Четвъртък, 18 Януари 2018 11:37

За дългите вълни и за съдбата на планините

Оценете
(2 гласа)

В книгите на Бродел има интересен картен материал, но на цветната карта по ясно се виждат планините, ограждащи Средиземно море.  Публикацията е  по повод на коментар на Димитър Нанчев от Четвъртък, 19 Октомври 2017

„Съжалявам, но с това дълго и безмислено изложение изпълнено с чуждици изобщо не сте засегнали проблематиката на региона. Странджанско- сакарската област е далеч по- различна от Средиземноморието. Не може с лека ръка да копирате текстове, отнасящи се за съвършено друга климатична област и да давате рецепта за решаване на проблема. Основната причина за обедняването на региона е спиране на свободното движение на стоки,капитали и хора, поради наличието на границата. Това е основната промяна през последното столетие !Нито дума няма огромното количество дървесина,което днес се изнася от Странджа. Къде е държавната политика? Каква част от средсрвата от ежегодно изсичането "зелено злато" се реинвестират обратно в планината ? Каквото и да умуват "умните глави " не разберат ли, че на едно място щом няма възпроизводство на човешки ресурс то е обречено на гибел.”  

Благодарим на г-н Димитър Нанчев за изразеното мнение и  за неговата оценка за публикацията „Защо хората и парите са избягали от Странджа и Сакар?”

Напълно подкрепяме неговото твърдение, изразено в последното изречение на коментара. Заявили сме го в много публикации за бъдещето на селските райони и за връзката между децата и селата. Съгласни сме, че в днешните условия копирането е много леко за ръката и доста често става без участие на главата. Срещали сме се и с автори за Странджа, непознаващи написаните от тях текстове.  

Защитаваме и правото на други автори сами да определят без ограничения задачите, както и времевия (за последните 10 или за 1000 години) или териториалния (само за землището на с. Вършило или за цяла Евразия) обхват на своите изследвания.

Задачата на посочената публикация бе ясно определена и заявена:

За да се убедим по-сигурно, че обезлюдяването на Странджа и на Сакар не се дължи само на появата на държавната граница и на нейните движения на север или на юг, на балканските и на световните войни, на грешната регионална политика на царските правителства, на кооперирането и на грешките на социалистическото планиране, на провала на Програмата за Странджа и Сакар, ще потърсим помощ от Фернан Бродел.

С представяне на няколко откъса от неговото (на Фернан Бродел) произведение се надяваме да се  разкрие по-ясно началото на процеси, започнали в европейски мащаб преди повече от половин хилядолетие.”

Много ясно е посочено, че става въпрос да се открият причини, действащи в европейски мащаб и не само за последните сто години, а задействани преди повече от половин хилядолетие.

По отношение на териториалния обхват, в цитираните текстове също ясно е посочено, че Влахия, Унгария и България също се включват в изследването за Средиземноморието: „... Не е ли Средиземно море преди всичко море между планини?  . ... Според географа Й. Цвиич планините в центъра на Балканите (от нас зависи дали да разширим неговите бележки) са царство на разпръснатия начин на живот, на агломерациите от типа махали; докато тези в равнините, обратно, са от селски тип. Разграничаването е валидно за Влахия и до абсурд за Унгария, за огромните села на Пустата, както и за планинска България, където полупастирските някога махали са познати под името „колиби”. ...”

Следователно цитираното от книгата, според Бродел се отнася за планините в центъра на Балканите и за планинска България, а ние сме приели, че към планините на България се отнасят и нашите Странджа и Сакар.

Не знаем какви са позициите на г-н Нанчев в науката, но (без да крием, че сме големи почитатели на Бродел), ще копираме наистина с лека ръка от интернет само част от представянето на Фернан Бродел:

„Фернан Бродел е почетен доктор на Оксфорд, Свободния университет в БрюкселУниверситета Комплутенсе в Мадрид,  Варшавския университет, Кеймбриджкия университет,  Йейл,

 Женевския университет, Университета в ПадуаЛайден, Университета в Монреал, Университета в КьолнЧикагския университет. Към Държавния университет на Ню Йорк е създаден Fernand Braudel Center for the Study of Economies, Historical Systems, and Civilizations.

През 1987 г. в Сао ПаулоБразилия, е основан Институтът Фернан Бродел за световна икономика.”

Споделяме твърдението на г-н Нанчев, че изложението наистина е дълго, в сравнение с повечето публикации в З.Т.. По отношение на оценката като „безмислено изложение”, приемаме, че, в голяма степен, и от личните способности на различните читатели (от владеенето на терминологията, от разбирането на материала) зависи доколко съдържанието на дадено изложение може да бъде осмислено.

Според показанията към 18. 12. 2017 г. публикацията е прочетена ( по-вярно е отворена) 2 342 пъти и е харесана 85 пъти. За нас това е постижение и затова ще се опитаме, съобразявайки се и с критиката на г-н Нанчев, да помогнем за доизясняване на темата, като повторим най-важното:

Най-общата и важната причина, хората и парите да избягат от планините е, че  „ планините в центъра на Балканите са царство на разпръснатия начин на живот, на агломерациите от типа махали; ..., както и за планинска България, където полупастирските някога махали са познати под името „колиби”. През последните векове, когато определящи фактори за създаване на богатството са разделението на труда, концентрацията и специализацията на дейностите, решаващо значение за развитие стопанството на планините придобиват ограничеността, разпокъсаността и разпръснатостта на ресурсите. Тези характеристики, валидни и за Странджа и Сакар играят важна роля за бягството на хората и парите от тези територии.

