Сряда, 25 Септември 2013 13:22

Видението

Оценете
(8 гласа)

Всеки народ има дълг пред своите наследници и към цялото човечество да опази от своето минало всичко, което още не е успял да разбере и оцени. Голям е нашият дълг и към много все още неизследвани способности и неразбрани явления, които екип на БАЕСТ обедини в един проект с обединяващо название: “Мистериите от Тракия и Странджа”.

Към това наследство отнасяме и явлението, описано от Красимира Стоянова в книгата “Истината за Ванга”: “тази странна загадка, която беляза живота ни с докосването до “нещо свръхестествено” и така категорично промени представите ни за много неща.”

За да могат да видят първите лъчи на слънцето през следващия ден, групата от ентусиасти, които искат да научат нещо повече за мястото, посочено в картата (виж: Картата), отива в планината още на 4 май. До обяд, благодарение на точното описание, получено от Ванга, те определят търсената скала, макар и да не откриват в околността нищо особено.

Опъват палатка и се подготвят да нощуват и дочакат изгрева на слънцето. Времето им подготвя изпитания, продължилият два часа проливен следобеден дъжд   ги измокря до кости. Прекарват нощта край огъня, опитвайки се да се стоплят и да изсушат мокрите дрехи. До сутринта небето се изчистило от тъмните облаци и те застават в подножието до скалата, готови да посрещат първите лъчи на слънцето. Ето как е описано сутрешното явление:

“Половин час не се случи нищо. Но след това един слънчев лъч заигра по върха на скалата, слезе надолу до соларните кръгове и започна да се движи по тях от ляво на дясно, описвайки светлинен триъгълник. Наблюдавахме тази игра на светлината около двадесет минути и след това почти цялата скала бе огряна от слънцето.

Без да сме специалисти и археолози, без да разбираме случайна ли бе ше тази игра на светлината или сме били свидетели на някакво интересно явление, самият факт, че Ванга ми каза да наблюдаваме първите лъчи на слънцето точно на този ден – 5 май, - и то ни даде своето странно доказателство (щом е казано - ще го видим) – всичко това ни изпълни със странно вълнение и възбуда.”

През целия ден участниците в групата коментират видяното.

След обяд дъждът отново се повтаря и до вечерта облаци покриват небето. Когато вече се стъмнява облаците се разчистват и те виждат първите звезди.

Заемат позиции пред скалата. Около 21 часа започва втората нощна част на видението. Един лунен лъч, в продължение на около петнадесет минути, описва познатия от сутринта светлинен триъгълник. “След това лъчът изчезна. Стояхме неподвижни в тъмнината на два-три метра от тъмната скала и никой не смееше да пророни и дума, но вероятно и петимата сме мислели едно и също: случайна ли е тази игра на светлината по скалата, или между тях има някаква закономерност.

Но най-невероятното започва сега.

Няколко минути след това южната гладка страна на скалата, пред която стояхме, светна някак отвътре като екран на телевизор и сред планинската тъмнина тя се открои в светлосиво. И миг след това се появиха в открояващ се бял свят ... две фигури. Бяха огромни и заемаха почти цялото осветено пространство – гладката стена беше висока не по-малко от пет метра и около 3-4 м широка. Фигурите се виждаха толкова отчетливо и се открояваха така релефно, че имах чувството как всеки момент могат да се отлепят от стената и да тръгнат към нас. Беше толкова потресаващо, че ние буквално се вкаменихме – от това което виждахме със собствените си очи и (защо да крия?) - от страх.

Толкова добре съм запомнила тези фигури, че няма да ги забравя, докато съм жива. Отляво на скалата на преден план в цял ръст стоеше възрастен мъж, по-скоро старец, с дълга до земята роба и дълга до раменете коса....”

По нататък в книгата К.Стоянова описва доста подробно гледката, която са наблюдавали около двадесет минути.

Под силното въздействие на това видение групата, като по команда без думи, с неподозирана бързина, за около два часа, се смъква до града.

“Почувствахме се сигурни от близостта на хората и започнахме да говорим. Оказа се, че и петимата сме наблюдавали тези фигури и описанията ни не се различаваха едно от друго.... Може би масова психоза? Но ние не знаехме защо трябва да стоим пред тази скала и през ум не ни е минавало, че ще видим нещо на нея. Репликата на Ванга беше: “Трябва да наблюдавате първите лъчи на слънцето и на луната.”...

Веднага на другия ден отидох при Ванга и и разказах всичко подробно. Беше и много интересно, но не пожела да направи никакъв коментар....

След време още няколко пъти ходихме на това място и сутрин и вечер , но повече не видяхме нищо.”

Ние също не можем да направим коментар.

По: Красимира Стоянова, Истината за Ванга,   С., 1996, ИБП,

Прочетена 55 пъти Последно променена в Вторник, 28 Февруари 2017 11:56
Още в тази категория: Любовта на Змеицата »

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.