Четвъртък, 20 Юли 2017 09:29

Кога и откъде е дошло нестинарството в Странджа?

Оценете
(1 глас)

Д-р Добран Гарвлов за произхода на нестинарството

Приемаме нестинарството като начин на живот на самоорганизирани християнски религиозни общности с  целогодишен обряден календар, в който има съществеин  различия от този на официалната християнска църква. Кулминацията на нестинарските обреди е свързана с танц върху жерава, при който участниците изпадат в транс и проявяват непостижими в ежедневния живот качества и способности. В „Зелен туризъм” наскоро представихме  текстове за нестинарството  от акад. Михаил Арнаудов и Тодор Гондов.

Виж:

„Голямата язма” във Влахов дол край нестинарското село Припор

Нестинарството - начин на живот и поведение на самоорганизирани религиозни общности с целогодишен обряден календар

Относно произхода на нестинарството предлагаме становището на д-р Добран Гарвалов, който се явява един от най-сериозните изследователи на нестинарството на място:

„След като изложихме всички по-важни изследвания и наблюдения върху нестинарството, нам остава да направим някои общи заключения върху него. На първо място стои въпросът за произхода му.

Преди всичко трябва да отбележим, че нестинарството било разпространено в около 30 села, предимно български, след това в някои погърчени български села и най-после в няколко чисто гръцки села. Обичаят е бил разпространен доста силно до 1912 г., след която година, поради разселването на гърците и изгонването на българите от завзетите села, обичаят бързо е западнал и сега е запазен само в едно-две села из Странджа планина.

По въпроса за първоизточника на нестинарството могат да се правят само догадки. По мнението на известни изследователи, нестинарството е произлязло на Балканския полуостров в селата Кости и Бродилово, но според по-правилното схващане на самите нестинари от с. Вургари, произходът трябва да се търси в староселището Припор-Юрта. Самото име на това староселище е чисто руско. Думата Припор на руски значи потискане, затискане, запъване, още и допряно и припряно. Юрта пък значи колиба, къща при нивята или заедно с нивята. По такъв начин може да се извади заключение, че селото има отношение с възвръщането на стари емигранти от Русия, които са му дали и руско име. Това идва като допълнение и на съществуващите легенди между вургарските нестинари за Макро Маруля, както и съществуващите спомени за изселване и връщане на вургарци в Русия, заселени по-рано по течението на р. Волга.

Другото схващане е, че с. Припор идвало от гръцкото име Трипори,което е малко вероятно, и според мен е по-късна модификация. Докато при първата дума „припор“  вургарци поставят и втора дума, пак руска юрта, то става вече ясно, че трябва по-скоро да се търси като първично име на това селище от чисто руски произход. Трипори е било дадено по-късно на това село от околните гърци, които са искали може би с това да го погърчат, както са направили и по отношение на старото село Волгари, по името на р. Волга, край която българите от това село някога са се преселвали. Гърците са видоизменили името на селото Волгари на Вургари, което доскоро се пазело и само напоследък официално го видоизменили на Българи. Такова едно разбиране на името на нестинарското село Припор-Юрта е много по-правдиво и в близко родство със самите факти на преселването в Русия, отколкото едно предварително и не напълно изяснено възприемане на чисто гръцки имена, без дълбоко основание. Въпросът за имената на нестинарските села е от много голямо значение за разбиране и на самия произход на нестинарския обичай в далечното му минало. Ако разгледаме името и на другото голямо някога нестинарско село Бродилово, заселено от „гърци“, ще видим, че и това име има чисто български произход и идва от „брод“, какъвто наистина се намира на реката, която минава през него. Същото българско име има и с. Кости.