„Този тежък живот, както и бедността, надеждата за по-спокоен живот, примамливите и изгодни заплати подбуждат планинеца да слезе: baixar sempre, mountar no - "Винаги слизай, никога не се качвай", казва една каталонска поговорка. Причината е, че дори разнообразни, ресурсите на планината не са в изобилие.

 Постепенно усвояването на земите се разпростряло от височините към нездравословните низини, където блестяла застоялата вода. ... Противопоставянето между равнината и планината е следователно въпрос на историческа възраст. ..

Да се завладеят равнините – тази мечта датира от зората на историята.”

Не трябва да забравяме, че, при многовековната конкуренция за привличане на хората и парите между равнината и планината, от укрепването на държавите и от задълбочаването на разделението на труда, от специализацията, концентрацията и механизацията повече печели равнината. Много семейства от планините намират по-добър поминък в усвояване на доскоро блатистите равнини.

Според нас, повечето автори подценяват значението на промените в условията за практикуване на миграционната паша и на колибарството, като специфични форми за усвояване ресурсите на планинските райони, включително и за Странджа. Бродел:  „Миграционната паша използва всички видове природни, човешки и исторически условия. В Средиземноморието, в най-простата и дефиниция, миграционната паша е придвижвана във вертикална посока от зимните пасища, разположени в равнината, към летните пасища, заемащи височините.”

Миграцията на животните (отиването на мерия) се налага поради ограничеността на ресурсите, оскъдността на пашата в определени кризисни моменти. Но с промяната на историческите условия се променят и посоките, в които,чрез миграция се търси спасение. Когато не може да се излезе извън ограничените ресурси на планината в определени моменти, при големи зими и при големи суши, броят на животните в Странджа се намалява не в %, а в десетки пъти.

Виж: Има ли климатични бедствия в Странджа?

 

Колко важно (за хората от Странджа от първите десетилетия на ХХ в.) е било значението на миграционната паша (извеждане стадата на мерия) за стопанското повдигане на Странджа, виждаме от резолюцията на Конгреса-събор от 1927 г.:

„10.  ПАШАТА ЗАД ГРАНИЦАТА

Съборът апелира към Правителството да сключи съответната конвенция с Турската република за допущане на нашия добитък на паша в турска територия при най-изгодни условия. Да се открие и пропускателен полицейски пункт по шосето М. Търново – Лозенград.”Така е записана точка 10 от резолюцията на Конгреса-събор на „гражданите на Малко Търново, делегатите на селата от района и представителите на странджанските колонии в различните пунктове на царството и на Василиковска околия, събрани на 28, 29 и 30 август т. г. в гр. Малко Търново на  събор, за да обсъдим създаденото за Малкотърновския край тежко положение и мерките за подобряването му.  ..”

Задачата  на предишната публикация бе да се посочат общите и дълготрайни причини за отлива на хора и капитали от планините, валидни за цяла Южна Европа (Средиземноморието), без да се подценява значението на специфичните фактори за обезлюдяване на всяка територия, дори за отделните населени места през различните периоди. Това се подчертава и от Бродел: „Впрочем тези почти неподвижни рамки, тези бавни приливи и отливи не са единствените, които имат значение: тези колебания на общите отношения между човека и средата, в която живее, се прибавят към онези забавени понякога, но по-кратки колебания на стопанския живот. Всички тези движения се наслагват. И едните и другите направляват сложния живот на хората, които могат да градят само като използват съзнателно или не тези приливи или тези отливи. С други думи, географското наблюдение на тази „дълготрайност” ни отвежда към най-бавните колебания, познати на историята.”

В тези общи почти неподвижни рамки трябва да анализираме значението и на специфичните причини (появата на държавната граница и на нейните движения на север или на юг, на руско-турските, на балканските и на световните войни, на успешната или грешната регионална политика на царските правителства, на кооперирането и на грешките на социалистическото планиране, както и на резултатите от трите Програми за Странджа и Сакар), които са много важни и са оказали съществено влияние за ускоряване или забавяне на процесите. Те по-вярно определят дали хората са били повече прогонени от мизерията и насилията или са били привлечени от по-добри условия извън Странджа и Сакар.

Връщаме се към тази публикация, за да не забравяме, че определящи посоката на движение на хората и парите „от горе - надолу” или „отдолу-нагоре”, както и формиращи цената наопитите (програмите, ЦИП) за предизвикване на движение в обратна посока са дългите или дълготрайните вълни. Липса на реална привлекателна за млади хора представа за бъдещето и на вярна оценка на разходите за противодействие на дългите вълни е основната обща причина за провала на всички досегашни опити за промяна посоката на кръговата причинност за обезлюдяване на Странджа.

За успешна Стратегия за възраждане на Странджа трябва да се оценят, съхранят и използват всички ресурси от природно и културно наследство, съобразно критерии за ефективност, формирани от новите дълги вълни, отчитащи структурните промени в световната икономика.  

 

За други публикации по темата,

Виж: Защо хората и парите са избягали от Странджа и Сакар?

 

 

 

Прочетена 366 пъти Последно променена в Четвъртък, 18 Януари 2018 11:42

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.