиция. Но всичко това се разбра по-късно, когато го арестуваха и осъдиха. Дано Бог да му прости всичките измислици, с които изопачи казаното от Ванга и подведе и изкуши много хора да повярват в несъществуващите му открития.

Помня, че много се ядосвах на тези публикации и непрекъснато пишех опровержения. Каква Бастет, какви жезли, какви извънземни материи? Ванга никога не е споменавала такова нещо, в речника и въобще пък нямаше думата „извънземен? Откъде дойде това? Обвиних в пресата Мутавчиев заради непочтеното му отношение и завинаги го зачеркнах от живота си. Но виждам, че наследството, което остави и до днес дава плодове. Продължават да излизат публикации за археологическото богатство на Странджа, позоваващи се на „откритието” на Мутавчиев и неговите „доказателства”, които всеки може да прочете в популярните книжки по история.

НА ТАЗИ МАНИПУЛАЦИЯ ТРЯБВА ДА СЕ СЛОЖИ КРАЙ

Всеки знае, че територията на България е много богата на археологически находки, но и на духовни богатства, които ще бъдат открити в нужното време и от нужните хора. От нас, днешните българи, се иска да съхраняваме  грижливо и почтено дадената ни информация, за да я предадем нататък, докато достигне в определеното време. Тук дребните сметки за облаги и материални богатства не важат. Остава голямата отговорност на всеки свидетел на познания, защото бъдещето не прощава и „въздава всекиму според делата му”.

И за да не бъда обвинена в пристрастие или злонамереност във всичко по-горе написано, ще се защитя, като припомня накратко истината за отиването ни в Странджа и какво се случи там.”

Напълно споделяме написаното в препоследните четири изречения от текстта на Красимира Стоянова. Ние от „Зелен туризъм” се стремим да спазваме изискването:

От нас, днешните българи, се иска да съхраняваме  грижливо и почтено дадената ни информация, за да я предадем нататък, докато достигне в определеното време.

На много места и по различни поводи това изискване сме го повтаряли като заръката от Клод Леви Строс: „Да си пожелаем поне този трудно научен урок да не бъде изгубен за други: да пази миналото си, е отговорност за всеки народ не само по отношение на самия себе си, но и спрямо цялото човечество. Никой не бива да го остави да загине, преди напълно да е осъзнал оригиналността и стойността му и преди да е запазил паметта му.”

 

В най-голяма степен това се отнася грижливо да събираме и точно да предаваме информацията за събития и явления, които не сме в състояние да разберем и да оценим.

 

Прочетена 396 пъти Последно променена в Понеделник, 09 Октомври 2017 10:10

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.