Петък, 13 Юни 2014 09:27

Кладара-Цикнихор: Светещо кросно прелита над Резвая

Оценете
(4 гласа)

Ако продължите направо по пътя, който се вижда и върви по билото между Върли дол и Резовска река бързо ще стигнете до първия кръстопът. Ако тръгнете наляво ще пресечете Върли дол при Студения врис и ще излезете на пътя, който минава по билото между Велека и Резовска и продължава през Елените, Руденово, Буковци (с отклонение на ляво за Голямата язма във Влахов дол, отклонение на дясно за Света Марина), покрай Макьовци и Одерето... до Синеморец. Ако тръгнете на дясно ще минете покрай заставата и може да отидете в селото. Ако продължите направо ще минете покрай Киряков чукар(където при учение на четниците е загинал Стоян Желязков, деец на ВМОРО от 1902 година, подвойвода, а по-късно войвода на кладарската смъртна дружина), Карастойка (отклонение вдясно за Ватралова поляна -скалата със соларни кръгове и ДядовКиров буджак), през останките от открития рудник и през Върли дол, през Зипка, Стариликуди и Ликуди, ще стигнете до светилището на Света Марина.

На снимката не се показват ясно обектите за които ще стане дума в информацията дала заглавието на материала, но може да се посочат ориентири, за пътя към тях. Вижда се разклонението в дясно на пътя, който се спуска към селото. По време на това спускане могат да се наблюдават, останалите в Турция села Цикнихор и Камила. Кладара (Сливарово) не се вижда докато не се навлезе в селото. Вдясно от пътя и разклона, под по-голямата група дърветата (корийката), се намира манастирчето на Свети Георги, от което излизали светещите кросна. Съвсем наблизо до трите дървета вдясно се намира и могилата, междинен пункт в полета на прелитащото светило.

Затова представяме този материал в Неразбрано, където поместваме информация за събития, явления, предания, които не можем да разберем и да обясним, но искаме да съхраним памет за тях, защото според нас те са част от важно наследство, което трябва да предадем на нашите потомци.

В тези случаи се ръководим се от поръката на Клод Леви Строс: „Колкото по малко внимание им обръщаме, толкова по-бързо ще изчезнат! И дори  ако не трябваше да изчезват, по-добре ще е за тях да не се говори от страх да не би отвън да забележат, че местната култура не е още напълно догонила модерната цивилизация, както някои нейни членове биха искали да вярват или да си внушават. Самите ние в определени периоди от нашата история не се ли отдавахме на същите илюзии и не трябваше ли по-късно да умножаваме усилията си, за да подновим миналото, чиито корени искахме да прекъснем? Да си пожелаем поне този трудно научен урок да не бъде изгубен за други: да пази миналото си, е  отговорност за всеки  народ не само по отношение на самия себе си, но и спрямо цялото човечество. Никой не бива да го остави да загине, преди напълно да е осъзнал оригиналността и стойността му и преди да е запазил паметта му.”

Преди години кладарци често обсъждали появата на светещо кросно (продълговато светещо тяло), което излизало от манастирчето на Свети Георги, намиращо се край пътя над селото и прелитайки над селото и реката се насочвало към светилището на Свети Илия в землището на село Цикнихор, което сега е в Турция.

Когато разговаряхме с малкото живи свидетели, не бяхме планирали да представяме това явление, защото за нас има много неясни неща, относно причините и следствията. Не успяхме да съберем някаква информация защо тези места са избрани за светилища. Не разбрахме дали са станали светилища, защото от там излизат светещи кросна или кросната излизат, защото са светилища. Нашата цел не е с публикацията да дадем отговор на основните въпроси, които могат да се поставят. Искаме само да запазим някаква памет, че е имало такива явления.Не поискахме съгласието на хората, с които разговаряхме и затова не посочваме техните имена. Надяваме се да предизвикаме интерес и някой да ги потърси и да направи по-сериозни проучвания на място. Опасяваме се, че повече не може вече да се отлага, защото живите свидетели са останали малко.

 

Все пак разбрахме, че светещото кросно е наблюдавано от различни места (колиби, ниви, пасища, попрелки), където хората са били по някаква работа. Информаторите, с които сме разговаряли, не могат да посочат в какви дни (празници или делници) се появява, но твърдят, че са го виждали повече от един път. Спомнят се, че са го наблюдавали в началото на вечерта, когато са били с други хора. Наблюдавали са го през лятото, когато има повече хора на открити и неосветени места. Според техните твърдения кросното излизало от манастирчето на Свети Георги, изнасяло се до могилата (над параклиса, вляво край пътя за Малко Търново), издигало се нагоре и се насочвало към Цикнихор.

Прочетена 874 пъти Последно променена в Вторник, 28 Февруари 2017 11:28

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.