Понеделник, 11 Септември 2017 08:02

Защо хората и парите са избягали от Странджа и Сакар?

Оценете
(2 гласа)

От кога и защо се обезлюдяват планините край Средиземно море?

Съществува богат български и чуждестранен (повече от 200 години) опит в създаването и изпълнението (в дългосрочен план неуспешно) на целенасочени политики и програми за подкрепа на дребния бизнес и изоставащите райони. Повечето програми и политики се провалят, защото не са давали напълно  верни отговори на поставените в заглавието въпроси.

Екипът подготвил новата ЦИП за Странджа Сакар констатира: „Прегледът на българския опит показва, че историята ни изобилства с неуспешни опити за целенасочена подкрепа за постигане на регионалното сближаване. Поуките и съответните препоръки, извлечени от неуспешната ни история в планираното развитие на слабо развитите райони са:  Предметните териториални общности са твърде големи и сложни организми, за да се повлияват трайно и осезателно от привнесени отвън целеви програми с ограничен срок на действие (5-7 години). Необходимо е да се гарантира по-дълъг срок на действие;  Регионалната политика към специфичните територии е подвластна на динамиката в политическата конюнктура. Предметните територии се нуждаят от трайна, последователна политика и гарантирана приемственост;  С изключение на програмите/мерките от периода на държавния социализъм, опитите за целеви намеси са в среда с пазарни отношения. Те са подкрепяни с неадекватно малка или никаква пряка държавна намеса. Не е имало опити за пряко управление на предметните териториални общности. Затова, поколението „целеви намеси” досега формира само „фонд неприложени планови документи”;  Повечето досегашни опити адресират ресурсната обезпеченост към собствени неоползотворени потенциали. При всички проведени анализи те са силно надценени. Така се стига до симулиране на подкрепа. Проблемните райони се нуждаят от свежи идеи и привличане на млади хора, от постоянна и дълготрайна подкрепа в продължение на десетилетия, за да настъпят трайни, осезателни и необратими процеси в желана посока. В заключение по темата, проблемните райони се нуждаят от нещо повече от класическа целева програма, дори тя да е с осигурени значителни ресурси. За да се гарантира успеха на една програма, то тя трябва да бъде разработена и прилагана на базата на интегриран многосекторен подход.”

Особено важно е през първия етап от подготовката на подобна програма вярно да се определят и да се подредят по значение, обхват и актуалност причините за изтичане на хората и капиталите от тази територия. Кога са задействани, какво ще бъде тяхното действие през следващите периоди и правилно да се определи колко ще струва ( за година, за 5 и за 10 години) тяхното елиминиране.  Вярно да се определи възможността, вероятността и цената, която трябва да се заплати за обръщане посоката на кръговата причинност, която е  определяла досегашното развитие.

След това, не по-малко важно е, да се определи количествено и стойностно значението на територията (за местната, националната, европейската общности) през следващия период.     

От предлагания вариант на Програмата за Странджа и Сакар не се вижда опит за оценка значението на територията като: гранична (контрол на движението на хора) зона - за Република България и за Европейския Съюз; буферна (контрол на разространение на болести и неприятели по хора, животни, растения) зона - за местните общностиу за Република България и за Европейския Съюз;  защитени зони по Натура 2000 - за Република България и за Европейския Съюз; зона за земеделско и горско производство и възможната синергия на дейностите с предназначението територията по изпълнение ролята на територията в предните три зони; зона за създаване на луксозни туристически продукти за престижно потребление.

Вярно да се определят оптималните варианти и параметри на изпълнение на Програмата  по различните направления и по различни показатели – брой населени места, брой население и възрастова и професионална структура (стимули и ограничения), социална и техническа инфраструктура, брой животни, стопанисвана и обработваема земя  и т. н.  По време на  Програмата „Странджа – Сакар - Републиката на младостта” цялия (около 60 ) личен състав на бригадата, стопанисваща трайните насаждения в Камчийската долина, вероятно след някакъв вътрешен за АПК конфликт, решава и подава молба до АПК „Странджа” да се засели в село Стоилово.

