Четвъртък, 08 Септември 2016 10:46

Има ли мистичен път за изход от кризата?

Оценете
(2 гласа)



Жиртуева Н. С. : Философия на самоусъвършенстването на човека и обществото

„Насочването към световния религиозен опит в съвременния етап от развитието на цивилизацията е свързано с духовната криза на обществото и търсенето на пътища за изход от нея. Особено внимание привлича опита на мистическите учения, доколкото във всички времена мистиката се е възприемала като най-съкровената част от религията, квинтесенция на религиозния опит. Още в началото на ХХ век американският философ и психолог У. Джеймс  написа в своя труд „Многообразие на религиозния опит”, че „всички корени на религиозния живот, както и неговия център, ние трябва да търсим в мистичните състояния на съзнанието.”

Мистическите традиции в света учат, че преходът от егоцентрическо съзнание към просветлено се явява сложен и многостепенен процес, в основата на който стои постепенната трансформация на материалното начало в духовно.” Жиртуева Н. С.

 

С представяните материали, „Зелен туризъм” се стреми да съдейства за взаимно откриване, за контакти и за създаване на трайни връзки между заинтересованите от темата за исихазма.  Сред тях е и автора на горния текст: професор Наталия Сергеевна Жиртуева от хуманитарно-педагогическия институт на Севастополския държавен университет.

В своя сайт „О себе” тя определя своите научни интереси така: Синтез на знанията. Съюза на философията, науката, религията и изкуството. Философия на самоусъвършенстването на човека и обществото. Приемаме, че последното се отнася повече за исихазма и затова го използваме в подзаглавието.

Научната степен кандидат на философските науки по специалност религиознание  Жиртуева Н. С. защитава с дисертация на тема „Исихазмът в духовната култура на средновековна Украйна и Русия.” Научната степен доктор на философските науки по специалност религиознание защитава с анализ на мистическите традиции на Изтока и Запада.

Кандидатската дисертация на Жиртуева представлява философско изследване на религиозния феномен исихазъм, като мистическо учение, насочено към самоусъвършенстването на човека и на знанието за бога.  С методите и средставата на историософията, на религиознанието и културологията, в нея се прави анализ и сравнителна характеристика на византийския, киеворуския и московския исихазъм. Анализира се влиянието на исихазма върху философите от  източното славянство. Според нея,   византийският, а това значи  и парорийският исихазъм се формира в резултат на взаимодействието на аскетизма и патристическото богословие. Създава се универсално учение за пътищата на самоусъвършенстването и нравственото преобразяване на човека до степен на „преображение и обожение”.

До преображението се достига, чрез аскеза и отказ от земните блага, чрез добри дела и ”умна молитва”, чрез възпитание за противопоставяне на страстите и постигане на противоположните на тях добродетели, чрез всеобхватна любов към Бога и към целия свят. Пътя на любовта дава възможност да се достигне до най-високото блаженство – мистическото сливане на човека с Бога, съпроводено с озарението от божествената светлина. Догматическият израз на стремежа на човека към единение с Бога и със света се явява култа към Св. Троица, като идеал за  единство, цялостност и съборност, като тясна връзка на образа със своя първообраз. Византийският исихазъм е оказал сериозно влияние на културата на империята, съдействайки за нейната психологизация и обогатяване с  хуманистически идеи. Под влияние на древноруския исихазъм в киеворуската култура се формира идеала за деятелна святост, основана на добрите дела и любовта към света, на култа към Св. Троица. Киеворуският исихазъм бил предимно с морално-практическа насоченост и се въздържал от крайностите на аскетизма, което било свързано с устойчивостта на езическите традиции. Московският исихазъм на Св. Сергий Радонежски, като развитие на идеите на византийския и киеворуския исихазъм става основа за развитие на религиозно- философската и на художествена култура на Московската Русь. Според Жиртуева Н. С., в  епохата на средновековието Крим се явява „културен мост” между Византия и Русь. Посредници между техните мистически центрове стават „пещерните манастири” на полуострова, които допринасят много за формиране и развитие на киеворуския исихазъм  Но през XIV-XV в. ролята на Крим в разпространение на идеите на неоисихазма е било незначителна.  

