Сряда, 27 Май 2015 10:39

Отново ИСТОРИИ ЗА ЖАБКИ

Оценете
(1 глас)

разказани от Кирил Еленчев, автор на „Мерията”

Не можем да обясним, но не трябва да забравим разказаното от Кирил Еленчев. Да открием и съхраним всички разкази, свързани с жабката и за други неразбрани практики. „Ако искаме да разберем природата, ако искаме да овладеем онова, което ни заобикаля, то тогава трябва да използваме всички идеи, всички методи, а не просто избрана част от тях. Твърдението обаче, че извън науката не съществува никакво благо – extra scientiam nulla salus, не е нищо друго освен поредна, твърде подходяща вълшебна приказка. Примитивните племена притежават по-детайлизирана класификация на животните и растенията, отколкото е класификацията на съвременната научна зоология и ботаника.” Паул Файерабенд, Против метода.

Аз съм гълтал жабки. В Малко Търново сме само двама души, аз и Минчо. Преди няколко години аз спасих една крава. Паднала дето са старите гробища. Отивах за магарето и срещам Стоян. Питам го къде отива. Кравата му останала там и тръгнал да търси някой да му помогне да я заколят. Защо викам ще е колиш, а той обяснява, че се подула и ушите и увиснали. Казах му да не я коли, че аз ще я излекувам. А той: “Къде ще я излекуваш, тя е над половин тон, как ще я закараш?” Върнах го да дойде с мене. За да я излекувам, само трябва да ми намери малко хляб. Намерихме хляб. Отидохме при кравата и разбрах, че е от жабка. Взех хапката и плюнах на нея.  Намерихме подходящо дърво да отворим устата и бутнахме хляба, за да го глътне. Аз и плюнах и три пъти направо в устата.  Само след 15 минути кравата си дигна ушите, след това стана и се оправи.

Това ми бе за последно, вече от няколко години не съм лекувал. Но смятам, че ще мога да присъствам, ако някой млад 15-16 годишен иска да глътне жабка и да стане лечител. Минчо още плюе и миналата година спаси една крава. Жабката е страшно отровно животно. Представлява едно червейче зелено като гъсеничка, обвито в сухи тревички. Жабката е какавида. Стои залепено в тревата и животното го изяжда заедно с тревата. Поглъща го с трвата, защото е много малко. И умира. Спасение няма, няма инжекция, нищо няма. Умират за два-три часа. Много добитък съм спасил аз.

Глътнал съм жабка още петнайсетгодишен и лекувах до скоро. Навремето хората бяха тертиплии. Понеже много добитък е измирал, сами са създавали имунитет. Като бях на петнайсет години дядо, който също бе гълтал и лекуваше и татко бе гълтал и лекуваше. Дядо ми каза като бяхме на Станковските колиби: “Като станеш на 15 години и на тебе ще ти дадем да глътнеш. Нека да помагаш на хората. Дядо Тодор също ще бъде като го глътнеш. Страх ме е нещо да не ти стане и като сме роднина да не подейства.” Когато ги глътнах бяха с дядо Тодор - двамата, които са гълтали. Трябва до тебе да има човек, който е гьлтал жабка, ако ти прилошее, веднага да ти плюе в устата.  Дядо го намери и повика дяда Тодора. Даде ми три червейчета в една дървена лъжица. Глътнах едното, глътнах другото и третото за десетина минутки. И това беше всичко.

Ще разкажа още само два случая, които са от преди години. Навремето през месец април и септември като свършат пролетната сеитба и след жътвата мьжете заминаваха на скеля Аз бях малък осем-деветгодишен. Дойде у нас аркадашът на татко. Той имаше биволи. Идва в къщи и казва: “Василе, единият бивол ще умре. Закарах го на болницата и лекарят ме прати да намеря Манярата, да го заколи. Да не би да е глътнал жабка.” Татко каза: “Ако е от жабка ще го излекувам.” Татко взе малко хапки и аз тръгнах след тях.

