Понеделник, 09 Март 2015 13:36

За Земята, за биосферата, за ноосферата, и за Гея

Оценете
(4 гласа)

Жак Атали, Речник на 21 век: Земя - Домакиня на живота, заплашена от своя гост.

Бедствията трябва да принудят хората да се променят, за да се утвърди ново общество с друго отношение към Земята, биосферата и човечеството. Атомните бомби, хвърлени от американците над японските градове през август 1945 г., трябваше да убедят хората, че притежават достатъчно енергия, за да се самоунищожат. Снимките от Космоса, получавани след 1960 г. трябваше да покажат нагледно, че човечеството населява една малка планета, която се върти около една малка звезда в безкрайната вселена.

Още през 20-те години на миналия век  В. И. Вернадски (18631945) в своята вече световно известна книга „Биосфера”предложи хипотезата, че първо се развиват геохимичните процеси, които създават атмосферна среда за развитие на живи организми, че геохимичните биологични процеси се развиват в симбиотично взаимоотношение.

В. И. Вернадски:  В обществото обикновено говорят за човека като за свободно живеещ и придвижващ се по нашата Земя индивид, който свободно изгражда своята история. Досега историците, изобщо учените от хуманитарните науки, а в известна степен и биолозите, съзнателно пренебрегват законите за природата на биосферата – онази земна обвивка, в която единствено може да съществува животът. Стихийно човекът е неотделим от нея. И тази неразривност ние тепърва започваме да изясняваме точно.

  Кръговратът на химичните вещества не само създава условия за появата живота, но също зависи от количеството и качеството на живата материя. Биосферата е тънката обвивка, която съдържа всички форми на живот и в нея протичат геохимичните процеси, съхраняващи живота.

В.И.Вернадски:  „Човечеството като живо вещество е неразривно свързано с материално-енергийните процеси на определена геологична обвивка на Земята – с нейната биосфера.То не може да бъде физически независимо от нея нито за минута.”

Увеличеният потенциал –съзидателен и разрушителен – на човечеството е достигнал критичното ниво, което бележи нов етап (стадий) в развитието на биосферата, наречен ноосфера. Превръщането на биосферата в ноосфера е свързано с развитието на обществото и въздействието на човечеството на природните процеси. Според В. И. Вернадски „в биосферата съществува велика геологическа, може би космическа сила, планетарното действие на която обикновено не се отчита в представите за космоса ... Тази сила е разума на човека, неговата воля, устремена и организирана като обществено същество.”

Понятието „ноосфера” е предложено от Едуард Леруа (1870 -1954), професор по математика в Сорбоната, който го използва за определяне на „мислещата” сфера, формирана от човешкото съзнание. Според Леруа, той достигнал до тази идея заедно със своя приятел, големия геолог и палеонтолог-еволюционист и католически философ Пиер Тейяр де Шарден. Двамата са достигнали до тази идея на основание на лекциите на В. И. Вернадски по геохимия, които той изнася в Сорбаната през 1922 и 1923 г. В тези лекции Вернадски доказвал, че човечеството в хода на своето развитие се превръща в нова мощна геологическа сила, че със своята мисъл и труд преобразува планетата. За да си осигурят по-добро бъдеще хората са длъжни да проявят отговорност за развитието на биосферата, за да я превърнат в ноосфера. За това ще е нужна нова организация на обществото и нова екологическа и едновременно хуманистическа етика.

Понякога Вернадски е писал за „ноосферата” като съществуваща реалност, а някога като неизбежно бъдеще. „Биосферата не един път е преминавала в ново еволюционно състояние... Това преживяваме ние и сега, за последните 10 – 20 хиляди години, когато човекът, отгледал в обществена среда научната мисъл, създава в биосферата нова геологична сила, досега несъществувала. Биосферата е преминала или, по-точно, преминава в ново еволюционно състояние – в ноосфера – преобразува се от научната мисъл на обществения човек.”

По-късно, през 70-те години, представата за Земята и биосферата бе разширена с хипотезата за Гея на Дж. Лъвлок и Л. Маргълис. Според тях, Земята функционира като саморегулиращ се жив организъм. Биотата (флората и фауната в даден регион) и геохимичният състав на атмосферата в симбиотично взаимоотношение поддържат климата в относително благоприятно за живота състояние. Особено важно значение за живота има регулирането на кислорода и метана. При увеличаване с 1%  нивото на кислорода риска от пожари ще се.увеличи с 70% .При нарастване с 4% цялата Земя ще бъде в пламъци. Бактериите произвеждащи метан регулират кислорода. Според „Гея” еволюцията на живите организми е част от приспособяването и еволюцията на самата планета. Ако Земята функционира като жив организъм, хората, които разрушават симбиотичните връзки на биосферата с атмосферата и литосферата ще предизвикат непредсказуеми последици не само за човечеството, но и за биосферата като цяло.

 

Природните бедствия са дело на хората, на които не достига разум да се организират и човечеството да премине прага на ноосферата

Прочетена 667 пъти Последно променена в Вторник, 28 Февруари 2017 11:02

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.