Петък, 16 Май 2014 10:21

За неизгаряемостта на нестинарите - Наблюдението

Оценете
(4 гласа)

Наближават дните на нестинарските празници, посветени на Св.Константин и Св.Елена. Предполагаме, че отново много посетители, които наблюдават ритуалите и играта в огъня ще се опитат да си обяснят неизгаряемостта на нестинарите, хако открият такава. Затова в раздела Неразбрано предлагаме: първо наблюдението, а след това и обяснението на д-р Добран Гарвалов, който е един от най-сериозните изследователи  на нестинарството.  През 1924 г. предприема самостоятелно проучване на нестинарството. Посещава нестинарските села и на място разпитва нестинари и наблюдатели. Повече от десетилетие търси обяснение на проявите, за които е събрал информация. Наблюдава поведението на нестинарите и протичането на празниците в с.Българипрез 1926 и 1931 г.Прилага комплексен интердисциплинарен подход от позициите на биологията, социалната психология и медицината. 

Предлагаме няколко откъси от неговия труд „Нестинари”, които се отнасят за „неизгаряемостта” на нестинарите:

„В този момент една от нестинарките се разтрепери, вдигна ръце, развика се „въх-въх”, грабна една от иконите и започна да играе с нея около огъня. По-после тя навлезе в него, прекоси го надлъж, кръстоса го и излезе.

В това време се случи за нестинарките един неприятен инцидент. Секретар-бирникът на селото Иван П. Лапчев, който стоеше до нестинарката баба Маруля, която в този момент само трепереше, но още не беше в пълно „прихващане”, я бутна в огъня. Баба Маруля по инерция навлезе в него, но тя се обърна и като улови секретаря, вкара и него в огъня. Лапчев подскочи само тук-там из огъня и излезе от другата му страна, но новите му обуща и новите му панталони изгоряха от огъня. Баба Маруля спокойно премина през огъня и излезе от другата му страна. Тя беше съвсем боса. На въпроса ми защо постъпи така, секретар-бирникът ми обясни, че искал с това да компрометира играта в огъня. Баба Маруля му била някаква роднина, но от няколко години вече не влизала в огъня и той искал да я вкара насила, да се изгори и с това да се компрометират всички нестинарки. Неговите очаквания обаче не се сбъднали. Нестинарката излезе невредима от огъня, а неговите обуща и краищата на панталоните му изгоряха. Този инцидент разстрои целия празник.....

Първото навлизане на нестинарките в огъня става в пълен екстаз. Те правят в огъня обикновено един кръст, танцувайки напред и заднишком и излизат от него. Играят известно време около огъня и пак навлизат в жарта. Този път те имат изключително задача да играят в него. Аз наблюдавах играта през 1931 г. на две нестинарки: баба Кераца и баба Мария, и двете играха много буйно. Те съвсем не подскачат в огъня, а играят малко провлечено в него, като си провлачат краката, заравяйки ги често пъти до глезените. Излизайки от жеравата, те често пъти отнасят и живи въглени върху краката си. Играта им продължи точно 14 минути, като излизаха от огъня 6 пъти. В самия огън  сумарно те стояха общо: Кераца 6 минути, а баба Мария – 4 пълни минути. Кераца направи непрекъснато в огъня 48 стъпки при едно влизане, а Мария 37 стъпки. В другите си влизания те направиха по-малко на брой стъпки.....

Аз имах възможност да наблюдавам през 1926 година баба Нуна да носи в ръцете си жар с тамян в нея и да прикадява нестинарките. Бояджиев разправя за едно гърче-нестинар, че играло босо в огъня в самия конак, като тъпкало огъня около десет минути и дори го бъркало с ръце. По всичко изглежда, че преди години играта в огъня е била много продължителна. Някои твърдят, че тази игра продължавала до половин час, други - до един час, а самата баба Нуна ми казваше, че когато била млада, играела в огъня до четири часа, докато съвсем изтъпквала жарта.....

Друго едно обстоятелство, което се поддържа от много наблюдатели и от местните селяни, както и от самите нестинарки, е, че паднали кърпи от нестинарките в огъня, или допрени дрехите им до въглените не изгаряли. Това е едно особено явление, което подлежи още на наблюдения и проверка. Вярно е, че краката на нестинарките, които играят в огъня не изгарят, това съм имал възможност и аз лично да констатирам, но за дрехи и кърпи не съм видял.

Навлизането на нестинарите в огъня се придружава у тях с едно чувство на студ в краката им. Това твърдят всички нестинарки. От студ те почти не усещат краката си, когато навлизат в огъня. Това е важно обстоятелство, което може би иска да хвърли известна светлина за неизгарянето. Чувството за хладина не е само едно сулективно усещане. Моите проверки на краката им непосредствено след играта в огъня показаха, че действително краката им са ледено студени, когато лицето им е потно и горещо. Ръцете им са също много студени. Пулсът им е ускорен и повърхностен. Краката им са съвършено бледи, когато лицето им е червено дори синкаво от стаза на кръвта в него. Това показва, че през време на играта кръвта от крайниците се стича към главата и туловището, а крайниците силно се анимизират.”  

Прочетена 845 пъти Последно променена в Вторник, 28 Февруари 2017 11:29

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.