Предлагаме три кратки откъси от статия „Модификация на византийския исихазъм в културата на Киевска Рус, Московска Рус и Крим”, публикувана в сп. Философия и култура,- 2015, - № 6:

„Преди повече от 1000 години източнославянските народи се оказали в сферата на влияние на Византийската империя. От самото начало процеса на възприемане на нейното богато наследство бил творчески, и едно от неговите направления се явява осмисляне на идеите на исихазма. Протоиерей И. Майендорф отбелязва полисемантизма на самото понятие „исихазъм” и назовава четири негови смислови значения: 1) идеал на индивидуалното отшелничество на раннохристиянските анахорети в духа на Евагрий Понтика;  2) психосоматически метод на самозадълбочена медитация с постоянно творение на „исусовата молитва”; 3) система от богословско-философски понятия, разработани от Палама в полемика с Варлаам; 4)”политически исихазъм”, т.е. социална и културна програма, която провеждат византийските дейци и широко се разпространява в славянските страни. Исихазмът в най-широк смисъл на думата се явява мистическо учение за преображението („обожението”) на човека, което изразява най-съкровената същност на православието. Именно затова той има голямо значение за целия православен свят. ...

В развитието на византийския исихазъм следва да се отделят два основни етапа. В  IV- XII в.в. се формира ранния исихазъм.Неговите основи били заложени от мистиците – пустинници (пустиножители), които отдалечавайки се от суетата на света се стремяли към „обожение”. „Баща” на монашеския аскетизъм на  християнския Изток се счита Антоний Велики, а следващото му развитие е свързано с Макарий Египетски, Исак Сирин, Иоан Лествичник и др. В техните трудове монашеството отбелязва висша степен на духовен живот, която започва с „обръщение”, т.е. усилия на волята, насочени към Бога, а по-нататък отказ от света. Необходимо условие за монашеския живот аскетите смятат молитвата, ,борба със страстите, пост....

Духовен център на исихазма става  Атонската „света гора”. Новият етап в развитието на исихазма – неоисихазма от XIV век – е представен от ученията на Григорий Палама и Григорий Синаит. Дискусията на двамата мистици в културата на Византия е получила названието „исихастките спорове”. Синаит развивал аскетическата традиция от IV - XII в.в., допълвайки учението за умно-сърдечната молитва и борбата със страстите. Но именно в произведенията на Палама за пръв път исихазма придобива вид на стройна система за мистическо усъвършенстване, в основата на която  учението за „тварните” и „нетварните” енергии, любовта като свързващо звено между двата свята, синергиите и световите феномени (фотизми), които съпровождат опита за мистическото преображение. Мистикът се стреми да преодолее трагичния дуализъм на материята и духа, характерен за античния платонизъм. Григорий Палама се явява също така и създател на „политическия исихазъм”, стремейки се да въплъти в живота идеята за мистическото единство на човечеството. Той говорил така: „Ние всички сме един на друг братя, защото имаме един владетел и творец и той стана наш общ баща”. В културата на Византия новите идеи се отразяват под формата на „палеологовски ренесанс”, който има ярко изразено хуманистично съдържание.”

Погледнато в дългосречен план центърът на византийския исихазъм е бил и е в Атонската Света гора, но своя връх, като единство на четирите проявления, исихазмът достига през ХIVвек в манастирите на Парорията, когато се проявява повече като балкански и общоправославен, в т.ч. и като български – Теодосий Търновски, Евтимий Търновски, Ромил Видински Св. Киприян Цамблак Чудотворец, митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия. и др.

Според нас е очевидно, че за развитие на идеите на исихазма през ХIVвек много е допринесло и пренасянето (преместването на споделящите ги) им от оазисите сред жълтите пясъци на пустините в зеленото море на горите на заредените с мистична енергия Странджа и Сакар.

Повече информация за автора от сайтовете на Жиртуева Наталья Сергеевна.

 

От „Зелен туризъм”

Виж: БАЛКАНИТЕ И СТРАНДЖА ПРЕЗ XIV ВЕК ;

СТРАНДЖА-САКАР-ЛЮЛКА НА ИСИХАЗМА;

С. С. ХОРУЖИЙ ЗА ЕКОЛОГИЧНИТЕ ПРОБЛЕМИ В СВЕТЛИНАТА НА ИСИХАСТКАТА ДУХОВНОСТ;

 

Прочетена 610 пъти Последно променена в Вторник, 28 Февруари 2017 10:13

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.