Ползите за съответните нива (местно, регионално, национално, европейско) трябва  да се съпоставят с очакванната цена на промяната, която ще гарантира тези ползи  

Досегашните опити доказват, че, без да се познават задълбочено природните и социални условия на място, е невъзможно да се формулира политика, която да открие реални възможности за възраждане на тези територии. Очевидно е, че, за да се проектират и изградят нови пътища към по-добро бъдеще на Странджа и Сакар е нужна повече работа на терена. За да се очертае по-ясно бъдещето е нужно да се осмисли задълбочено миналото. Да се  потърсят причините за проблемите на Странджа и Сакар в по-широката рамка на Балканите, Южна Европа или Средиземноморието. Да се осмислят като проява на единството на хората и средата, на пространството и времето, на наслагването на вълните на времето с различна дължина. Най-баналните истини може и да не се обясняват подробно, но не трябва и да се забравят. По силата на гравитацията, водата винаги тече надолу, но с енергията на помпите може да се качва и нагоре? Хората винаги са търсили и ще търсят по-добро място за живот.  Някога, когато е липсвала сигурна държавна защита и голяма част от равнините са били заблатени, планините са били по-привлекателни места и хората са се изкачвали нагоре, за да се скрият в горите на труднопроходими пресечени терени. Разпокъсъността и разпръснатостта е била предимство, защото е увеличавала разходите на заплахите.

За да се убедим по-сигурно, че обезлюдяването на Странджа и на Сакар не се дължи само на появата на държавната граница и на нейните движения на север или на юг, на балканските и на световните войни, на грешната регионална политика на царските правителства, на кооперирането и на грешките на социалистическото планиране, на провала на Програмата за Странджа и Сакар, ще потърсим помощ от Фернан Бродел.

С представяне на няколко откъса от неговото произведение се надяваме да се  разкрие по-ясно началото на процеси, започнали в европейски мащаб преди повече от половин хилядолетие.      

Както показва заглавието „Средиземно море и средиземноморският свят по времето на Филип ІІ”Фернан Бродел си поставя задачата да представи територията в определено време.

Но, за да я изпълни добре „трябваше при всяко положение да се правят добавки и за да се осветли този кратък миг от средиземноморския живот, между 1550 и 1600 година, да се привлекат картини, пейзажи, реалности, принадлежащи на други по-ранни или по-късни епохи и дори от днешно време. Всичко това има за цел да се покаже през времето и пространството една бавна история, разкриваща непреходни стойности. В тези случаи географията престава да бъде самоцел, за да се превърне в средство. Тя ни помага да открием най-бавните структурни  реалности и да ги подредим в перспектива според линията на това най-продължително движение. ...”

„Петте полуострова на Вътрешното море си приличат. Ако мислим за техния релеф, те по правило се делят на многобройни планини, няколко равнини, спорадични хълмове, широки плата. ... Не е ли Средиземно море преди всичко море между планини? ... Какво точно е планината? ... Раул Бланшар ни е предупредил отдавна: „ясна и разбираема дефиниция на планината сама за себе си е почти невъзможно да се даде”. ...

Според географа Й. Цвиич планините в центъра на Балканите (от нас зависи дали да разширим неговите бележки) са царство на разпръснатия начин на живот, на агломерациите от типа махали; докато тези в равнините, обратно, са от селски тип. Разграничаването евалидно за Влахия и до абсурд за Унгария, за огромните села на Пустата, както и за планинска България, където полупастирските някога махали са познати под името „колиби”. ...

Планината е принудена да живее според собствените си възможности за най-важните неща, всичко да произвежда, каквото и да се случи, да произвежда лозя, жито и маслини, дори земята и климатът да не са подходящи.”

"Този тежък живот, както и бедността, надеждата за по-спокоен живот, примамливите и изгодни заплати подбуждат планинеца да слезе: baixar sempre, mountar no - "Винаги слизай, никога не се качвай", казва една каталонска поговорка. Причината е, че дори разнообразни, ресурсите на планината не са в изобилие. ... Подобно на Оверн, по-точно стария Кантал, планината отхвърля всички ненужни гърла, мъже, деца, занаятчии, чираци, просяци. ...Наистина, няма средиземноморска област, която да не гъмжи от тези планинци, необходими за живота на градовете и равнините, червендалести, често своеобразни с носиите си, винаги интересни заради обичаите си...

Един процес, който продължава векове.. „Планината е точно това - фабрика за хора, които се използват от други; нейният разпръснат и раздаващ се начин на живот подхранва цялата история на морето. (Планината ли? "Зона за емисия на хора").  Дори може би я е създал от самото начало, защото планинският живот изглежда е първият живот на Средиземноморието, чиято цивилизация " подобно на тези от Близкия изток и Централна Азия трудно пскрива и прикрива пасторалните основи", напомнящи за примитивния свят на ловци и скотовъди, за живот на миграционна паша и номадство с тук-таме скорозрейни култури израсли върху стърнища. Живот, свързан с високите земи, отрано стопанисвани от хората. ...

