Понеделник, 28 Март 2016 10:52

Има ли система „Учител”, която да спаси човечеството?

Оценете
(2 гласа)

Ще помогне ли Разумът на Хората да открият и да се съобразяват с Логиката на Природата?

Екипът на „ЗТ” защитава определинието „зелен” в заглавието си, чрез представяне на идеи, становища и книги на автори, които помагат на читателите да разберат по-задълбочено миналото и да търсят решение на наследените проблеми. Да погледнат в бъдещето и да видят скритите заплахи.

Виж:ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ПЧЕЛИТЕ ЩЕ БЪДЕ ЗНАК ЗА ПРЕДСТОЯЩАТА ГИБЕЛ НА ХОРАТА

 

По-добре да осмислят идеята на В. И. Вернадски, на Леруа и на Тейяр де Шарден за участието на човечеството във формиране на хармоничната биосфера, която се развива като ноосфера или като сфера на разума.

Принос за осъществяване на идеята за превръщането на биосферата в сфера на разума е концепцията на академик Н. Н. Мойсеев за „екологичния императив”. Мойсеев системно, от позициите на съвременния рационализъм, разкрива логиката на Природата и логиката на историята в трудното издигане към Разума. Развивайки идеята за ноосферата в своите философски, екологически и социалноикономически възгледи, Н. Н. Мойсеев формира ново направление в хуманитарното знание, което неговите ученици и последователи наричат екополитология. Това е опит на разумът да отрази и да обобщи някои тревожни промени в живота на хората, на обществото и на останалата част от живата природа.  

Най-важното: Да се спре разрушаването на общия дом Земята. Да не се допусне необратимо нарушаване на равновесието в биосферата. Авторът е оптимист, който вярва, че словото насочено към хората ще намери отклик и ще даде плодове. Заплахите за биосферата са големи, но Разумът все още може да обърне посоката и да намали щетите.

„Хората започват да се замислят, Природата, т.е. целият заобикалящ ни свят, изпълнен с живо вещество, което наричаме биосфера, има собствена логика на развитие, и нищо живо не е способно, нарушавайки неговата логика, да се съхрани, защото то самото е родено от този свят, появило се е по силата на тази логика. И ние хората, също сме частица от този свят, ние също сме породени от тази логика, която ние най-често наричаме закони на развитието, макар самите закони – още не са логика, а само нейни отделни елементи. И ние също съществуваме следвайки тези закони. И тежко ни, ако ние нарушаваме логиката на мирозданието и действаме въпреки нея, ако ние се стремим да покоряваме Природата, т.е. да създаваме своя логика, различна от логиката на Природата, и се стараем да я следваме.Тогава ни очакват деградация и гибел. Може би не изведнъж, но затова и по-мъчително, отколкото моменталното изчезване в резултат на ядрен катаклизъм. И не отделни хора, а целия род на човечеството. Но, за разлика от останалия жив свят, човекът е надарен с разум. Благодарение на този феномен, на тази удивителна способност, родена от милионолетният еволюционен процес, той е способен да оценя истинското състояние на Природата и обществото и постепенно да опознава логиката на Природата, т.е.системата на свързаните помежду си закони на нейното развитие. Нещо повече, той е способен по принцип да съгласува с тях своите действия, своята дейност и така да влияе на своето бъдеще. И да си осигури възможно благополучие. За съжаление, днес човекът не е съумял още истински да се възползва оттози удивителен дар, който се е формирал от Природата в резултат на продължителната еволюция на живото вещество. Той не е опознал още в достатъчна степен тази логика. Усвоил отделни нейни закони, позволили му да създава машини и всичко това, което наричаме „втора природа”, човекът не е разбрал главното: той не се е научил да разбира това, че съществуват и други закони, които той, може би още и не знае, че съществува забранена граница, която човек няма право да престъпва при никакви обстоятелства. Че човек не е толкова свободен, че съществува система от забрани, с нарушаването на които той разрушава своето бъдеще. Ето затова днес човек е достигнал до края на пропастта. И все още разбира това. Още една невнимателна крачка – и той ще пропадне в бездната. Жестоката реалност се състои в това, че думите за пропастта – това не е просто ефектна фраза. Тя отговаря на това, което е в действителността: в действителност, една невнимателна крачка, едно невнимателно действие – и човечеството може да изчезне от лика на Земята. И само разума – не разума на отделния човек, а Колективният Разум на човечеството е способен да предотврати идващата катастрофа. И задачата на отделните хора, на отделните разуми – да разбудят Колективния Разум – интелекта на човечеството и да насочат днес неговите усилия за предотвратяване на все още не неотвратимото.”

Според Н. Н. Мойсеев, спасяването на човечеството много зависи от хората съхраняващи и предаващи колективния опит и знания, нравствеността и паметта за бъдещете поколения. Сред тях са тези, които са надарени със способност да чувстват и виждат бъдещето по-ясно от повечето хора около тях. На тях им е дадено да осъзнават това, за което повечето не се досещат, да предават осъзнатото на останалата част от общността, да го научат. Тази система е възникнала още във времената на палеолитната революция.

Н.Н. Мойсеев нарича тази система „Учител”. На нея са изградени механизмите на еволюцията на човечеството. Тази система – Учител -, е спасявала човечеството във времената на големи промени и кризи. Сега човечеството е достигнало до граница, до ръба на пропастта, зад която хората трябва спешно да се променят. Да се промени системата на морала, на ценностите, начина на мислене и действие. Нужна е нова култура и нов начинна живот.

 

Осъзнаването на тези промени стават причина през 1972 г. в Стокхолм да се проведе Конференция на ООН за околната среда. Тревогата стимулира широко международно сътрудничество в сферата на екологията. Заплахите за бъдещето карат Римския клуб да обсъжда доклад за „Граници на растежа”. След 20 години усилия през 1992 г. в Рио-де-Жанейро се провежда „Срещата за Земята”, на която се приема за изпълнение от световната общност „концепцията за устойчивото развитие”. Човечеството започва да разбира, че се намира на кръстопът, че е изправено пред избор. Чрез екополитологията далновидните се обръщат към широката публика и разкриват заплахите за бъдещето. Екополитологията призовава мъдрите работят за възстановяване на разпадащите се общности, за укрепване на институциите, за утвърждване на нови нравствени ориентири в отношенията с Природата.

 

Прочетена 546 пъти Последно променена в Вторник, 28 Февруари 2017 10:28

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.