Понеделник, 14 Ноември 2016 10:33

Приносът на Коуз и клъстерите за селски туризъм

Оценете
(1 глас)

От информации по мрежата и от контакти с партньори става ясно, че бързо расте броя на проектите за създаване на клъстери (или кластери) за устойчиво развитие на селските райони. В България има Асоциация на бизнес клъстерите (АБК), която е основана през 2009 г. и в нея членуват 16 клъстера от различни сектори. Представените в тази асоциация отрасли и сектори са извън селските райони и селския туризъм, защото клъстерите не са били обект на внимание от ПРСР.  

Темата за клъстерите е важна за „Зелен туризъм”. От доста години се среща в решенията на Общото събрание и на Управителният съвет на БАЕСТ. Експерти от Асоциацията и БРТК - преподаватели от Колежа  по туризъм, са правили опити да привлекат местни партньори към идеята, чрез създаване на клъстери, да се постигне по-ефективно усвояване пространството на селските райони за туризма. Приема се, че клъстерите, като форма за организация на стопанската дейност, са особено подходящи за включване на фирмите, земеделските производители и домакинствата от селата в туризма. Досегашните резултати от тези опити показват, че идеята за клъстерите, както и приносите на Роналд Коус, които са основа за икономическата им обосновка, доста трудно се приемат от съзнанието на хора, сатанизиращи или боготворящи „невидимата ръка на пазара”.

От една страна, много хора предпочитат черно-бялото виждане, по-лесно разбират чистите форми и крайностите. Приемат само два варианта на връзки: Пазарни връзки - напълно независими производители, които са свързани чрез пазара или само преки връзки - производители, обединени в рамките на една обща собственост на фирмата.

От друга страна, на практика бавно и трудно се осъзнава и оценя растящото значение, както на външните (страничните), така и на последващите ефекти или въздействия. Нарастващото значение на тези ефекти се отнася в  много голяма степен и за екологичния и селския туризъм. Все още никой не създава и продава, като отделна стока, пейзажа, но от него ще се определя в значителна степен цената на стоките и услугите, свързани с туризма.  

Клъстерът е стопанска форма, която обединява за съгласувани действия независими собственици, които се договарят и самоограничават, приемайки някакви дългосрочни задължения към другите участници. В договора за създаване на клъстера могат да се предвидят начини за отчитане и признаване на външни и последващи ефекти, като принос на различните участници за подобряване или влошаване на пейзажа.

За „клъстери” икономистите започват да пишат и говорят от средата на ХХ век. Първоначално понятието „клъстер” навлиза в икономическата литература, като идващо от химията. През последните десетилетия се преминава към обяснение същността на „клъстера”със сравнения от биологията. Някои автори сравняват клъстера с грозд, при който всички зърна са цялостни и пълноценни като плод и семена, но се развиват и зреят здраво свързани в грозда. Други сравняват клъстера с пчелен рой, който може да се възпроизвежда като сложен организъм, само когато има пчела-майка, която със своите сигнали свързва много различни самостоятелни организми на пчели-работнички и търтеи.

За разбиране на икономическата същност на клъстерите е добре да се разбере и осмисли приноса на Роналд Хари Коуз (на английскиRonald Harry Coase,).  Коуз е лауреат на Нобелова награда за икономика през 1991 г. Получава я за откриване и изясняване значението на разходите за транзакции за формите на организация на стопанската дейност и за значението на правата на собственост върху ресурсите за институционалната структура и начина на функциониране на икономиката.

Приносът на Коуз към икономическата теория се оценя с известно закъснение (почти половин век), когато се разбира, че нито пълновластието на пазара, нито централизираното планиране могат да осигурят във всички случаи ефективност. Неговият принос се оценя, когато водещи икономисти, юристи и социолози разбират, че вместо опитите за връщане във времето на римското право на свещена и неприкосновена частна собственост трябва да се създава, развива и институционализира пазар на голямо разнообразие от права.  Да се развива умението на стопанските субекти да разговарят, да преговарят, да се договарят. Трябва да се усъвършенства системата за отитане изпълнението на договорите. Коуз се приема за пионер в изучаването икономическото значение на правото на собственост и разпределението му между индивидите във връзка с правната система, договорите и държавното регулиране.

За да се постигне устойчиво (повечето проекти включват това определение в името на клъстера) развитие при създаване на клъстерите за развитие на туризма в селските райони трябва да се отчита приносът на Коуз и на други икономисти, юристи и социолози, които изследват процеса на вземане на икономически решения и анализират факторите, които определят техния успех. Според експертите на БАЕСТ, клъстерите като добре обосновани договори за дългосрочно разпределение на права  и задължения осигуряват възможност да се реализира стратегическата цел на Асоциацията:  Положителната синергия от съчетаването на различните дейности, свързани с туризма в Странджа, да се утвърди като в основен специфичен ресурс за постигане на конкурентоспособност. Повече от две десетилетия тази цел – конкурентоспособност, основана на положителната синергия е поставена в центъра на инвестиционната стратегия на Асоциацията.

Положителна синергия има, когато съгласуваната работа на участниците в клъстера дава по-добър резултат, отколкото работата на всеки един поотделно. Синергиен ефект ще има, ако партньорите в клъстера си  взаимодействат добре и усилията (както и външните или страничните ефекти от дейностите) им се допълват и подобряват положението на всеки и на всички. Положителна синергия ще се получава, ако всеки от клъстера се стреми да подобри своите резултати, като подобрява резултатите на другите участници.

Това е възможно, но не може да се постигне стихийно от „невидимата ръка на пазара”. Нужно е целенасочена работа за инвестиране на доверие и умение за сътрудничество, като социален капитал. Нужни са много разговори и преговори, за да се получи справедливо разпределение на разноските и ползите. Защото, без взаимно доверие и без легитимни процедури за обявяване и обсъждане на инвестиционни намерения, трудно ще се осъществи далновидно съчетаване на дейностите, свързани с туризма в Странджа-Сакар. Участниците да подобряват резултатите си взаимно.

Без реалистично дългосрочно планиране, без мобилизиране на цялото местно знание и на доброто познаване на условията и на ресурсите на всяко землище е възможно да се предизвика отрицателна синергия. От различни прояви на този начален етап на подготовка на проектите за клъстери се вижда, че посветените са някъде там в София и в центровете, а местното знание и доброто познаване на територията на общините и селищата са все още непотърсени ресурси. Неясно е как кръгът на заинтересованите участници ще се разшири, за да достигне до тези от селските землища. От обхвата на този кръг ще стане ясно какви са проектите: за внедряване на нови ефективни форми за организация на стопанските дейности в селските райони или само за усвояване на средства от фондове и програми.

Прочетена 546 пъти Последно променена в Вторник, 28 Февруари 2017 09:55

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.