Събота, 28 Февруари 2015 10:25

Кондолов ли е Кондилис?

Оценете
(1 глас)

От известно време, може би повече благодарение на интернет, отколкото на книжни издания, сред любителите, интересуващи се от историята на Източна Тракия и Странджа започнаха да се обсъждат въпросите: Кондолов ли е Кондилис?. Чичо и племенник ли са българския войвода и командира на андартите в Източна Тракия, въоръжената сила на елинизма?. Възможно ли е тази родствена връзка да остане извън вниманието на основните участници в движението и борбите от страна на българите, гърците и турците, както и на историците?

Предложени ли са някакви убедителни доказателства от Димитър Войников за неговите твърдения, както са изложени в: Българите в най-източната част на Балканския полуостров - Източна Тракия?

Решихме в раздел „Неразбрано” да предложим обосновката на автора, както е представена от интернет в  това произведение на автора:

„45. Българо-гръцките борби в Източна Тракия в началото на ХХ век.

Още нещо за произхода на капитан Георгиус Кондилис - военен ръководител на гръцкото андартско движение.

В Голямата гръцка енциклопедия от 1930 г. са описани животът и биографиите на много бележити гърци, включително и на генерал Кондилис – военен командир и ръководител на андартското движение в Източна Тракия. Аз видях Кондилис на едно гръцко тържество в малкото странджанско градче Инджекьой. Веднага се разбра, че е видна личност, защото стоеше от дясната страна на митрополита. Тогава Кондилис беше съвсем млад, имаше красива войнишка стойка, държеше в ръката си елегантно бастунче и носеше на главата си каскет. Този каскет правеше впечатление, защото останалите гръцки първенци имаха на главите си елегантни червени фесове, а единствен Кондилис беше с каскет. Тогава той кръжеше из Странджа планина, за да “води пропаганда за елинизма”, както сам казва в интервюто си за в. “Утро”, но премълчава, че тази “пропаганда” бе обагрена обилно с българска кръв. В том ХІV от Голямата гръцка енциклопедия се разказва надълго и нашироко за генерал Кондилис, но не се казва всичко. Например Енциклопедията съобщава, че той бил учител в малкото гръцко село Оргас в Източна Тракия, но видяхме, че самият Кондилис признава пред българския вестник “Утро”, че по същото време се е подвизавал в град Мидия под чуждото име Никос Зангас. Енциклопедията без съмнение прикрива истинското положение на Кондилис като военен ръководител на андартското движение. И още нещо: преди Освобождението на България всяка година проходите на Странджа планина се изпълвали от преминаващите овчи и кози стада на българските търговци, наречени джелепи. Джелепските стада се събирали из северните български земи, най-вече от двете части на Добруджа, и се откарвали за продан на източните турски пазари, главно Цариград.

С едно такова стадо заминало за Цариград и будното, но неграмотно българско овчарче Иван Димитров Кондолов от китното странджанско село Велика. Момчето се условило ратай, ограмотило се на гръцки език, защото българските търговци говорели на него в търговските си работи, и не след дълго станало посредник между тях и гръцките клиенти. Така Иван израснал, създал се като търговец, оженил се за гъркиня и създал семейство, разумява се гръцко, защото живеел изцяло в гръцка среда. Около 1870 г. Иван довел от село и по-малкия си брат Георги. Минало време и двамата братя трябвало да се разделят, тъй като пътищата им били различни. Иван с голяма гордост изпратил брат си в България и кръстил на негово име току-що родения си син - Георги Иванов Кондолов... бъдещият гръцки генерал Георгиус Кондилис. Да, бащата на Кондилис се казва Иван Димитров Кондолов и е по-голям брат на героя от Преображенското въстание Георги Кондолов, намерил смъртта си в борбите за освобождение на родната земя.