Постепенно усвояването на земите се разпростряло от височините към нездравословните низини, където блестяла застоялата вода. ... Противопоставянето между равнината и планината е следователно въпрос на историческа възраст.  Аграрните изследвания ни научиха да различаваме в Централна и Западна Европа старите от новите землища -  у немските географи и историци – едните усвоени от неолитните земеделци, а другите – създадени от колонизацията през Средновековието и Новото време.

Стари землища  и нови землища: в Средиземноморието би могло да се каже – планини и равнини. Съгласни сме, че тази набързо нахвърляна картина на планината е непълна. Животът не се свежда до няколко прости щрихи: планината е разнообразна с релефа, историята, обичаите, дори със зимнината си. Нещо повече, наред с високата планина съществува полупланината, съставена от плата, хълмове, подножия, всяка от чертите на които не я доближават, а я различават от истинската планина. ...  Още по-лесно бихме се излъгали относно ролята на равнините в Средиземноморието. Кажете планина и ехото ще отговори: строгост, суровост, изостанал живот, пръснато население. Изречете равнина – същото ехо ще отговори: изобилие, богатство, удобства, лесен живот. За времето, за което говорим, и специално за земите на Средиземноморието ехото е изцяло в състояние да заблуди този, който го слуша. ...  Планинските зони са зони на бликащите води, а равнините обикновено служат като колектори на водите. През зимата, нормален сезон за дъждовете, съдбата им е да бъдат наводнени : за да се избегне това бедствие, са необходими безброй предпазни мерки, прегради деривации. ... Няма пресъхнал през лятото поток, който за няколко часа да не възстанови поройната сила на зимните си води.

На Балканите турските мостове са много високи, гърбати и без подпори, за да пречат възможно най-малко на внезапните покачвания на реките. ... В крайна сметка във всички тези равни части водите  застояват и последствията са едни и същи.  Aqua, ora vita, ora morte (водата е или живот, или смърт – бел. пр.) там водата е синоним на смъртта. Неподвижна, тя създава огромни гъсталаци от тръстика и папур. Най-малкото тя задържа през лятото опасната влага на падините и речните корита, откъдето идват и опасните блатни трески, бич за равнините по време на топлия сезон. Преди употребата на хинина маларията представлява често смъртоносно зло. ...

Да се завладеят равнините – тази мечта датира от зората на историята. ... Между тези първи опити и големите облагородявания през 19 и 20 в. -...-усилията никога не са били изоставяни напълно, макар че понякога спират. Човекът от Средиземноморието винаги се е борил с низините. Тази борба, доста по-трудна от борбата с горите и гъсталаците, тази колонизация представлява същината на неговата селска история. ..

След като извършихме тези пътешествия, ни остава да съзрем в тяхната цялост множеството проблеми на миграционната паша и на номадството, тези редовни премествания на хората и на добитъка, характерна черта на средиземноморския свят, която най-накрая ще разгледаме. Не всичко ще ни стане ясно за тези нескончаеми придвижвания, ако се ограничим единствено с наблюдения на полуостровните континентални земи. Добре ще е да обърнем поглед на изток и на юг и да включим поне в разсъжденията си пасторалния живот на обширните пустеещи покрайнини. ... Миграционната паша използва всички видове природни, човешки и исторически условия.

В Средиземноморието, в най-простата и дефиниция, миграционната паша е придвижвана във вертикална посока от зимните пасища, разположени в равнината, към летните пасища, заемащи височините. Тя е комбинация от живот на два етажа, но същевременно е и придвижване на хора. ... Така определена, миграционната паша е само една от установените и улегнали форми на пасторалния средиземноморски живот между пасищата на равнината и тези на планината. Една улегнала форма, плод на дълга еволюция. Миграционната паша, дори и най-безразборната, увлича със себе си само специализирано население от овчари. Тя налага разделение на работата, постоянно наличие на земеделие със запазване на изораните площи, постоянни жилища и селища. ... Номадството, обратно, влече след себе си всичко и на огромни разстояния: хората, животните и дори къщите. ...

