Вторник, 17 Октомври 2017 10:23

Ще намерят ли селата път към децата?

Оценете
(1 глас)

За да има в селата живот, в тях трябва да има деца!

Всяка  обществена и стопанска активност е насочена към постигане на някакви желани резултати в бъдеще. За по-доброто бъдеще искаме да прочетем и да разберем уроците от миналото. Всеки труд е целенасочена и целесъобразна дейност за създаване или за осъществяване на желано бъдеще.

Бъдещето се осмисля преди всичко като бъдеще за децата.  

Идеите, програмите и проектите за селски туризъм са израз на стремежа ни към едно по-добро бъдеще за хората от селата. Един от пионерите на селския туризъм в България, проф. д-р Захари Стайков пише: „Не става дума за връщане към старите средновековни или първобитни начини на живот на село, а за супермодерен живот на хората, въз основа на естествените природни дадености при цялостно и пълно възпроизводство на природната среда и ресурси и свръх модерна техника и технологии. Селата трябва да станат място на пълноценен и здравословен живот. България без деца и села не може да се възпроизведе. Гражданско общество без село и село без деца нямат бъдеще. ... Всички инвестици на обществото, в последна сметка, са инвестиции за децата и инвестиции в земята. Което не мине през тях не остава. То става невъзпроизводимо. Има живот в общество, което има деца. Те дават живот, те дават морал, те дават капитал. ... За да има в селата живот, в тях трябва да има деца. За да има в селата деца в тях трябва да има живот, да има всички сфери на общественото възпроизводство, да има цялостен туристически продукт. Да е налице необходимото разнообразие от дейности и продукти. Който живее на село, който има деца, да е по-добре. Това е основната идея на селския туризъм.

Днешното село и деца са пример за това, което не трябва да бъдат.”

Виж: За философията на селския туризъм

Ще намерят ли децата път към селата?

Предисторията на градовете е доста неясна, но историята твърди, че в продължение на хилядолетия селското население преобладавало. През последните векове преобладаващата част от децата на селата се насочват към градовете и много от тях  стават граждани. Такава е дълготрайната тенденция. Временните или частични промени в посоката на движение (изключенията) само я потвърждават. „В исторически план в отношенията между селата и градовете се наблюдават периодични приливи и отливи на хора и дейности. Връщането към селото е една от силните страни на Запада. През XVII в. при коренната промяна на условията на живот страстта към селото става повсеместна. Около градовете собствеността на благородниците и буржоата се разпростира като зараза. От кръвожадния им апетит не убягват нито селца, нито старини, освен по-крайните. Градският собственик надзирава благата, приходите и правата си; от своите земи той си докарва пшеница, вино и птици; месеци наред живее там и често преустройва за свое удобство част от сградите, събира и загражда парчета земя. По тази причина около Париж има толкова много феодални чифлици, господарски жилища и “полски къщи”. Така е и с “летните къщи” в полята на Прованс. Или с флорентинските имения, които от XVI в. насам създават около града втора Флоренция, богата като същинската. Или венецианските резиденции в долината на Брента, които носят дори духа на стария град. През 18 в, градските дворци са пренебрегвани за сметка на летните. Във всичко това интересът очевидно играе своята роля, независимо дали става дума за околностите на Лисабон, Рагуза, Дижон, Марсилия, Бордо, Милано, Нюрнберг, Кьолн, Хамбург, Хага или Лондон. Всички английски села през XVIII век са свидетели на строителство на скъпи имения.....”

Виж: ПРЕДИСТОРИЯТА НА СЕЛСКИЯ ТУРИЗЪМ

Но, в края на ХХ в. и началото на ХХІ век, в отношенията между селата и градовете на България настъпи качествена промяна. Повечето български села останаха без деца. Поради намаляване броя на децата, в селата се закриха училищата, което принуди семействата с деца да напуснат селата. Само за няколко десетилетия по-голямата част от селата останаха без деца и без бъдеще или с бъдеще, забулено в мъглата на неизпълнени програми и неосъществими стратегии. Общественото съзнание и знанието на преобладаващата част от политиците не са достигнали до идеята за социалното възпроизводство като непрекъснат процес на възстановяване. Ще повторим: „Всички инвестици на обществото, в последна сметка, са инвестиции за децата и инвестиции в земята. Което не мине през тях не остава. То става невъзпроизводимо. Има живот в общество, което има деца.”  

Ще продължаваме да се връщаме към тази тема, защото в ПРСР и в повечето общински планове, програми и стратегии въпросът по какви пътища ще дойдат децата в селата няма ясен отговор.   За съжаление в повечето случаи липсва целенасочена дългосрочна политика на институциите за изграждането на пътища от селата към децата.  

Затова е нужно да се предизвика повече обществено внимание към ролята на децата в селата. Защото  завръщането на децата в живота на селата, поне в селата, които имат желание да участват в туризма е спешна задача, която не трябва да се отлага.

Задачата е да се привличат децата в селата, както в ролята на гости, така и на домакини. В България има села без училища, в които селищни сдружения, кметове, общински съветници, просветни, кооперативни и читалищни дейци търсят нови форми за работа с децата в селата. Дори и след като са загубили битката за спасяване на своето училище някои селищни общности настойчиво търсят възможности да осигурят присъствието и участието на децата в живота на селата. Става дума за завръщане в селата и за участие на децата в живота на селската домакинска общност. За да има траен успех, връзката трябва да бъда двупосочна. Успешно ще привличат и включват децата в живота на селата тези селищни общности, които осезаемо присъстват в живота на своите наследници. Представянето на културното наследство на селата, без участието на децата и младежите става невярно и трагикомично. Тревожно е, когато момичетата, изпълняващи моминските танци на лазарките от фолклорните програми пред туристите, вече са прехвърлили 70-те. Вероятно твърде противоречиви и в много широк диапазон (от възхищение до съжаление) се разпиляват и чувствата на чуждите туристи, когато пред тях старите баби се вживяват в ролята на лазарки.   

Стратегията за развитие на устойчив селски туризъм трябва да се фокусира върху социалните контакти и естествените взаимоотношения както между домакини и гости, така и между поколенията в живите домакински общности. Нужно е да се осигури нормално възпроизводство на хората, които съхраняват и благословят своята родна земя, природа и култура. Да се усъвършенства и от поколение на поколение да се предава  умението им да показват своята голяма любов към природата и с топли чувства да канят и други хора да ги споделят с тях. Най-ценното при селския туризъм е, че дава възможност за създаване на човешки взаимоотношения, които помагат на градските хора да се почувстват в естествена човешка и природна среда. Чрез създаване на такива отношения се подобрява духовното здраве както на градските, така и на селските хора.  

 

Прочетена 374 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.