Неделя, 14 Май 2017 11:27

Социологически проблеми на Странджа-Сакар

Оценете
(2 гласа)

Пред 90 години от рождението на проф. д-р Захари Стайков

В края на годината (на 19 декември 1927 г.) ще се навършат 90 години от рождението на един от пионерите на селския туризъм в България.

Проф. Захари Стайков е плодовит и талантлив български учен  икономист и социолог. Автор е на повече от 150 научни публикации, преведе- ни на няколко езика и търсени в САЩ, Англия, Франция, Русия, Чехия. Участва с изнасяне на научни доклади и съоб- щения на редица международни форуми и на интердисциплинарните симпозиуми „Странджа – Сакар”. Проф. д-р Захари Стайков е радетел и основоположник на един от първите проекти за развитие на селски туризъм в България. Той сформира екипи („Социоконсулт” ООД ) в началото на прехода (1990 г.), разработва модел и организира социологическо изследване на тема „Възможности за пазар в България за селски и аграрен туризъм като част от европейската верига”, разяснява и популяризира същността и предимствата на селския туризъм и като фактор за развитие на българското село.

Представяме проф. З. Стайков с част от въведението от доклада му „Социологически проблеми на Странджа-Сакар”, изнесен пред пред участниците в симпозиума, проведен  в Свиленград ( 27.02 – 01. 03. 1985 г.)  

Защо някои райони опустяха и продължават да опустяват? Защо хората бягат от тях? Защо трудно се заселват нови хора в тях? Как един район може да стане привлекателен за тях?

Хората бягат от лошото и се стремят към по-хубавото. И да се подобрят условията в даден район (в сравнение с това, окето е бил), хората ще продължават да бягат от него, ако на други места стане по-добре. „Най-големият враг“ на доброто е по-доброто. Как в тези райони да стане нещо съществено по-добро отколкото средното в НРБ – това е проблемът. Как се постига по-хубавото? Как се осъществява прогресът в едно общество? Какво е това социален прогрес?

Социалният прогрес е степен на социализация на хората – човек да може да отделя време за други хора. Колкото повече от своето време човек може да отдели за задоволяване на потребностите на други хора – да нахрани от своя труд повече други хора, да обслужи повече други хора – толкова той е полезен за обществото, толкова той е по-социален, толкова отношенията са по-прогресивни, толкова повече други хора човек може да потреби (като ползува техните произведени продукти и услуги), толкова той е по-добре, толкова по-богат е неговият живот, толкова е по-социализирано обществото.

Общият социален прогрес е резултат от такъв баланс, при който даденото човешко време за обществото е по-голямо от взетото от обществото (неговите продукти и услуги) социално време. Тези общества (общности) се развиват по-бързо, тези общества привличат повече хора към себе си. В такива социални общности има развитие, защото тогава обществото разполага с повече ресурси и резерви за решаване на своите проблеми.

Хората се стремят към големия град, защото там се създава естествена социална среда за изграждане на такава общност. В големия град има повече и по-добра работа, получават повече услуги, повече блага от обществото.  В големия град растат възможностите за по-широко и по-дълбоко обществено разделение на труда, в големия град растат възможностите за професионална диференциация, за професионална кооперация, за професионална специализация и растеж. В големия град човек израства по-бързо, защото като знае да прави една услуга, той може да я прави на много повече хора. В големия град човек може да задоволи много повече свои потребности като ползва труда (услугите) на повече други хора. Поради това законите на урбанизацията са обективни. Разпръснатостта на населението поражда сама по себе си разхищение на човешко време и човешки капитал, на земя и ресурси.

Малките селища имат своите проблеми с осигуряването на работа, на съвременни условия на живот. Но научно-техническата революция и преди всичко развитието на транспорта, на съобщенията, на комуникациите, могат да намалят отрицателните последици от откъснатостта и разпръснатостта. Практически (като разход на време) се намаляват разстоянията, открива се достъп до източниците на труд, до продуктите на труда, до културните ценности. В това отношение развитието на инфраструктурата на района има решаващо значение.

Да се развие инфраструктурата, да се създаде цялостна система от съоръжения за пълно съвременно обслужване на населението са нужни значителни капитални вложения, нужни са кадри именно за това, което липсва на даден район. Освен това, влагането на тези средства следва да даде поне средната или над средната печалба. Как вложенията за развитието на инфраструктурата стават капитал, как стават те производителни, как могат да носят повече доход за обществото? Инфраструктурата следва да се ползва производително, тя следва да обслужва производително население. Капиталът естествено се насочва том, където има повече труд и където от него може да се получи повече принаден труд. Как в изостаналите райони да се получи повече принаден труд? Ако на хората в изостаналите райони се дават повече средства за потребление – просто им се дават повече пари, а те нямат къде да ги реализират – то с това естествено се подготвя почвата за тяхното бързо напускане на този район и да отидат там, където могат да ги харчат. Парите, хората, средствата, оръдията на труда остават в даден район или се насочват към даден район (в интерес на обществото), ако там те стават капитал, ако именно от този район те могат да се увеличат по-бързо, да се умножат в по-голяма степен. Защо са му на човек пари в пустинята, където те не могат да се използват? Хората, земята, парите и оръдията на труда следва да са достатъчни по количество и качество, за да са производителни, за да се възпроизвеждат в различни мащаби. Действителният социален проблем е как да се осъществява разширено социалистическо възпроизводство в изостаналите райони: как да се възпроизвеждат средствата за производство, средствата за потребление, работната сила (населението), земята (природните ресурси)?

Необходими са важни социални условия, спазването на основни пропорции в цялостното развитие на района като елемент, брънка на общественото разделение на труда в НРБ, като част от съвкупното обществено възпроизводство (и национален капитал). Национален социалистически капитал са тези средства за производство, тези средства за потребление, тази работна сила и тази земя, които могат да увеличават своята стойност като достояние на обществото. А те увеличават и могат да увеличават своята стойност, само ако разходите по тяхното възпроизводство са по-малки от средно-обществените, ако се създава производителност по-висока от средно обществената. А може ли това да става със стари машини, с неквалифицирани хора, при стари технологии и големи разходи поради разпръснатостта?

Има ли Странджа-Сакар ресурси, които могат да носят високи доходи и на населението и на обществото? Има, и те следва да се намерят и да се организира тяхното развитие. (А ако се окаже, че няма то усилията за развитие на района ще се окажат напразни).

...”

От Странджанско-Сакарски сборник, том IV, книга четвърта.

 

Други публикации от и за за проф. Захари Стайков в „Зелен туризъм”, виж:

За философията на селския туризъм

Ще намерят ли децата път към селата?

 

Прочетена 372 пъти Последно променена в Сряда, 17 Май 2017 10:44

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.