Общоизвестно

Ще припомним някои общоизвестни  факти от биографията на Георги Кондолов: Роден е през 1858 г. в селоВелика, Малкотърновско. Истинското му име е Желязко, прекръстен по-късно от по-големия си брат Иван на Георги. Заради това по-късно е наричанДядо Желю. Георги Кондолов произхожда от многодетно бедно семейство. Още от детските си години напуска дома си и е принуден да изкарва прехраната си като дърводелски чирак вЦариград. След Освобождението на България напуска Цариград и се установява на местоживеене вХасково. През1898 г., няколко години след женитбата си за Донка Хубенова, Кондолов заедно със семейството си се преселва в градБургас. Открива работилница и работи по занаята си. Запознава се със свои съидейници и се включва в Македонското дружество „Пирин планина“. Впоследствие заедно сГеорги Минков,Григор Дяков ,Стоян Петров ,Иван Златарев и други основава на15 декември 1896 година клон на Одринското преселенско дружество„Странджа“. Участва и на 1-ия Учредителен конгрес на одринските дружества в България, проведен на19 февруари 1897 година. След конгресаПетко войвода, Георги Кондолов, Стоян Петров и други създават таен революционен комитет с ръководител Петко войвода, като помощен орган към Централното дружество във Варна, който има за задача да подпомага организирането и изпращането на въоръжени чети в поробена Тракия. В 1900 година заедно сГеорги Минков е делегат на Бургаското дружество на  Седмия македонски конгрес,а в 1901 година – наОсмия македоно-одрински конгрес През 1899 година става ръководител на македоно-одрински комитет. Запознава се с Гоце Делчев който му гласува голямо доверие. В началото на 1901 г. формира агитационно-пропагандна чета от 10 души, която е предназначена да действа в района на Странджа. С втората чета Кондолов навлиза в Малкотърновско на 24 май 1902 г. През октомври заболява и временно напуска четата, като заминава на лечение в Бургас. След като възстановява здравето си, през месец ноември, Георги Кондолов отново застава начело на четата и обикаля селата Третата чета на Кондолов, сформирана на 18 май 1903 г., обикаля селата на  югоизток от Малко Търново. Този път усилията на четата са насочени преди всичко към въоръжаване на населението и повишаване на неговата бойна подготовка, с оглед на предстоящото въстание. С третата чета, Георги Кондолов остава в Малкотърновско до обявяването на Преображенското въстание.  Отрядът под личното командване на войводата Георги Кондолов, в който влизат Паспаловската и Мокрошевската “смъртни дружини”, състоящ се от 97 души има за задача да унищожи турския гарнизон в Паспалово.Георги Кондолов повежда четниците си към турската казарма. Войводата е ранен при опит да обходи турските сили откъм къщата на гърка Аристиди Ганозлията. Страдайки от непосилни болки Георги Кондолов моли четниците си да го убият с личната му пушка и да го избавят от мъките. Погребан е тържествено на следващия ден от четниците си и населението от околните села.

На 5 септември 1925 г. бойните другари на войводата пренасят нелегално костите му в Малко Търново в съндъче. На него изписват „Делото е свято. Проклети ще бъдете, ако не продължите борбата“, които са последните думи на Кондолов преди да издъхне.

За съпоставка предлагаме и кратка биография на Георгиос Кондилис (Γεώργιος Κονδύλης) е гръцки генерал и политик, Министър-председател на Гърция. Участва в Балканските войни (1912-1913), по време на които е повишен в чин капитан Противопоставя се на възстановяването на монархията в 1920 година и бяга в Константинопол, където с други венизелисти организира „Демократическата защита“ (Δημοκρατική Άμυνα). Завръща се в Гърция след революцията от 1922 година и е повишен в чин генерал-майор. Участва в потушаването на роялисткия бунт от 1923 година, след което се оттегля от активна военна дейност и започва политическата си кариера. Между март-юни 1924 година е военен министър, а през август 1926 година сваля диктатораТеодорос Пангалос и заема поста на министър-председател на Гърция. В 1928 година е избран за народен представител от Кавала, а през 1932 година е повторно военен министър, а след проваления венизелистки бунт от март 1935 година фактически поема цялата власт в страната. С натиск сваля министър-председателя  Панагис Цалдарис и притиска президента Александрос Заимис  да го назначи на негово място. След това сваля президента, назначава плебисцит за възстановяването на Монархията и се самоназначава за регент, смятайки че ще може да контролира владетеля. Същата година Георгиос ІІ се връща в Гърция, но до края на годината Георгиос Кондилис сдава министър-председателския си пост. На изборите от януари 1936 година участва  и успява да вкара 15 свои депутати в парламента. Умира на 1 февруари 1936 година в Атина от сърдечен удар.

Възможно ли е, при такава бурна биография и заемането на толкова противоречиви политически позиции, темата за произхода на Кондилис да бъде оставена само на вниманието на Димитър Войников.

Прочетена 754 пъти Последно променена в Вторник, 28 Февруари 2017 11:02

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.