Един бивол грамаден един тон. Опрял си муцуната на земята. Ушите му виснали. Докторът казва на татко: “Вие за това сте сиромаси, защото ще оставите биволът да умре, а няма да го заколите, да вземете пари или да си направите луканки.” Обаче стопанинът се ядоса и му казва: “Докторе, стой си настрани, стига ти вече го излекува, не ща да ми продумаш.” Отиде татко там, хванаха го, дигнаха му муцуната. Отвориха му двамата устата и Татко взе една хапка. А оня, докторът гледа: “Абе защо се занимавате с простотии?” Плюна му татко три пъти в устата, затвориха му устата и татко казва: “Аркадаш, повече не можем да направим.”

Само след десет минути този голям бивол си прибра ушите. А Докторът е още там и гледа. Зарадва се много стопанинът и вика:. “Докторе ела сега да видиш.” Докторът пита татко: “Какво направи?“ “Ами какво направих. Каквото са ми казали едно време татко и дядо. Ако е от жабка ще оздравее”  “Е хубаво де какво е това жабка?” Само след половин час биволът стана. А докторът се фати за главата и казва: “Вие правите магии”  

И още един много интересен случай, когато аз съм спасявал като бях войник. Лятно време беше. Ние отиваме да вземаме пощата с един друг войник. Минаваме под село Мечка и гледаме стои една кола натоварена със снопи. Много хора струпани и един бял вол стои. Викам на другия: Хайде да видим какво правят тия хора. Една жена плаче и две деца също плачат. Бяха турци, жената бе с шалвари. Видяхме, че другият вол е легнал, а докторът му казва същото: “Вземете да го заколите и одерете, защото волът ще умре” А човекът плаче и нарежда: “Нека да умре, аз няма какво да правя. Не мога да го пипна”. Аз като го видях и разбрах по падналите уши, че сигурно е от жабка. Тогава  казвам на другия войник:: “Виж сега как ще го излекувам.”

Отидох и казвам на стопанина: “Твой ли е?” “Мой.” “Хайде  да ми намерите малко хляб.” “Колко?” “ Малко – казвам – три хапки” “За какво ти е момче, той вече умира, какво ще направиш?”. Един извади от торбата и ми даде. “Хайде да видим какво ще направиш?”. Плюнах на хапката и му казвам: “Дай две колчета, да му отворим устата.” Намериха два чокана, отворихме устата и бутнахме вътре хапката. Плюнах и три пъти в устата. Затворихме устата и им казвам: “Сега ще стане” Жената плаче  и вика : “Как ще стане?” Аз казвам: “Ще стане.” Там имаше към 40 човека. Турците се държат един друг и всички гледат и чакат да видят какво ще стане. Не минаха и около 20-тина минути или половин час и волът се дигна и след още половин час волът стана.

Докторът беше около 60-годишен. Пита: “Момче ти къде служиш? Какво му направи?” Аз му казвам, че съм бил от десет години овчар в Странджа и знам всички лечения народни. Три пъти съм хапан от змия. Имам изкарани десет далака и сам си съм ги лекувал. Волът стана и докато ние отидем и се върнем с пощата, той го беше впрегнал.

Стопанинът дойде на заставата. Нямаш си на представа, дойде със семейството. Цялото семейство и роднините и всички ме питат: “ Как бе момче, можеш ли да ни дадеш обяснение? Какво му даде, какво направи, как го излекува?” Аз им викам: “То не се дава, то се гълта, слюнката ми е лековита, нищо друго.”

След като дойдоха тези хора, дойде и лекарят и отново ме питат: „Как го излекува?”. Аз им казвам: “Слюнката ми е лековита, и баща ми е гълтал и дядо ми е гълтал.” А докторът тогава ме пита:“И какво представлява туй нещо?” След няколко дни намерих и му го дадох.   

 

Прочетена 924 пъти Последно променена в Вторник, 28 Февруари 2017 10:55

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.