Понеделник, 02 Юни 2014 10:20

СТРАНДЖА-САКАР-ЛЮЛКА НА ИСИХАЗМА

Оценете
(8 гласа)

 „Исихазмът е една мистична религия, един духовен бисер, който българския дух оставя в световната култура и най-вече – в сърцето на българина!. ...  

Тук в Тракия, мистичните учения имат свои корени много преди идването на християнството и оказват силно влияние върху българския дух, оттам – върху тези, които жертват изповедания в промяна познанието си за Бога. Като  хранилница и плодница на духовността, тази земя дава много на човечеството; дава няколко духовни течения, браздили историята не само на нашия, но и на много други европейски народи. Тя кърми белязани личности, отглежда достойно признати учения!

Българската земя е огнище на духовни идеи, от които за мен най-значимата е именно исихазмът!... 

Той като нова духовна култура на българската историческа сцена през ХIV в., е един бисер в световното мислене и една освежителна струя в религиозното битие на християнската църква”.

Ваклуш Толев, Духовните дарове на България - Исихазъм

Преоткриване и усвояване на наследството от исихазма е една от целите на работата на БАЕСТ по темата: „Тракия и Странджа – кръстопът за народи, идеи и културни влияния” До този кръстопът достига след продължително странстване в източната част на Средиземноморието и Близкия изток и бащата на исихазма. Тук, в гората на Странджа, Григорий Синаит намира благоприятна природна и социална среда за създаване на „духовния бисер” на своя живот.

Тук в Парорията или в Странджа и Сакар той основава своите манастири, в които събира духовниците-исихасти.Оставяме на историците и археолозите да търсят точното място или местата и имената на тези манастири. За останалите, които се чувстват като наследници на багатствата на Странджа и Сакар по-важно е да осмислим същността на това учение. Да оценим приноса на исихазма в културното развитие на православието и човечеството и значението на това духовно течение в съвремието. 

Решението на БАЕСТ е Зелен туризъм да представи, като обекти за културен туризъм всички места, които имат претенции да са били родина на исихазма, ако има кой да посреща туристите и да предлага обслужване и да излага аргументи. Очакваме застъпниците, които имат някакви сериозни основания за своите твърдения да се подготвят по-добре с доказателствата, за да убедят гостите. Нека заедно да създадем маршрути и на място повече посетители сами да преценят основателността на претенциите на домакините. Очакваме, че, по този начин, повече хора ще се запознаят с природното и културно наследство на Странджа и Сакар.

Като начало ще представим в няколко кратки материала за исихазма най-известните исихасти

Григорий Синаит (около 1265 – 1346 )е роден в Мала Азия. Бил е монах в Синайския манастир. Преминал през големите обители на християнството в Кипър, Йерусалим, Крит достига до Атон. В манастирите на Света гора монахът от Синай поставя началото на школата на исихазма. След като напуска Атон, продължава да търси  и достига до Странджа, планината, която в продължение на векове преди него и след него е била гранична. Манастирът или манастирите (по-вероятно е да е посещавал повече от един манастир) са били край границата и затово са известни като „парорийски”.

Синаитовата школа получава названието си „исихазъм” от „безмълвната молитва”. Според Ваклуш Толев: „ „Исихазъм” го превеждат понакога като мълчание. Този смисъл не е най-добрият, по правилно е значението „безмълвие” ( от гр. hesyhia е „покой, мълчание, безмълвие”). Мълчанието е проява на воля – форма на насилие, но безмълвието е вътрешно съсредоточаване – поведение на Духа! ...Безмълвието е съзерцание – онова, което се казва „захлас”. Захлас, безмълвие... Така се дава свещеност! Вътрешното зрение дава думата – отива се към безмълвна словесност, което е проблем на знание. Но „исихазъм” не е и ”безгласие”- гласът се потушава чрез ум и воля, а безмълвието е знак на интуиция и откровение .. безмълвието е затишие на съзерцанието – свобода от Себе си!

Така безмълвността е вътрешно състояние, което хармонизира със самата същност на Учението...В исихазма идеята на безмълвието не е онази, която един будизъм ще ви предложи – нирваната. Не да побеждавате своите желания (така както Буда поднася учението си), а е идея да намерите докосване, сливане с Бога чрез екстазата като последен стадий на съзерцателното мълчание; не е цел да надвиете желанията, за да се освободите от страданието, а да сте единство с Бога! Така чрез  исихазма ние слагаме корона на християнството с идеята за безмълвието.

На българска земя исихазмът като разгърната система, като доктрина на официално изповедание (със своя метафизика, ритуали и етични норми) се утвърждава през XIV в. Но каква е  политическата и духовната атмосфера тогава? ...Историята на Балканите се разчертава от меч и вяра – мечът е в ръцете на османските завоеватели, вярата – в душите на поробените народи...През XIV в. е в наличие един вътрешен смут и брожение в изповеданията, но като резултат не толкова на прииждащото мохамеданство и униите, колкото от рояка духовни учения наречени от  Православната църква „ереси”... Това брожение на духовни несъвместимости създава търсене за религиозно единство не по пътя на ръзсъдъка, на рационалното начало, което лежи в основата на протестта на Мартин Лутер, а след това на Цвингли и Калвин (образували другите протестантски течения), а по пътя на съзерцанието. Личностите, които чрез идеята за мистичност правят нова бразда  върху културния, исторически, духовен и религиозен бит на Балканите през XIV в., по специално във Византия и България, са нещо изключително – и като дарение, и като осъществен живот!”

 

Прочетена 917 пъти Последно променена в Вторник, 28 Февруари 2017 11:29

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.