Миграционната паша и номадството приличат на спектакли, на дейности от различни епохи. Номадството не е ли по-старо от миграционната паша? ... Ще добавим, че в рамките на планинското Средиземноморие „обратната” миграционна паша изглежда по-стара от „нормалната”, наречена така от географите. Това подреждане в перспектива: номадство – „обратна” миграционна паша – миграционна паша, наречена „нормална” е правдоподобно.  Но нещата никога не се случват така, както ни внушава този модел априори. Миналото е било по-богато на катастрофи и брутални революции, отколкото на бавни еволюции. Нещастието е в това, че катастрофите в тази област са много по-неизвестни от тези в политическата. ...

Една планина започва да се обезлюдява: разпръсването ще трае дотогава, докато развитието на земите долу ще позволява това бягство – един век, два века и повече. Това са процеси, траещи повече от век, тяхното движение се вижда само ако хронологичното поле за наблюдение се отвори докрай. По принцип историята се интересува само от кризите и от пароксизмите на тези бавни движения. Впрочем те са предшествани от дълги приготовления и дълги последствия се нареждат подире им. И става така, че тези движения в своята забавеност постепенно променят знака си. Градежи се редуват с разрушения и така нататък. Планината може последователно да спечели всичко, после да загуби всичко или да се погуби в собствения си триумф. ...

Впрочем тези почти неподвижни рамки, тези бавни приливи и отливи не са единствените, които имат значение: тези колебания на общите отношения между човека и средата, в която живее, се прибавят към онези забавени понякога, но по-кратки колебания на стопанския живот. Всички тези движения се наслагват. И едните и другите направляват сложния живот на хората, които могат да градят само като използват съзнателно или не тези приливи или тези отливи. С други думи, географското наблюдение на тази „дълготрайност” ни отвежда към най-бавните колебания, познати на историята.”

Всички изброени по-горе причини (появата на държавната граница и на нейните движения на север или на юг, на балканските и на световните войни, на грешната регионална политика на царските правителства, на кооперирането и на грешките на социалистическото планиране, на провала на Програмата за Странджа и Сакар) и много други са важни и са оказали съществено влияние за ускоряване или забавяне на процесите, определят дали хората са били повече прогонени от мизерията и насилията или са били привлечени от по-добри условия извън Странджа и Сакар, но определящи посоката „от горе - надолу” са дългите или дълготрайните вълни. Политическата икономия дава отговор от какво се определя посоката на развитие по време на дългите вълни.

Големият въпрос е: Има ли признаци за промяна в дългите вълни.  

В следващи публикации ще се опитаме да представим различни мнения за промяната с времето (ХV – ХХ в.в.) значението за стопанския живот в Странджа на колибарството и на различните форми на миграционна паша.  .

Други публикации по темата в З.Т.

Новата ЦИП за Странджа-Сакар или за Югоизчезваща България?

Социологически проблеми на Странджа-Сакар

Странджа-Сакар: врата на ЕС от и към Изтока, ограда с порти пред фасадата на ЕС или разграден заден двор?

СТРАТЕГИЯ ЗА СИНЕРГИЯ В СТРАНДЖА И САКАР

Ще намерят ли децата път към селата?

Странджански проект на Шахиншаха на Иран

Екокултура: Ролята на числата в странджанския фолклор

Има ли бъдеще кооперативният опит в горите на Странджа?

Парацелс: Всичко е отрова, всичко е лекарство, едното и другото се определя от дозата
Опитомяването е много по-бавно и по-трудно от подивяването!

Инвестиционен проект от чужди експерти погубва Вавилон

 

Защо отново Програма за Странджа-Сакар?

Прочетена 2336 пъти

1 коментар

  • Връзка на коментара Димитър Нанчев Четвъртък, 19 Октомври 2017 07:16

    Съжалявам, но с това дълго и безмислено изложение изпълнено с чуждици изобщо не сте засегнали проблематиката на региона. Странджанско- сакарската област е далеч по- различна от Средиземноморието. Не може с лека ръка да копирате текстове, отнасящи се за съвършено друга климатична област и да давате рецепта за решаване на проблема. Основната причина за обедняването на региона е спиране на свободното движение на стоки,капитали и хора, поради наличието на границата. Това е основната промяна през последното столетие !Нито дума няма огромното количество дървесина,което днес се изнася от Странджа. Къде е държавната политика? Каква част от средсрвата от ежегодно изсичането "зелено злато" се реинвестират обратно в планината ? Каквото и да умуват "умните глави " не разберат ли, че на едно място щом няма възпроизводство на човешки ресурс то е обречено на гибел.

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.