Към моята теза, че обичаят е дошъл откъм Русия, сочат още много други факти. На първо място трябва да се има предвидголямата вероятност, че гърците от Кости и Бродилово са били погърчени българи. Това схващане аз застъпих по-горе, правейки по този въпрос една доста обстойна анкета, рабира се, макар и не напълно достатъчна. Но като се има предвид и твърдението на самите нестинари, които са имали най-често досег с костинци, че тези последните са погърчени българи, моето схващане придобива по-голяма тежест. Но това не е само мое твърдение. Още Славейков през втората половина на XIX век в своите записки по нестинарството твърди, че костинци и бродиловчани били погърчени българи. Същото твърди и Шивачев в своето описание на нестинарството. От друга страна, вургарските нестинари недвусмислено твърдят, че „майката на нестинарлъка“ било село Припор, което по-късно се преселило в сегашното Вургари, Кости и други околни села. Следователно щом припорци са създали с. Вургари, а вургарци са българи, то и костинци са били някога българи, но погърчени после. Като една останка на този общ произход на околните села от Припор и като общ произход на нестинарството от това село показва фактът, че една неделя преди празника околните села и особено нестинарите от околните села отиват на припорското аязмо, известно под името Влахово, и там някога са играли хора и нестинарите дори са играли в огън. За там имало легенда, че за курбан идвал от гората самичък един рогач, когото заколвали. Дори говорило се, че последният коч бил се забавил, но щом дошъл и го заклали. Оттогава коч вече не е идвал и затова сега колели шиле. По такъв начин се установява общият произход на Кости, Вургари, Маджура и Бродилово все от с. Припор. От друга страна, докато с. Вургари се счита от чисто български произход, изведнъж Кости и Бродилово се обявяват за чисто гръцки села. Всъщност приликата им с гърците от Мала Азия може да се дължи и на обстоятелството, че докато вургарци са бягали към Русия, или към северните села, Кюприя и др., то костинци и бродиловчани много е вероятно да са бягали към Мала Азия, дето под покровителството на гърците, като гъркомани-българи са били поставени и по-добре. Така че схващането, че тези две села са погърчени българи, съвсем не изключва възможността едновременно преселване и в Мала Азия. Освен това ние видяхме, че населението на тия две села, особено по-старите хора, са говорили добре български и при това не говорили гръцки така, както говорили гърците от Ахтопол и Василико, а говорът им бил „бам-башка“. Наред с тези доводи стои фактът, че местното население от тия две села, макар да се е гърчеело, пак е имало и чисто български имена. Така например в анкетата на проф. Арнаудов, когато са събирани сведенията от Василаки Полихранов, намираме, че в село Бродилово първи нестинар в това село преди 30 години бил някой си Вълко – чисто българско име. Друг характерен белег, който може да се използва също за моята теза, че обичаят в Странджа е бил донесен най-малко от българите, показва и фактът, че в екстаз, по времето на своите танци, даже гърците са говорили на български (сравни свидетелските показания на Н. Кротков и др.). Този факт не е без значение, защото може да се обясни и с обстоятелството, че през време на екстаза, когато съзнанието се отстранява тогава скритите комплекси, подтиснатите чувства и представи изплуват отново и се проявяват много от важните душевни качества и изчезнали представи на човека. Следователно в този факт можем да намерим един израз на скритата идея у този грък за неговия български произход. Бих могъл да приведа още доста много факти в полза на едно такова схващане, но мисля, че и тия мотиви достатъчно ми дават право да третирам нестинарството, ако не като български народен обичай, най-малко като донесен от тях в този край на Балканите. Приели веднъж идеята за погърчването на българите от Кости и Бродилово, нам вече става ясна вътрешната духовна връзка на тия села и си обясняваме защо вековната омраза между българите и гърците тук не е съществувала, а напротив, имало е винаги много тясно сътрудничество и добро приятелство. И даже когато костинци били изселени в Гърция, те си оставили както иконите, така и много ценни нестинарски предмети под грижите на вургарци и тези последните и досега посещават конака в Кости, почистват го и се грижат за аязмото им. Като наблягаме на това обстоятелство, ние искаме да го съпоставим с мнението на нашия добър учен г. проф. Арнаудов, който счита костинци и бродиловчани за гърци и търси произхода на нестинарството в Мала Азия, базирайки се главно на езика им и на облеклото им, което отговаря на облеклото на гърците от Мала Азия.

Ако възприемем, което е и вярно, че нестинарството е пренесено от другаде, тогава се поставя въпросът откъде? Според схващането на проф. Арнаудов, то е дошло от Мала Азия, пренесено от костинци и бродиловчани. Но досега идентични обичаи между гърците в Мала Азия не са описани, доколкото ни е известно, пък и сам проф. Арнаудов в своите обширни изследвания в тази област не цитира.

Ако сега погледнем в друга посока – Русия, откъдето има известни данни, които сочат, че обичаят е дошъл може би от Азия и е минал през Русия, откъдето са го донесли българите, ще видим, че в тази посока могат да се намерят повече доводи. Даже сам проф. Арнаудов споменава за съществуването на огнепоклонници в Русия, особено в Кавказ, които са имали и храм, посветен на „майката на огъня“ и са горели труповете на мъртвите – нещо, което и Славейков е чувал да са правили някога нестинарите. Те са кладели огньове в трапове и всички са прескачали през пламъците. Особено много по-лесно могат да се намерят пътищата на нестинарството, които са го извеждали от някоя може би персийска секта на огнепоклонници, минали са през Русия и оттам – у нас, донесени от преселници-българи в Припор, в далечното минало, по всяка вероятност пренесена по море, и то през някъде по на север, откъм Бургаско, а не през Василико.”

Още за нестинарството от д-р Добран Гарвалов в „Зелен туризъм”

Виж:

За неизгаряемостта на нестинарите - Наблюдението

 

За неизгаряемостта на нестинарите: Обяснението на д-р Добран Гарвалов.

 

Прочетена 326 пъти

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.